Никола Саркози е обладан от грандиозен проект - да превърне столицата Париж в мореплавателен метрополис, като я съедини с индустриалното пристанище Хавър на Ламанша, пише "Сънди таймс".

Според запознати визията на Саркози за голямата парижка метрополия имала за цел и да разкъса обръча от запуснати предградия извън така наречения "периферик" - околовръстната магистрала на града, които са се превърнали в имигрантски гета и в извори на социално напрежение с чести изблици на младежко насилие. Имало дори идея Елисейският дворец - седалището на президента, да бъде изместено в предградията.

С този проект френският президент възражда стар маниакален блян на Наполеон да създаде огромна агломерация по цялото долно течение на Сена, простираща се на над 150 км на северозапад. Планът бил изложен тези дни от президентския съветник Жак Атали, който предупреждава, че отдалеченият от морския бряг Париж рискува да се превърна в "неадекватен музеен град", ако не бъде свързан с Хавър.

Неговият доклад предлага да се изгради пристанище Париж Нормандия в Хавър, което да стане не само международен морски търговски център, но и културна столица и входна врата на Париж. Само ако имала свое собствено пристанище, френската столица можела да се мери с градове като Лондон и Ню Йорк.

Саркози вече се е обърнал към водещи световни архитекти да развият грандиозната идея. Именно хрумването на Антоан Грумбах за "мореплавателен метрополис" обаче запалила въображението на Саркози и сега той неспирно повтаря фразата, приписвана някога на Наполеон: "Париж, Руан и Хавър - един град със Сена като главна улица", писа лондонският вестник.

Хавър, жестоко разрушен по време на войната, днес е възстановен като модернистичен град, който според архитекти и обикновени хора има доста безличен вид. Според Атали обаче той може да се превърне в туристическа атракция чрез оригинални културни идеи.

Предвижда се още изграждането на скоростна железопътна линия от Хавър до Париж, както и на велопътека по целия 160-километров бряг на Сена до днешния център на столицата. Изоставените огромни складове покрай реката пък щели да бъдат превърнати в галерии на изкуствата и бизнес центрове.

Близки до Саркози казват, че той бил решен да действа бързо, за да може идеята му да се реализира в близките 30-40 години. В противен случай тя щяла да изгуби темпо и да угасне.