30 Септември, 2007

Елизабет Дафинова

 
Тя преподава физическо възпитание в едно от десетките неелитни общообразователни училища в София. То дори не се намира в по-престижен квартал. А тя няма възможност да дава частни уроци по български език или математика, затова доглавя мизерната си даскалска заплата с извънреден труд като наемен работник всяка вечер и в почивните от училището дни. Не крие, че й е тежко, защото през деня трябва да убеждава подрастващите от средния курс, че спортът и движението са изключително полезни за тяхното добро здраве и жизнен тонус, а тютюнопушенето, алкохолът и особено дрогата вредят непоправимо. А вечер трябва да е любезна с кварталните пияници, които се събират около една бяла пластмасова маса пред магазинчето и лочат бира на корем. От това, какво количество ще изпият те, зависи и нейният процент възнаграждение, а собствениците на гаражчето не са от най-щедрите.

Разбира се, магазинчето е в друг столичен квартал, не където е училището й - от една страна, да не се срамува от колеги и познати, а от друга - да не й се наложи да продаде цигари или ракия на някой свой ученик. Уморена е до смърт, защото почти не почива. Но няма как - дъщеря й учи в Германия, а синът й е млад баща. Вярно, че момичето се издържа само в странство, но все пак, майка е, иска й се от време на време да му изпрати я българско сирене или кашкавал, или пък малко луканка. А точно на 17 септември, Деня на София - Вяра, Надежда и Любов - са се родили двамата й внуци-близнаци. Това, всъщност, беше и първият ден на ефективната учителска стачка.

Разказва, че на 15 септември отишла в училище със свито сърце. Притеснявала се, че празникът на първокласниците ще бъде помрачен и те ще останат огорчени от първия си учебен ден. Лично нейното мнение било да не стачкуват на този ден, но като се опитала да го изкаже, някои от другите учители започнали да я гледат лошо, а една колежка даже й повишила тон - „Ти какво искаш все с тези заплати ли да си стоим и да ни унижават?" Рзбира се, че не иска това, но й е мъчно за децата, особено по-малките. Включила се в стачката, но признава, че повече от три дни не може да издържи. „За мен 30 лв. са си доста пари!", категорична е тя. И наистина - стачкуването било до сряда, в четвъртък вече започнала да си провежд редовните часове. Казва, че и други нейни колежки са започнали учебни занятия по същата причина - едната е вдовица, други две млади жени са сестри, които иначе си нямат никой друг...

Не вярва на синдикатите. Мисли, че те не познават истинските проблеми на учителите и на образованието, а играят някакви свои политически игри на гърба на българското учителско съсловие. Спомня си, че Янка Такава се беше кандидатирала за евродепутат в някаква партийна листа. Тренчев също. Наливам масло в огъня, като й казвам, че миналата година, след като с много шум през ноември въпросната Такева „извоюва" 4% увеличение на учителските заплати, замина на едномесечна Коледна ваканция при дъщеря си в САЩ - очевидно доволна от добре свършената работа. Следва удивено възклицание.

Тя не вярва и на правотелството - то се държи сякаш не е оттук и е за малко, дето има една приказка. Слуша министъра, убедително говори. Но не може да разбере как така се намират пари да се плаща на едни и същи фирми да кърпят по няколко пъти годишно един и същ уличен участък, а за учителите няма. Да, вярно, че общинският и държавният бюджет са две различни неща, но все пак...

Признава, че се радва и е благодарна за 90-те лв., които били дадени на учителите за 15 септември. Кътала ги при личната си карта и оня ден, като изпратила приятеля на дъщеря си за Германия, го „натоварила" с парче кашкавал, малко сиренце, по едно фишече луканка и суджук. Дори й останали левчета, та купила памперси за бебетата. И без това от работа не може да ги вижда често, но като иде да не е с празни ръце - каквото занесе, все ще е помощ за младото семейство. Добре, че поне мъжът й се е стабилизирал, защото миналата година бил болен, водила го по болници, оперирали го на края, а колко пари отишли по лекари - не е за разправяне.

Петък вечер е. Вече съм си купила цигари, понякога си купувам и водка, студен чай или безалкохолно. Тя знае какви са предпочитанията ми и гледа винаги да има от това, което взимам. Междувременно съм изслушала и разказа й. Казва, че й е приятно да си говори с мен. Пожелава ми приятна вечер и добавя: „Аз съм тук и в събота, и в неделя, ако ти трябва нещо - тук съм."