23 Септември, 2007

"Смятате, че "Тотнъм" е в криза? Просто опитайте да живеете в бедност" - така е озаглавено откровение на Димитър Бербатов пред днешното (неделно) издание на вестник "Мирър". Авторът на материала Пол Смит без излишни въведения обяснява защо звездата на лондонския тим различава истинските понятия. За Митко кризата е свързана с 8-часови опашки за хляб и живот на 6-членно семейство в едностаен апартамент без сигурност за прехраната. Българинът - пише Смит - е класическа история тип "от бедността към богатството", но още оценява простите неща в живота и по този начин се явява рядко изключение във времена на арогантни свръхбогати футболни звезди.
И тук започват детските спомени на Митко от тежкия период след рухването на комунизма в края на 1989 година, когато е бил едва 9-годишен. "В моята родина нямаше пари, беше време на голяма депресия, която засегна всички. Нямахме с какво да си купим храна, да не говорим за нещо друго. Дори за хляб трябваше да чакаме на опашка седем или осем часа. Трябваше да се наредим в шест сутринта - ако загубиш мястото си в редицата, трябва да отидеш отзад. Но не познавахме нещо по-различно, нямаше с какво да сравним тази ситуация. Докато порастваш, не разбираш, че има различен живот някъде другаде. Живеехме шестима в едностаен апартамент - родителите ми, баба и дядо и брат ми, аз спях на дивана."
"Странно, но това ми липсва по някакъв начин - признава Бербатов, който сега има възможност да си позволи охолен живот. - Имах своите приятели, а условията ни обедихяваха и ни правеха силни. Възпитанието ме оформи като личност. Дали съжалявам? Не. Трудностите изграждат твоя характер - не се връщам в миналото с лоши чувства. Никога няма да погледна назад и да кажа, че съм бил нещастно дете. Не бях."
Трудностите - допълва Пол Смит - са можели да пропречат на бъдещата кариера в началото, защото родителите на Бербатов Иван и Маргарита не са имали пари за топка, камо ли за екип, но талантът е устоял и с изявите в местния "Пирин" Митко е хванал окото на скаутите на големите отбори. Споменава се добре известната у нас, но впечатляваща за Острова история как ЦСКА откупва Бербатов през 1997 година срещу 20 чифта обувки (всъщност са 16 и впоследствие столичният клуб плати допълнителна сума на благоевградския).
"Разбрах за това по-късно - обяснява Митко. - Смятам, че е важно да можеш да се надсмиваш на себе си и да не вземаш живота прекалено сериозно. Те платиха 20 чифта обувки за мен. Забавно, нали?"
След години ЦСКА го продаде на германския "Байер-Леверкузен" за 1,7 милиона паунда и оттогава започва интересът на Мартин Йол към младия играч. Веднъж мениджърът на "Тотнъм" разкрил пред нападателя, че следи изявите му цели пет години, преди да го привлече през лятото на 2006. Както може да се очаква, подкрепата на Бербатов към Йол в период на криза е непоколебима, допълва авторът.
"Аз съм му голям фен, той е една от причините да бъда тук - обяснява Митко. - Уважавам го и ще остана до него. Играл съм под ръководството на доста треньори, но той е един от най-добрите."
Трудно е да се открият недостатъци у Бербатов, но ако има такъв, той признава, че е прекалено обсебен от желание да играе красиво. "Хората допускат, че аз го правя случайно. Моята грешка е, че харесвам красивите неща и обичам да играя хубав футбол. Това побърква баща ми. Аз не знам защо го правя. Не обичам да вкарвам обикновени голове. Вземете последния мач срещу "Арсенал". Аз следваше да реализирам, след като преодолях вратаря, но това беше прекалено лесно. Исках да елиминирам също и защитника и да стане хубав, а не грозен гол. Обаче уча урока си. Мразя да губя - не бихне искали да сте около мен в такъв момент. След загубата от "Арсенал" не можех да погледна никого в очите. Бях засрамен. Чувствах, че съм предал всички."

"Страхувах се, че ще се проваля в Англия"
"Няма да искам трансфер, имам дълг за връщане"

"Скай спортс" изважда и цитира от частта от интервюто пред "Съндей Мирър", в която Димитър за пореден път декларира вярност към своя отбор. Българският нападател уверява, че е щастлив на стадион "Уайт Харт Лейн" и заедно с това е амбициран да се отплати за вярата на "Тотнъм" към него. "Не ме е грижа за спекулации. Хората говорят за мен поради това, което направих миналия сезон, но това е нормално. Дали съм щастлив тук? Как мислите? Лоялността е важна за мен и аз имам дълг за връщане. "Шпорите" ме искаха без всякакви условности - къде бяха останалите клубове тогава? Ако напусна, то ще е само ако вече не съм желан. Няма да искам трансфер. Тук се чувствам на мястото си."
"Преди да приема трансфера в "Тотнъм" имах притеснения, че може да се проваля във Висшата лига. Бях гледал английски футбол в Германия и си мислех "Никога няма да се справя там", защото играта е прекалено бърза, прекалено силова. Но аз знаех, че трябва да дойда. Ако не бях предприел този ход, щях да съжалявам през целия си живот."