БГ тийновете не пращят от здраве.

Ju_17

Седя пред монитора и се опитвам да фокусирам редовете. Преди броени часове е свършило класното ми по математика. След няколко дни ми предстоят още няколко класни, контролни, изпитвания ‒ всеки ден, всеки час по нещо. Офф, и така до края ... не на света, а на учебната година.

Не че съм се разучила повече в края на годината. Общо взето в моето даскало се учи перманентно. И безсънието е перманентно. Има седмици, в които ми се струва, че страдам от хронично недоспиване. Не че и аз не съм си виновна, защото цял ден едвам се влача, а вечер, вместо да си легна, се оживявам и засядам пред компютъра и телевизора. И после пак така.

Впрочем, говоря от 1 л. ед. ч., но явлението е всеобщо. Нито съм единствен случай, нито става дума за нещо невиждано и нечувано. Кофти става обаче, когато се случи на мен, или на някой друг да му прилошее на улицата, или в автобуса, или в най‒добрия случай вкъщи. Ако това стане в даскало, положението е най‒малко спасяемо, защото училищният ни лекар за всяко нещо предписва по половин аспирин. Половин, щото за цял ресурсът му не стигал. При това няма значение какво ти е ‒ температура, гадене, разстройство ... за всяко нещо лекарството му е аспирин. Може пък да е прав. Нали точно на аспирина му викали едно време painkiller, т.е. убиец на всяка болка. На чист български език ‒ пенкилер. Чудна дума! На същия този училищен доктор заплатата му се плаща от нашите родители. Буквално! На родителска среща събират пари за него. Редовно! Някъде по телевизията тия дни чух нещо за здравна реформа. Да я почват от училищата. Незабавно!

Думата ми беше обаче за безсънието. Трябва да призная, че нашето поколение изглежда доста болнаво. Вие сте възрастни, вие кажете защо. На много мои съученици често им прилошава, пада им кръвното, повръща им се, вие им се свят. Като изброявам всичко, нямам предвид „театралните постановки” за предотвратяване на изпитване. В тия случаи диагнозите по бележките обикновено са ОВИ или ОМБ. Ако не знаете, първото е остра вирусна инфекция, а второто остри менструални болки. Интересно става, когато второто се появи на бележка на момче. Обективно, изглежда, че поколението ни не е много здраво ‒ от храна ли, от кофти режим ли, не знам. А и на лекар ходим рядко. Аз например от два месеца влача сенна хрема и още не съм отишла. Чакам да ми мине.

Та и с безсънието така. Чакаме да ни мине. И се майтапим, че приличаме на Наполеон. Да, ама някъде четох, че той се хвалел, как спи по 4 часа на денонощие, обаче в действителност често бил уморен и сънен. А безсънието носи със себе си доста опасни последствия, които не отчитаме ‒ диабет, хипертония, депресии, натрупване на мазнини, на по‒сериозни години до глаукома, а според някои лекари и до оглупяване. И до спад в успеха. А знаете ли впрочем колко часа спят някои животни? Ето:
Жираф - 2
Елен - 3
Индийският слон - 3
Кит - 5.3
Маймуна - 9.4
Домашната котка - 12.5
Опитните мишки - 13
Лъв - 13.5
Прилеп – 20

Излиза, че човек стои някъде между кита и маймуната. Но, стига толкова. Отивам да си лягам. От сън спомени няма, казват някои „по‒събудени”. Аз пък съм на мнение, че сънливците са по‒щастливи и спокойни. Айде, лека ви нощ!