Понятието "смесени райони" навява на анахронизъм и недовършен разговор за миналото, казва за Frognews.bg председателят на Фондация Българска Памет.

интервю на Ана Кочева

- Как изглеждаше транспортният хаос в Европа миналата седмица, д-р Врабевски? Разбрах, че самият Вие сте имали проблем с прибирането си в България?

‒ Може да изглежда и като приключение, но прекомерната загуба на време действа отрезвяващо. В моя случай – 34 часа с кола от Лондон до София... Слава Богу, само ден по-рано 18 ‘наши’ деца от Родопите, финалисти в конкурса за есе „Какво е Европа за нас” се прибраха благополучно от Брюксел.

‒ Говорите за поредното посещение на деца от Родопите в Брюксел?

‒ Да, Фондация Българска Памет отличи общо 50 ученици с посещение в Европейския парламент. Първата делегация посети Страсбург преди Коледа по покана на д-р Андрей Ковачев, председател на българската делегация в групата на ЕНП (ГЕРБ). Създаде се неповторима емоция, децата оставиха много положителни впечатления у домакините. И идеята веднага намери подкрепа и в лицето на евродепутатите ни Илияна Иванова и Мария Неделчева, така че с тяхна помощ учвеличихме магнитуда на инициативата. Дължим благодарност и на техните асистенти - за чудесната организация, както и за специалното внимание, което получихме около този съвместен проект. От особено значение за нас е за Европа да се говори като за нещо, което се случва в реално време на нас и децата ни. Нали самите ние сме неразделна част от тази общност с все по-пропускливи граници, физически и културни. Вярвам, че срещите и дискусиите с евродепутати в Европейския парламент, единствената европейска институция, избрана с директни избори, прави ясна и разбираема за младите тяхната гражданска роля. Имам предвид бъдещата им отговорност за изграждането на Обединена Европа. Това е продължителен процес, а ние помагаме той да започне с едно вълнуващо пътуване, няколко важни срещи и много незабравими спомени...



- А заслужава ли си инвестицията в тези деца? Питам, тъй като колкото и да са будни, те се намират в изключително силен плен на традицията и девойките там обикновено бързат да се омъжат след завършване на училище, повече отколкото да продължат образованието си и да градят кариера.

‒ Като фондация ние се грижим да припомним и да изпълним с актуален смисъл значимото от миналото, но нашият реален ангажимент и приоритет е бъдещето, а нашето бъдеще са децата. Вярвам, че всяка инвестиция, която обогатява и разнообразява социалния избор на най-младите, е смислена. Бил съм многократно в Родопите и се съмнявам в монолитността на традициите в днешно време, в който и да е регион на страната ни. Мога да кажа, че имам преки впечатления от контактите си с повече от хиляда ученици от двадесет родопски общини, участници в литературни конкурси и културно-образователни семинари на фондацията. Чувствам удовлетворение и позитивен заряд от непринуденото общуване с тях, а и по време на семинарите и съвместните ни пътувания усещам, че емоцията е двустранна. Българското образование, макар и недостатъчно реформирано, най-малкото изгражда способности за известно усъмняване в праволинейността на традиционното реагиране. Но в това отношение смятам, че качественото изучаване на западен език и социалната мобилност са най-мощните фактори за отварянето на една общност. Тези процеси вече са започнали, така че занапред житейският опит ще се постига по много различни начини.



- Как гледат местните от т.нар. "смесените райони" на активността на Вашата фондация?

‒ Силно положително ! Искам да е пределно ясно, че понятието "смесени райони" не ни харесва. То навява на анахронизъм и недовършен разговор за миналото с една общност от българи, които по силата на историческите обстоятелства са били карани да се чувстват ‘различни’, донякъде и отхвърлени. Това е травматичен спомен в колективната памет. Нормално е да получи отражение в самоопределението и в определени нагласи по отношение на настоящето. Моето намерение е, чрез дейността на Фондация Българска Памет да повлияя позитивно на нагласите на най-младите по отношение на бъдещето и да ги ориентирам към повече прагматизъм. Към полезни неща като правилна самооценка, мотивация, себереализация, национално самочувствие... Мисля, че ефектът ще бъде усетен косвено и сред останалите, но засега важното за нас е, че сме изградили отношения на доверие и харесване с децата и ръководствата на училищата. Задали сме хоризонт на очакване, който трябва да оправдаем със съвместни усилия, вяра и оптимизъм. Случвало се е наши инициативи да бъдат посрещани с недоверие, но децата са най добрите посланици на нашите идеи и тяхната емоция и ентусиазъм разсейват всяко съмнение. В началото на април в Пролетния семинар на фондацията в Гранд Хотел Варна взеха участие 200 ученици от Пиринско - Родопския край, община Тервел и ученици от царибродската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”. Поканихме интересни лектори и организираме програма, според многостранните им интереси - презентация на европейски младежки програми, лекции по евроинтеграция, българска история, традиции и обичаи... Децата демонстрираха много енергия и добро самочувствие и ни изненадаха със свои инициативи в рамките на семинара, което за нас е признание, че споделят идеите и ентусиазма ни. Обратната връзка е изключително важна, за да продължаваме заедно във вярната посока.

- Създава се впечатление, че Фондация Българска Памет се е нагърбила с решаване на проблеми, от които държавата е абдикирала, или ако не, то наблюдава безстрастно. Докъде може да стигне възрожденският ентусиазъм и инат на дарителите?

‒ Не виждам никакъв смисъл в самоцелната критика на държавата и институциите. Предпочитаме да действаме и с това се отличаваме, защото държавата сме и ние. Така виждам отговорния подход към реални промени. Много ми се иска с ‘възрожденски ентусиазъм’ да помогнем и в утвърждаването на европейските принципи и перспективи, особено в райони, където обществените процеси и проблеми дълго време са били пренебрегвани. Това е възможен път към повече солидарност в обществото ни и постигане на дългоочаквания по-добър стандарт на живот. Реалното пространство за работа в тази посока е малката общност и там трябва да пренесем европейския опит и добри примери. Аз например намирам удовлетворение и смисъл в работата на фондацията, особено в случаите, когато ни подкрепят наши приятели и съмишленици, защото го правим за по-доброто бъдеще на нашите деца. За сравнително кратко време успяхме да създадем работещи модели, за постигане на мисията си. Много от ‘нашите’ деца погледнаха на бъдещето си в България с повече ентусиазъм и повярваха, че то е в техните ръце. Запазването на оптимизма и добрата енергия в тази социална мрежа може да спечели много от намесата на държавата около голяма част от идеите и инициативите ни. Понякога е достатъчна и символична подкрепа, но все някога трябва да видим и стабилна държавна политика , за да разширим възможностите си за взаимодействие. Не се смятаме за вездесъщи и усещаме нужда от споделена и адекватана отговорност за позитивно развитие.