Повече от 200 експоната от 32 частни колекции извадиха “на светло” за първи път родните колекционери в салона за гостуващи изложби на Галерията за чуждестранно изкуство.

Пред очите на любознателните посетители оживяват уникални предмети от областта на археологията и нумизматиката, живописни платна и склуптури... достойни за световните музеи.

Изключителни образци от римската епоха, тракийски оръжия и шлем, кореспонденцията на царската фамилия стоят до пластиките на Роден, Павел Койчев и Никола Терзиев.

Сред шедьоврите, опазени от известни наши колекционери, са портрет на Лора Каравелова рисуван в Париж, дипломната работа на Илия Петров и още отдавна непоказвани платна на Златю Бояджиев, Иван Ненов, Атанас Яранов, Дечко Узунав и Владимир Димитров – Майстора.

С тази изложба даваме възможност на хората, които имат културни интереси, да си обяснят тихата лудост колекционерството. Това каза акад. Светлин Русев, комисар на експозицията и сам колекционер, при откриването на изложбата ”Другият музей” в Националната галерия за чуждестранно изкуство.

По неговите думи, един колекционер, който не желае да си покаже колекцията или грубо казано – не желае да се изфука с това, което има и не смята, че неговото е най-доброто, той не е колекционер. И в този смисъл тази изложба е един опит не само да бъдат мотивирани колекционерите, но и да се привлече вниманието на държавата към една духовна територия, която все още е “ничия земя”, но заслужава да бъде спасена, защото тя е част от българското културно наследство.

Изложбата "Другият музей" показва не само непоказвани и забравени отдавна творби. Тя не просто добавя още един щрих към творческия живот и нашата история, а прави опит да промени отношението към всички, изкушени да притежават произведения на изкуство и поставя на изпитание собствената ни цивилизованост.

Експозицията “Другият музей” е инициатива на новоучредения Съюз на колекционерите в България. Нейни куратори са проф. Валери Стефанов, акад. Светлин Русев и проф. Иван Маразов.

От Съюза се надяват в скоро време да разполагат със собствена изложбена зала. Учредителите не крият надеждата си заедно с експерти от Министерството на културата скоро да направят и необходимите промени в Закона за културното наследство.

Ние сме за високи критерии, но сме против демонизирането на българското колекционерство и против незаконно придобити ценности и псевдозакони, които поставят "тънката червена линия на страха пред много български колекционери", обяснява позицията на Съюза проф.Валери Стефанов.

Ето и някои мнения:

Светлин Русев, комисар на изложбата:

- Каква е идеята на "Другият музей"?

- Целта на изложбата е да се разбере, че произведения на изкуството, национално богатство, са спасени от хора, за които държавата не си е мръднала пръста. Точно тях искаме да окуражим и да мотивираме да показват колекциите си. Тези сбирки са огромна духовна територия, която все още е ничия земя. Но искаме да я изкараме на светло. У нас "колекционер" звучи все още като мръсна дума. Както беше "частник" по време на социализма. "Другият музей" е метафора на видимостта.

- Какви бяха критериите при подбора на творбите?

- Показваме предимно по-старо изкуство, но смятаме по-нататък да направим изложба и с млади, все още живи автори. В съюза членуват хора със сериозни сбирки, всяка от които е самостоятелен музей. Когато отидох да избирам у Боян Радев например, той се чудеше кое по-напред да ми даде. Има цял археологически музей, отделно са картините му.

- Каква част от експонатите се показват за първи път?

- Близо две трети. Пейзажът на Вера Лукова е изключителен, картините на Генко Генков от по-ранен период го показват в непозната светлина. Уникални са "Саломе" на Иван Бояджиев, платната на Дечко Узунов, Илия Петров, Стоян Венев, Николай Райнов. Портретът на Елисавета Консулова-Вазова ни дава много по-задълбочена представа за нея. Археологията и античното изкуство, предоставени от фондация "Арете-фол" на Димитър Иванов и фондация "Тракия", представена от Кирил Христосков, са достойни за всеки световен музей.


Димитър Иванов: Законът нарушава правото на частна собственост

Когато Боян Радев и Васил Божков извадят съкровищата си, спокойно можем да закрием някои от националните си галерии. България трябва да има музей, в който да излагаме сбирките си. Новият закон за културното наследство създаде сериозни проблеми на колекционерството. Защото е противоконституционен, нарушава правото на частната собственост. Допреди две години действаше нормативен документ за музеите и паметниците на културата от 1969-та. Новият акт, вместо да отиде 10 крачки напред, в някои отношения се върна по-назад от социалистическия.

Затова е необходим закон, който да обърне общественото мнение с лице към частните колекции, за да станат общонационално достояние. Първо трябва да се регламентира ясно съществуването на частни колекции, както е в Европейския съюз, САЩ, Азия и Африка. Второ да се каже кой, какво, на кого и по какъв начин има право да продава от движимите културни паметници. И накрая - да се извърши концесионирането на недвижимите паметници. Културно-историческото наследство е от малкото конвертируеми неща, които България може да предложи на международния пазар. Заедно с природните даденост оформят културния туризъм. А това има отношение към бизнеса. Домораслата демокрация обаче пречи да се реши този въпрос.


Проф. Иван Маразов: Тръпки ме побиват

Тръпки ме побиват, когато гледам тази изложба. Ако познавах уникалната сбирка от чудесно запазени и реставрирани тракийски оръжия и римски шлем на Бойко Ватев, в книгата, която издадох пред пет години, изводите щяха да бъдат други. Както ми помогна за правилните възстановки на историята фактът, че Димитър Иванов показа своите неща още преди 15 години. Затова съкровищата на тези хора са много ценни за развитието на нашата наука. Частната сбирка няма научна стойност, ако не е влязла в международния научен обмен. Партньорството с държавата в този смисъл е много необходимо.