Правителствен самолет Ту 154 на Отряд 28 се разби на Азорските острови. На борда му е пътувал президентът Георги Първанов и още 78 души – съпругата му, министри, депутати, бизнесмени и журналисти. Няма оцелели, съобщават от пресслужбата на „Дондуков” 2.
Това можеше да се случи на 30.01.2008 г. на летище „Лажес” заради развален колесник. Тогава трагедията се размина. Разминавала се е и друг път, въпреки бойките твърдения на шефовете от правителствения авиотряд. Те си знаят стария принцип: не признаваш нищо, докато не те хванат. У нас всичко е О.К. - при другите е зле.

Видяхме поляците как реагираха. Хиляди се хванаха за ръце във Варшава пред президентския дворец, положиха цветя и запалиха свещи в памет на президента Лех Качински и останалите в разбилия се самолет край руския град Смоленск, на път за Катин, където трябваше да почетат 22-те хиляди полски жертви на Сталинския режим през 1940 г.

Четири дни след трагедията пак поляци се вдигнаха на протести срещу избора на Вавелската катедрала в Краков като място за погребението на загиналите в самолетната катастрофа на 10 април. Качински ще е първият президент от новата полска република, родена от падането на комунизма през 1989 г., чиито тленни останки ще бъдат погребани на това свято място. Според протестиращите това е незаслужена чест. Готическата Вавелска катедрала, разположена на хълма Вавел, е място, където са коронясвани полските крале. В нея папа Йоан Павел Втори е отслужил първата си литургия като свещеник. От 14 в. там се погребват полските монарси.
Големият полски режисьор Анджей Вайда, автор на филма „Катин”, призова църквата да отмени погребанието на Качински в Краков. Вайда не се уплаши, че ще бъде упрекнат или обвинен в безчувственост.

Така е в Полша. А у нас?

Смъртта на българския президент би се приела със смесени чувства. Българите сме състрадателен народ и ще покажем мъката си още в първите часове след съобщаване на новината. Ден-два по-късно мнозина вече ще потриват доволни ръце по линия на лицемерието. В тесен кръг ще се вдигнат и наздравици. Състрадателни? Друг път.

Най-доволен ще е сегашният вицепрезидент Ангел Марин, но няма да го показва. Каменното му генералско лице ще скрие радостния сърдечен туптеж. До края на мандата той ще изпълнява функциите на държавен глава и върховен главнокомандващ. Ето на това му се вика късмет: някога додрапал до командващ на ракетни войски, а сега - главнокомандващ! Генералисимус един вид. Ще видят тогава тия шебеци от НАТО кон боб яде ли... Той и по време на импийчмънта плашеше, че ако падне Първанов, ще стане по-яко - нещо като казарма.

Покрай него радостни трепети ще обхванат и други екземпляри от втора и трета линия на „Дондуков” 2, които ще съзрат в трагедията пръста на съдбата по отношение на личната им кариера.

Ако в самолета загинат и висшите ни военни, това също ще е повод за вълнение в МО и Генщаба. И без това началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов е считан за човек на шефа на кабинета на президента ген. Никола Колев (за неговото място битката също ще е ожесточена). Като изчезнат Колев и Симеонов, се отваря път за други, които и без това от години чакат сгодния момент. Военно-морският ни флот, например. Моряците така и не получиха поста шеф на ГЩ, въпреки приказките за ротационен принцип. Катастрофата ще поправи тази несправедливост.

В момента министър Аню Ангелов и без това се чуди откъде да почне съкращенията, за да се вмести в мизерния бюджет. Гибелта на няколко генерала ще подейства като беналгин за сегашните кадрови главоболия сред армейската върхушка. Самият Ангелов да внимава много, щото това, което Съдбата може да си го помисли, шофьорите от НСО са в състояние да сторят за секунди...

Не е ясно колко ще са опечалените и от загубата на сегашния омбудсман Гиньо Ганев. Формално – доста, но в действителност не чак толкова. Липсата ще се усети най-вече по коктейлите, където от години той приспива участниците с дългите си речи.

Ами ако в самолета се намира и патриарх Максим? Представяте ли си какви благодарности ще се понесат в посока към Всевишния, който макар и с голямо закъснение, все пак... И понеже нетърпението отдавна е избило по лицата на владиците, глъчката около освободения патриаршески трон ще е доста силна. Ще стартират и дългоочакваните промени в БПЦ, каквото и да означава това. Възможно е да се стигне и до революция. В смисъл, че след газа и АЕЦ, можем да опитаме да се откъснем от Москва и по църковна линия. Гръцкото лоби и дядо Натанаил откога чакат.

По традиция с президента летят главно медийни началници. Което означава драми в семействата и трепетни надежди в редакциите. Промяната в кадрите обаче не означава промяна и в съдържанието. Не и в журналистиката. Не и у нас. Така че свободата на словото ще си остане на сегашното ниво.

Колкото до споминалите се бизнесмени, за тях ще се отрони една единствена реплика: "Няколко олигарха по-малко".

Поклонението пред тленните останки ще събере доста народ. Хората обичат скръбните мероприятия. На тях човек най-добре оценява живота. Ще има декларации от различните политически сили и всякакви инициативни комитети. Първанов ще бъде обявен за „строител на нова България”, „обединител на нацията” и още няколко неща от този род. След това ще бъде погребан с почести. Останалите от загиналия елит – също. Ще има и петдневен траур.

А после?

Знае ли някой къде е погребан един от стълбовете на Новата българска държава Стефан Стамболов? Знаем ли в какво състояние е гробът му? А Александър Стамболийски? Богдан Филов и Александър Малинов? А българският елит, ликвидиран от Народния съд през 1945 година? А премиерът Андрей Луканов? Президентът Петър Младенов? А Тодор Живков? У нас няма гробище или алея на държавниците. И това не е случайно, защото много често те са си отивали оплюти, макар да са погребвани с почести и салюти. Българинът не тачи управника докато е жив, камо ли след това.
Погледнато през призмата на днешната криза, едно скръбно и трагично събитие би изиграло ролята на дългоочакваната реформа. Може да мине и за антикризисна мярка. Спестяват се 80 заплати от по 3-4-5 хил. лв., умножени по 12 месеца – това са близо 4 млн лева. Все едно министър Цецо е ударил няколко дедесари от Пловдив да речем. Ако обаче пресметнем и това, което загиналите биха откраднали или получили като рушвет ако не бяха в самолета – бюджета излиза моментално на зелено. Няма сметало в света, което може да сметне ето тази сметка. Чао, криза - здравей, богатлък! Ползата е толкова очевидна, че направо се чудя какво чака Бойко та не вземе да ги натовари и... Пожертвай 80, за да те споменават с добро 8 000 000! Мярката може да е непопулярна, дори нехуманна, но резултатът е гарантиран.

Да не забравяме и ползата за реалити шоутата. Какъв разцвет, какви рейтинги ще достигнат само. Опечалени гости и опечалено-лукави водещи. Водопад от реклами. Бизнесът си е бизнес. Животът иска своето. А по нашите земи някой известен като се спомине, веднага се изваждат най-невероятни истории за него. С кахърен глас ще ни разкажат кой е бил гейче още в детската градина, кой е изоставил баща и майка, на кой децата му са наркомани, лесбийки и алкохолици, в какви завери е участвал, колко пъти е изневерил на жена си, колко рога тя му е накичила, колко преврата е замислял. В следващото предаване ни запознават с цената на ковчезите, какво наследство оставят загиналите, швейцарски им сметки, незаконните деца, неуредени сметки, кръвосмешения, котерийни войни за овакантените постове и т.н. и т.н. Да са живи и здрави продуцентите, ще я разкопаят тая златна мина, както Минстрой Цанков камък. Дупе да им е яко на роднини и близки на загиналите, чакат ги отговорни медийни изяви. Я роднините на Гриша Филипов какво шоу спретнаха след смъртта му. Тъпанари, луди, пияници – какви ли не се наричат. А народът най-обича сеира на баровците.

Някои медии ще направят поредния си голям удар със снимките на труповете. Те така разбират журналистиката: падне ли ти труп – лепваш го на 1-ва страница и викаш, че си опозиция. Успехът е гарантиран. Андрей Луканов в моргата вече се изтърка. Овъглен труп на президент е нещо друго! Лари Флинт омайваше читателите с голи мацки. Ние – с трупове. Ега ти тъпите американци!
Френският хуморист Стефан Гийон стига по-далеч, описвайки детския ковчег, в който щели да докарат тленните останки на Саркози, иронизирайки ръста на френския президент. Твърди също, че останките на министър Ерик Бесон никой не ги иска – нито партията му, нито семейството му... Външно колко е гадно, а вътрешно колко справедливо, ненагледни мой читателю, би казал Сан Антонио по този повод. Но да оставим французите да се гъбаркат със своя елит по своя си начин.
Ние да гледаме нас си. Да ви кажа, смятам, че БСП няма да се отметне от Първанов и ще му организира едно хубаво погребение, с речи, които да грабнат душата на другарите. Ще турят и по една паметна плоча на „Позитано” 20, в Перник пред Дома на миньора и в родното Сирищник. Спонсори ще ги платят. Творци на лявата идея пък ще сътворят „Балада за президента”, а двама известни политолози ще учредят фондация на негово име.

Така в скръб, сълзи, сополи, декларации и национално помирение ще минат две-три седмици, пък после – каквото каже историята. А тя, както е известно, е голяма скъперница.
Горният текст може да приемете като сценарий на черна комедия или разказан сън. Може спокойно да го оплюете като изкривяващ родната действителност и морала на българина. Защото българинът е състрадателен и високо морален, нали? Особено през последните 20 години. Той никога не говори зад гърба на другите и вярва, че обществото ни се крепи на семейните ценности. На тези, които се олицетворяват в споменатите категории, препоръчвам да гледат един час Big Brother Family и да ми се обадят след това. Ако не са хванали рейса за Карлуково...

И накрая нещо съвсем сериозно. Президентът твърди, че е голям патриот и всичко дава за народа. Ако е така, а ние нямаме основание да не му вярваме, защото той никога не лъже, защо не вземе наистина да покани елита в една командировка до Виетнам или Австралия и някъде над океана... сбогом, Гергино! Така поне за седмица ще мине по рейтинг Бойко и Цецо. Освен това и съвременниците, и следващите поколения ще му бъдат истински благодарни. Щото тоя преход майката ни разката - светъл лъч не видяхме.

Ало, санитарите, къде сте бе, момчета?

Калитко Овчаров