Канонада от излияния за свободата на словото заваля в медийното пространство, след като Бойко Борисов попита главните редактори на всички медии, дали им е оказвал натиск. Шефове на телевизии и вестници изписаха тонове високопарни речи, с които услужливо отговориха на премиерските въпроси.

След като президентът Първанов каза в прав текст, че над медиите се оказва натиск от страна на правителството, Бойко Борисов веднага отвърна на удара с въпроси към главните редактори на вестници, електронни издания, телевизии и радиостанции.

Голяма част от тях започнаха да се надпреварват за това, кой първи ще отговори на реторичните премиерски питанки, свързани с оказване на натиск, ограничаване на медийното пространство и казуса с намаляването на състава в СЕМ. Шефове на водещи национални медии седнаха на чиновете като първолаци и написаха що-годе едни и същи изявления, натъпкани с клишета, с клетви и обещания за чиста и свята свобода на словото. Потърсихме журналиста Иво Инджев, депутата от ДПС Лютви Местан и политолога Татяна Буруджиева, за да коментират спора между президент и премиер.

„Георги Първанов е гузен, той ревнува и се сърди, че са му взели любимата играчка”, твърди Иво Инджев. Според него медиите са тръгнали след новия голям победител – факт, който президентът не е могъл да понесе, тъй като е отделил изключително много време през годините, за да постигне медиен комфорт. „Най-голямото достижение на Първанов беше неговата медийна недосегаемост. Не го казвам само заради моя случай, а защото има много доказателства за това. Получи се една ситуация, в която властта у нас взе интервю от медиите, които чинно отговарят. Аз, ако бях на мястото на някои от главните редактори, не бих си правил труда да пиша обяснения. Не е работа на властта да ми задава въпроси дали се чувствам комфортно под нейното ръководство.”, категоричен е Инджев. По думите му това поведение е най-изобличаващо за състоянието на телевизии, радиостанции, електронни сайтове и вестници у нас. Според него властта е попитала „обичате ли ни?”, а всички са отговорили „да, обичаме ви”.

„Трудно мислимо е в европейска България днес да има тежки форми на цензура и на директен натиск над медиите.”, каза на свой ред депутатът от ДПС Лютви Местан. „Има обаче косвени, трудно доказуеми внушения, които целят автоцензурата. Ефектът от това е създаването на медиен комфорт. Който и да управлява, когато има подобно явление, това вече е реален проблем.", каза още дясната ръка на Доган.

„Принципно аз не знам да е имало някакъв момент, в който медиите да са били чисти откъм натиск”, коментира политологът Татяна Буруджиева.Според нея още от началото на 90-те години медийният пазар зависи от връзките и лобирането на политически партии. ”В конкретния спор между Бойко Борисов и Георги Първанов не става дума за натиск над медиите, а по-скоро за автоцензурата и за избора на всеки журналист как да действа. В този дебат и двете страни не са достатъчно чисти, защото спокойно можем да дадем примери за това, как заради реакцията на президентството са уволнявани журналисти. Борисов пък се свързва с директни намеси, включване в предавания и пр. Малка намеса ли е, когато министър-председателят ви се включва във водено от вас предаване? Това означава, че вие не може да кажете нищо в отсъствието на премиера.”, категорична е Буруджиева. По думите й констатацията на президента за медийната свобода е само част от аргументацията му за полицейската държава. „Свободата на медиите е най-важният критерий, за да определим дали една държава е свободна или не”, каза в заключение Татяна Буруджиева.