Две подписки привличат общественото внимание тези дни. Едната е в подкрепа на президента Първанов и срещу импийчмънта, а другата – за счупените лапи на кучето Мима от Дряново и срещу насилниците на животни.
Излиза, че българите най-много обичаме президента и кучетата. Гражданска петиция настоява за промяна на Закона за животните. Който посегне на куче, котка или коза – в затвора като криминален престъпник. Събрани са вече 150 000 подписа. Част от защитниците на Мима искат „линч за извергите, посегнали на невинното животно”. Звучи справедливо. Насилниците трябва да си получават заслуженото – рано или късно, но по-добре рано. Ако може още сега, веднага, на място. Създадени са комитети „Срещу насилието”, „Град на отговорните хора”, „Да спасим животните” и др. Кучето Мима дори може да замине в чужбина, където да му се направят „нови” лапи. Откъдето и да го погледнеш, прилича на пролетно пробуждане на гражданското общество.

Набира скорост и подписката в подкрепа на президента Георги Първанов. Само за ден в подкрепа на държавния глава са се подписали над 500 души. Началото на подписката е дадено в село Аврен, където преди 3 години Първанов обещал на местните жители пътната връзка с Гърция. Отсечката не е построена, но хората се вдигнали в защита на президента. Какво щеше да стане, ако все пак Първанов бе изпълнил обещанието си, направо не ми се мисли.
Има обаче един нюанс: подписката за Първанов е организирана от БСП. Което подсказва, че топлата връзка президентът-БСП никога не е била прекъсвана, въпреки уверенията на държавния глава.

Сметката изглежда проста: 150 000 са против насилието. Поводът е кучето Мима. Не пребитото до смърт дете Х , от което и да е произволно взето българско селище. Не залятите с киселина български жени (в Гърция хиляди протестираха срещу заливането с киселина на българката Костадинка Кунева). Не д-р Филип Филев, пребит в Ботевград. Не десетките майки и съпруги, пребивани като скотове в домовете им всеки ден. Не заради агресията и пребитите деца в училища, домове, градини. Какво искат да ни кажат тези 150 000 възмутени заради Мима? Че са спали, яли, уригвали се, пърдяли, гледали мач, правили секс, въртяли бизнес, играли карти, летували в чужбина докато са ставали останалите баталии, осакатили и усмъртили деца, жени, старци...? И са се събудили, когато са видяли репортажа за осакатеното куче? Съжалявам, но не им вярвам. Реакцията им показва само колко страшно и неспасяемо е продънена ценностната ни система. Което ни препраща автоматично към втората подписка.

Задавали ли са си подкрепящите с подпис Първанов хора, какво трябва да се случи, ако контраподписка събере повече привърженици? Линчуван ли ще бъде тогава държавният глава? Защо те мълчаха, когато Първанов беше на лов в Симитли, когато край Червен бряг още димяха телата на изгорелите пътници в спалния вагон? Траеха си и когато той излъга, че няма нищо общо с Държавна сигурност, а след това призна, че има и се гордее с това. Все още не знаем дали президентът е убил вписания в „Червената книга” козел „архар” в Узбекистан или не е, защото сигналите са противоречиви. В мистерии и догадки тънат и атентатите срещу негови съветници и близки приятели като банкера Емил Кюлев и бизнесмена Манол Велев. Не е ясна и връзката му с видни олигарси: хем играе хора на рождените им дни, хем твърди, че иска отварянето на икономическите досиета. Мълча четири години, докато управляваше тройната коалиция, а сега се изказва ката ден, критикувайки правителството, в което не би имало нищо лошо, ако не бе нямата му позиция преди това. Не искат ли всички, които го подкрепят, да чуят отговорите на тези няколко въпроса преди да турят подписа си в тетрадките по площадите?

Сякаш сме орисани да бъдем цял живот ослепени самуилови войници.

Аварите, които царете ни побеждавали няколко пъти, имали интересна притча.
Някога страшен змей завардил извора, от който хората се снабдявали с вода. В страната настъпили мор и суша. Много храбри момци се опитвали да убият дракона, но всички били побеждавани, а главите им забучени по стените на змеевата крепост. Един ден в семейството на бедни родители се родило момче. То се научило да се прокрадва нощно време и да отпива няколко глътки от животворната вода. Един ден заявило, че не може да гледа повече как народът му се мъчи и ще отиде да убие чудовището. Не го спрели майчините сълзи и увещанията на близки и роднини.
Когато наближило леговището на змея чуло дрезгав смях.
- Досега погубих всички смелчаци, които бяха много по-силни от теб.
- Така е, но аз съм решен да те победя, - отвърнало момчето.
- Това е много смешно. Все пак ще ти дам шанс, както и на останалите. Трябва да отговориш на един въпрос. Ако сгрешиш, ще те убия. Ако отговориш правилно – това ще убие мен.
- Готов съм, - отвърнал младежът.
Тогава змеят ударил с опашка и пред тях застанали две млади жени. Едната била невероятно красива и пищно облечена, а другата съвсем обикновена, с дрипава рокля.
- Коя е по-красива, - попитал змеят.
- Тази, която ти харесва, - отвърнало момчето без да се замисли.
- Ах, ти позна... – изрекъл съкрушено страшният змей и се повалил мъртъв.

Българите сме като аварския змей – истината за нас е това, което ни харесва. Другото мнение просто няма значение. Добрите са тези, които се подпишат за кучето Мима и Първанов. За ГЕРБ пък правилните хора ще са атакуващите президента. Ето защо сме сбъркани: делим се по черно-бял признак. Затова и бродим из собствения си живот като самуилови войници, които не вярват дори на еднооките си водачи. Обречена работа. Не искаме да чуем и поуката от горната притча, а тя е, че може да ни погуби един отговор...


Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. По мое време беше по-простичко: аз спирах и пусках водата. Подписки обаче нямаше. Но имаше пълна свобода на словоизлиянието. Чувал съм да ме наричат „най-великият”, „богоподобен”, „най-мъдрият”, „най-красивият” и пр. Е, щом хората са мислили така, що да ги преследвам. Римляните мислеха обратното, но те бяха врагове, а и нямаше ЕС. Иначе подписките са готина работа. Що да не се направи една подписка в подкрепа на тракийските царе от нашия род. Много сме свестни. Сега повечето лежат под земята и само иманяри се сещат за тях. Не е честно...