18 Март, 2007

Лили Големинова

в. "Форум"

Благодарение на технология, разработена от българин, Канада е на път да се превърне в един от световните лидери в борбата с парниковия ефект. Христо Сапунджиев от 8 години работи в центъра за ефективни енергийни технологии КАНМЕД към канадското министерство на природните ресурси. Разработката, наречена CH4MIN, прави възможно извличането и разграждането на метана, който се отделя при процесите в подземните мини. Новаторското в случая е, че става дума за усвояването на метан в ниски концентрации (под 1 процент), което досега не е било постигано. Метанът е 21 пъти по-силен от въглеродния диоксид по отношение на парниковия ефект и във въпросните ниски концентрации се среща много често. Затова неговото елиминиране ще доведе до сериозно намаляване на вредните емисии в световен мащаб. За създаванетo на тази технология д-р Христо Сапунджиев получава Public Service Award of Excellence – една от най-престижните награди в Канада, за която се борят постижения от различни области на науката. За първи път от 10 години отличието се връчва за химическа разработка. Проект на Христо Сапунджиев е представлявал кандидатурата на Канада и на световните награди Energy Globe Award.

Христо Сапунджиев е завършил ХТИ – София. Има докторат от Института по катализ в Новосибирск. В Канада пристига за пръв път през 1992 като гостуващ лектор в Universite de Montreal. Следват няколко изследователски проекта първо към университета, след това за канадското правителство. В центъра за енергийни технологии работи от 1997, а през 2002 е повишен в ръководител на екип.

Именно там открива и разработва CH4MIN, за която в началото на тази година канадското правителство обяви субсидия от 5 милиона долара. Средствата ще отидат за проучване на пазара и изграждане на пилотна инсталация. Междувременно се оказва, че реалният пазар е много по-близо, отколкото се е предполагало. Мощна британска компания вече е проявила интерес към евентуалното закупуване на правата на технологията. Като основни пазари се визират Китай и страните от Централна и Източна Европа.

"Технологията има три възможности за приложение, – обяснява Христо Сапунджиев, – първата и основна са подземните мини и елиминирането на метана от вентилационния въздух, който иначе отива в атмосферата. Втората възможност е да се извлича и разгражда метана, който се отделя при горенето на отпадъци по сметищата.Ако концентрацията е по-висока от 3 % се стига до произвеждането на полезна енергия, която може да бъде използвана за различни цели. И третата възможност за приложение е за метана, който се отделя при транспортирането на природен газ".

Жил Жан, директор на Центъра за ефективни енергийни технологии към канадското министерство на природните ресурси сподели, че за тях е чест да имат български учен от такъв калибър и че е истинско удоволствие да се работи с Христо Сапунджиев. Той проявява интерес и към евентуалното внедряване на технологията в българските мини. Условията от канадска страна са доста изгодни – те субсидират целия проект, а в замяна получават така наречените кредити за подобряване на собствения си баланс. "Това е реално осъществимо по линия на JI (Joint Implementation) – проектите "съвместно изпълнение" – коментираха от българското министерство на околната среда – но има една съществена спънка. Между България и Канада няма подписан меморандум за търговия с емисии, а осъществяването на подобно споразумение отнема време. Оказа се, че на няколко пъти са започвали преговори за подписване на такова съглашение, но от канадска страна текучеството на кадрите е било голямо.

Иначе Христо Сапунджиев поддържа активни контакти с България и то не само с бившите си колеги от БАН. Често е канен да участва и изнася лекции на различни специализирани конференции и симпозиуми. Смята, че българското министерство на околната среда и водите работи много сериозно по отношение на международните връзки. Радва се, когато попадне на информация като тази от международния уебсайт PointCarbon, където България е посочена на първо място като страна с най-добри условия за реализиране на въпросните проекти "съвместно изпълнение" и се препоръчва на развитите индустриални държави като партньор с най-голям потенциал и добре развита законова база в това отношение.