В деня на пророк Йеремия – най-тъжният пророк, който трябвало да известява хората за бедите, които ги очакват, българите честват Ирминден. Той бележи началото на т.нар. Ирмина седмица и го почитат като празник на змиите.

Старо е поверието, че който не почита св.Йеремия, ще бъде ухапан от змия и то смъртоносно. Затова мъжете палели огньове, а жените правели магии, за да пропъдят опасните животинки.

Змиите гонели, като дрънкали по железни предмети и изричали заклинания: „Бягайте змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”.

През Ирминската неделя празнували бременните жени и девойките. В миналото много от тях страдали от болестта ерменясване, причинена им от спонтанен аборт или бездетство. За да се излекуват от нея, девойките отивали преди изгрев слънце на полето и се търкаляли голи в росната трева.

За да заченат дете, ставяли в росата червен конец или парченце от орех, над което извършвали заклинания. Беряли ерменска лепка, с която правели магии на лихуси и любовна магия. Приготваля малки колачки, които изпичали в новите подници. Пазели ги през годината притив женски болести и уроки. Събирали утринна роса, която пиели на гладно сърце, за да заченат или слагали в млякото, за да се плоди добитъка.

Някога много популярен бил бичаят, свързан с обредното правене на подници - глинени съдове за печене на хляб. Своя автентичен вид той е запазен и днес в село Лозен, Хасковско. Жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Слагат водата на огъня и я смесват със пръст и слама (ръженка). После я покриват с черга “да кабаряса”. След това, също като тестото, я размесват втори път.

“Женското царство” тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като “Ерменлия, гидия”). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни.

Обичаят завършва с трапеза, на която жените се гощават със зелник и пресен хляб.

Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината старите хора обеснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.