Правителството на ГЕРБ наложи строго спазване на законите, а това означава, че е свършило 51% от работата си, казва икономистът

Интервю на Мая Стоянова

Доц. д-р Боян Дуранкев е главен секретар на Университета за национално и световно стопанство, преподавател по „Маркетинг”, съучредител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Името му попадна сред българите, които получиха лично писмо от американския президент Барак Обама, в което световният лидер споделя вижданията си за реформи за социална справедливост и икономически морал.

- Доц. Дуранкев, как достигнахте до личния контакт с президент Барак Обама?

- В средата на 90-те години специализирах и работех в САЩ. Тогава си позволих да кореспондирам с тогавашния вицепрезидент Ал Гор по повод на неговата книга, посветена на глобалните промени. Изпратих му и моята книга „Началото и краят на Третата световна война”. Огромно беше учудването ми, но той отговори бързо и подробно, нещо, което като манталитет беше доста далече от известната публичност на нашите политици. Убедих се чрез този акт, че PR щабовете на големите политици нямат право да „пропускат” от полезрението си всеки, независимо от значимостта му, щом има някакво питане, прошение или просто отношение към известната личност.

„Бори са за всеки човек така, все едно е последният човек на Земята” – това е кредото на новите политици. Като демократ, президент Барак Обама не е по-различен от своите предшественици. „Гласът на народа”, „гражданското общество” и „общественото мнение” трябва да бъдат чути, да бъдат информирани, да бъдат разбрани. Интересът ми към тази изключителна личност бе възбуден още в онези години от първата му книга, а последната – „Дързостта на надеждата” просто не може да остави безразличен никой икономист, социолог или общественик. Тя е ново направление на модерната политическа мисъл, далеч по-мащабно и по-дръзко от, например, „Перестройката” на Горбачов. Ето простата причина да му пиша като подкрепа – всеки положителен глас е важен за автора. Изразих и подкрепата си (макар да нямам пряко право да гласувам) за новите му социални и икономически реформи, които тласкат и нашата научна и политическа мисъл по нови магистрали. Естествено, кореспонденцията тече доста време.

- Защо Обама търси световна подкрепа за реформите, които е предприел в САЩ, виждате ли връзка с България?

- Реформите в САЩ са толкова дълбоки и толкова мащабни, че те променят самия свят, а не само САЩ. Такива реформи не е имало от времената на първостроителите, които са създали основите на най-мощната страна в света – целта е била не само да се направи държава с огромни възможности за свободната инициатива, но и тази инициатива да бъде в полза на личния и обществения интерес, „за благото на всички”. За съжаление крайната десница, в лицето на печално известния „Вашингтонски консенсус”, успя да се наложи и около две десетилетия експериментира в полза на „свободните пазари”, но в загуба на „демокрацията”. Днес обаче лидерите на развитите страни предприемат опити да прехвърлят властта от финансистите във власт на народа, ако перифразираме Джон Ленън. В това направление много спомагат идеи като тези на епископа на Мюнхен Райнхард Маркс, чиято книга „Капиталът” стана „Икономическа книга на 2008 г.”, на Никола Саркози в речта му „Такъв капитализъм не ни е нужен”, на Ангела Меркел и т.н.

Всеки един от тези лидери, включително и президентът Обама, търсят съмишленици не само в собствените си страни, но и във всяка точка на света. Няма лошо, че хора със сходни идеи и поддръжници, те намират и в България. Това, че някои от проблемите, решавани в САЩ, подозрително приличат на проблемите на България, не е ли знак, че трябва да се търсят сходни рецепти на лечение? Убеден съм, че не е никак приятно на нашия президент и министър-председател да знаят, че цял народ само тях гледа, но без да мисли. Мислещите хора са потенциалът на нацията, от чиито решения се подпомагат управляващите. Поне при демокрацията е така.

- В новата си финансова политика президентът на САЩ предлага създаване на Агенция за финансова защита на потребителите, необходима ли е такава институция и на България?

- Илюзия е да се мисли че нашите потребители доволстват като финансово защитени. Първо, вложенията им носят лихви, но често от рискови фондове. А ако някои от тези фондове се провалят?

Второ, таксите за обслужване на клиентите са понякога такива, че подсказват хищнически манталитет.

Трето, кредитирането на потребителите е такова, че ако, например, получат инвестиционен кредит за жилище, те даряват още едно жилище на кредиторите си. Това справедливо ли е?

Четвърто, при положение че в икономиката средната рентабилност е 5,5 на сто, то поддържането на по-високи лихви по депозитите икономически обосновано ли е? И т.н. Това са въпроси, които си задават обикновените хора всеки ден. Да им се казва че всичко е благодарение на „пазара”, е все едно да не им се обяснява и да се бяга от отговорност. С една подобна Агенция за финансова защита на потребителите, при това с пълен достъп до финансовите тайни (не до сметките!), вероятно ще се подскаже, че наистина има зловещи тайни на този пазар.

- Пасивите от кризата остават само за потребителите, финансовите институции у нас сякаш не искат да споделят отговорностите с клиентите си?

- Отговорността е не само пред клиентите, но и пред икономиката в криза и обществото пред разпад. Тежестите на реформата може ли да се споделят само от „лошия държавен сектор” или от „мързеливите безработни”?
Икономически неоправдано е във финансовите институции да се раздават баснословни заплати и бонуси, многократно по-високи от тези на премиера. Що за общество е това, ако е общество? Затова очаквам ръководителите на финансовите институции у нас да смъкнат заплатите си до нивото на премиерската заплата, за да реализират „икономии”, поне докато отмине кризата. Това е много сериозна антикризисна мярка, но в рамките на шегата. Кризата е за 7 милиона, останалите са в ерата на пълното благоденствие, за тях криза няма и няма да има.

- Казвате в изявление, че хищническите лихви по кредитите са символ на един отиващ си свят, но в България те продължават да бъдат факт и да превръщат заемите в непосилно бреме.

- Финансовите институции, като цяло, трябва да променят стратегията и тактиката си, преди светът да ги е променил. Подобна промяна ще ги съживи за икономическа активност, и „отново ще бъде възможно компаниите да теглят заеми, семействата да си позволят ипотеки и бизнесмените и бизнесдамите да намерят начален капитал, за да създадат фирма, нови продукти или услуги”, както твърди президент Барак Обама. Ако го сторят, икономиката ни ще има шанс да тръгне бавно нагоре, а финансистите ще печелят не от високата рентабилност, а от увеличения оборот.

- Непрекъснато се спори за характера на кризата у нас, каква според вас е тя?.

- Кризата в България е частично привнесена отвън (от спада на американските и европейските пазари), частично създадена отвътре (от тоталитарната приватизация на всичко на безценица – на приятели, на мутри, на мафия и т.н., която не можа да генерира растеж) и частично приспана от предходното правителство.

При това кризата е не само финансова (на бюджета), а икономическа – на реалната икономика. Няма стратегия за бъдещето на структурата на българската икономика, на гръбнака й, което означава че е оставена на свободната воля на „пазарната икономика” или на „дядо Боже”, което е едно и също. Това пък я превръща в социална – ако преди 20 години имаше само една „средна класа”, сега има две класи – на „постоянно замогващите се” и на „постоянно обедняващите”. Тази тенденция обаче не е вечна и понеже „постоянно обедняващите” са болшинството, те поискаха и дадоха властта на Бойко Борисов, а той - на своя проект „ГЕРБ”.

- Правилно ли са насочили премиерът и правителството усилията си за спасяване на държавата?

- Първото направление, в което Бойко Борисов правилно насочи усилията си, е „формалистичното” (в смисъла на икономическата етика) – строго спазване на законите и „желязна ръка” за пристъпващите ги. В това отношение той е много последователен и може да бъде адмириран. В тази посока премиерът очевидно е вече свършил 51% от задачите си.
Второто направление, в което ще му е нужно да хвърли много повече усилия, е „да изгради от нищото” развита и устойчива икономика, при това за 3-4 години, което „други страни и народи са постигали за десетилетия”. В това направление ще му помагат и икономиите, и фондовете от ЕС, и българската инициативност. Но дали ще е достатъчно „тънката пица” да се замени с „вкусна пържола”, да се осигури работа на всички желаещи, мизерията да се стопява видимо месец след месец, народът да се замогва?

На този етап е сигурно, че само с финансови мерки задачата е непосилна. Трябва мощен интелектуален двигател в подкрепа на Борисов, но той трябва да го търси в настоящето и бъдещето, а не в миналото.

- Необходими ли са сега заеми от финансови институции?

- При тези видими „отслабвания” на бюджета, част от хората се върнаха в пещерната ера. Ако продължава пропадането надолу, а в развития свят вече е налице лек икономически растеж, това ще означава че икономиката не се управлява както трябва. Ще трябва или заем от ЕС, от Световната банка, МВФ? Ако такъв кредит се вземе без ясна визия за излизане от кризата до края на годината, икономическият провал ще се съпътства с политически. Затова по-малко е по-добре.

- Освен свежи пари, от какво друго се нуждае премиерът за да стабилизира икономиката?

- За изхода от кризата на Борисов ще е необходим и „обамовски стил”: първо, обкръжаване с мощна машина от икономисти за генериране на идеи, второ, преход от монологичност към диалогичност. И естествено, да не вярва, че икономическата криза е причинена само от „лошите”, а да възприеме тезата, че тя е и от „системата” на пазара, освен от „тежкото наследство”. Т.е. че трябва да се атакува и „лошотията на пазара”. Тогава ще потърси постижимите цели на пазарните реформи в духа на новите времена.