26 Септември, 2007

интервю на Александър Иванов 

- Г-н Николов, Вие участвате активно в преговорите с правителството за увеличение на учителските заплати, откъде идва истинската причина за вълнението и недоволството?

- Еднозначният отговор на този въпрос ще бъде непълен или повърхностен отговор. Нали си спомняте онази притча, в която Христос вижда стадо овце, които се държат крайно нестандартно и вместо да им постави диагноза „луда крава”, задава въпроса „Кой си ти, как е твоето име?”  И демоните, вселили се в овцете отговарят – „Моето име е легион.” Мисля, че цял легион са причините в българското образование и наука нещата да се намират в колапс. Искам да ви кажа, че според моето скромно мнение, никога в историята на България не сме имали такава повсеместна криза в науката и образованието. Двеста години българинът с всяка намерена пара е отварял училище, а днес се закриват училища. И като повод за затварянето на училища служи абсурдното обяснение – децата не били 32, а 24 например! Никога като сега, не е имало такова отношение към младия български учен и към Софийския университет „Климент Охридски”, никога! За сто и кусур години всяко правителство е давало на този университет, сега се намери тиквеник да вземе! Въпросният министър на културата очевидно не е много грамотен щом като в една поменна книга във връзка с тъжна ситуация при погребението на известна личност вътре написа дума със „з”, а на всички е известно, че тя винаги се е пишела със „с”. Стефан Данаилов може да е чудесен актьор, но в битността си на министър на културата ме кара да ми настръхва косата.

- Защо точно сега възникна все пак такава ситуация в родното образование?

- Моите ученици ме попитаха същото. Моят отговор бе, ами кога да има протести, докога да се чака, докато станете 12 клас ли!? Това разбира се, е шега. Просто има много натрупвания. В образованието ние взехме от старата система всичко априори, а промените бяха палиативни. Отношението към учителската професия в този нов свят е унизително. А всяко нещо в този нов свят, каквото и да си говорим е стока. Трудът е стока, това е азбучна истина. Ако тази стока за един млад човек след 6 годишно учене в университета и вече с диплома в джоба се оценява цифром и словом на 299 български лева, за какво въобще говорим? В същото време не искам да кажа, че проблемите в науката и образованието опират само до пари, но пък парите са фундаментална истина. Ако няма пари за образование, учителската професия ще се превърне в продукт, който никой няма да иска да закупи. Учителската професия е тотално маргинализирана, това е истината. В един брой на Държавен вестник наскоро на няколко страници бе обяснено със закон всичко, свързано с образуването на заплатите в нашия сектор – млад специалист започва с 299 лева, кой при това положение ще се навие да стане учител. Ако има такива млади хора, при тях това ще е временно занимание.

- Вие имате 30 годишен стаж в едни от най-елитните софийски гимназии, какви пари получавате месечно?

-  За всичко, което съм постигнал в професията получавам някъде към 350 лева, с клас прослужено време и другите начисления. Срамно е да взимаш такива пари днес. Как мога да погледна 34 чифта очи всеки ден по пет пъти, когато преподавам на всеки клас, как мога да се чувствам спокойно и да разбера тези деца, чийто път в живота тепърва предстои с тази мижава заплата. Как да ги учиш истински на нещо, като мислиш как да изхраниш семейството си, да купиш храна и да си платиш режийните? Но все пак го правя.

- Какво мислите за образователния министър Даниел Вълчев и неговата роля в тази толкова заплетена ситуация?

- Той си е чист демагог, казвам го с цялата сериозност на тези думи. От една страна казва на нас учителите „Разбирам ви напълно, имате морално основание да претендирате за по-високи заплати.”, а след тези негови думи идват и другите негови думи –„ Но разберете, че в бюджета няма пари!” Чиста проба демагогия, нали имало излишъци над 3 милиарда лева, как няма пари? На бюджета се гледа като някаква манта, като на нещо недосегаемо, като на нещо, което никак не може да се промени. А в същото време има пари за какво ли не в тази държава. Ето, да вземем например и демагогията за диференцираното заплащане. Съществуват 15 програми, по една от тях трябва да бъдат отделени 15 милиона лева и учителят да бъде тестван за качествата си. 96 000 учители у нас ще бъдат тествани, но по какви критерии? Създава се комисия в дадено училище, която ще се оглавява от директора, който пък от своя страна има правото да покани още няколко учители и така да се сформира състават и. Няма ясни критерии за всичко, а директорите се превръщат в кучетата, които облайват стадото.

- От какво се интересуват вашите ученици при тези условия на работа, при тази тягостна атмосфера в училище?

- Честно казано, от всичко се интересуват децата, задават всякакви въпроси, за всичко. В тях има нагласата, да откриват нови неща във всички посоки. Едно време ме уволниха от английската гимназия след убийството на Джон Ленън. Тогава се събрахме с учениците във физкултурния салон, говорихме си на английски, пяхме песни на Бийтълс, по едно време дойде един важен кадър и каза – „Какво правите тук?” Спомням си една негова реплика – „Не забравяйте, че английския език, е езикът на нашия класов враг!” След време се явих на конкурс в същата гимназия, спечелих го и пак преподавам там. И тогава и сега, поколенията са много различни, но винаги децата са се интересували от всичко. Те са чисти и непокварени души. А ролята на учителя е не толкова да ги научи непременно на нещо, а да ги насочи, дори така да ги манипулира, че от тях да станат свестни и почтени хора, които сами ще открият своето призвание в живота.