Безхаберие + аварии + шикалкавене при отстраняването им + дълго и тъжно чакане на телефона върху кахърен музикален фон = „POWER”NET.

Един от най‒големите интернет доставчици в София се нарича POWERNET ‒ което, преведно на български, ще рече ‒ силна мрежа. Колко е силна в действителност и колко качествени услуги предоставя, могат да разкажат единствето препатилите й клиенти. Ако са останали такива, обича да добавя мой познат, който наскоро панически избяга от услугите на този доставчик и сега, намирайки си нов, диша спокойно. На мен пък ми предстои да го направя. Много отдавна се каня да прибягна до тази стъпка, почти откакто ползвам интернета на „силоваците” и само голият мазохизъм ме е спирал досега. През последния месец обаче чашата на търпението преля с грандиозно изобилие.

Оставям настрана многобройните сривове във връзката, забавянето й поради неясни причини, пълното безхаберие на операторите, които са всъщност само едни телефонни регистратори на проблемите, но нито веднъж не са били в състояние да отговорят кога ще бъде отстранен проблемът. Недай боже той да се появи в петък. Тогава направо можете да утрепете съботата и неделята. Нет през уикенда няма да проимате и едва в понеделник някой благоволява да се задейства, за да отстрани неизправността, независимо от шумно прокламираните дежурни и едва ли не денонощни екипи. Ако въобще ги има, в което мнозина силно се съмнявам, явно предпочитат да си бъркат в носа, отколкото да обикалят по адреси. Напоследът разговарях с бивш технически служител на фирмата. Той ми разказа, че заради икономии въпросните екипи били по‒скоро символични, момчетата едвам смогнали да обикалят по адреси, а проблеми се явявали безспир. Записването на нови клиенти никак даже не означавало пропорционално увеличаване на работните места. „А собствениците са абсолютни дзифтари”, дословно каза напусналият служител, чието име по обективни причини премълчавам.

Един от големите проблеми на фирмата, редом с бавното обслужване на клиентите и оставянето им с дни без интернет, е и лошата връзка с колцентъра. Случвало се е да се чака по половин час (който има нерви), за ви свържат с оператора, за когото вече стана дума, че артикулира единствено: „Записах ви, ще дам адреса на техническия екип, но има много проблеми и не мога да кажа кога ще бъде отстранен вашият”, или „Разбирам ви, имате право, но аз нищо не мога да направя, колегите работят”. Наизуст да ги бяха учили телефонистите тия реплики, нямаше да ги научат по‒добре и по‒еднотипно. Разбира се, ще имате късмета да ги чуете, ако сте успели да пробиете до оператор. Което става с чакане, набиране на импулси и късане на нерви, докато от другата страна тече протяжна и кахърна музика за изчакване. А ако „колегите” действително работеха толкова интензивно, както ме уверяват, досега да бяха опасали с кабели Великата китайска стена.

Подобно срамно и безотговорно поведение би могъл да си позволи монополист в бранша. Не че е редно, но се случва. По отношение на интернет доставянето обаче пазарът предлага редица възможности, при които недоволният от една фирма клиент моменталически може да премине към друга. И не само може! Трябва! Защото онези, които се поставят в услуга на хора, от които редовно взимат пари и които на практика ги хранят и то не зле, трябва да бъдат изрядни, да търчат като моторетки при всяка авария, да бъдат любезни, информирани и т.н. Все неща, които от POWERNET не познават. Затова аз ще се сбогувам с тях и бих поканила, всеки техен абонат, който се чувства по същия начин, да ме последва. Пазарът ми е дал право на избор; по силата на този избор ще си намеря нет, който ще ми гарантира „пауъра”, за който ще заплащам. В този случай силата е с мен!

Минка Стаматова, нещастен потребител на интернет