16 Октомври, 2007

- Г-жо Иванова, какво става в Българското училище в Братислава в момента на стачни

действия от страна на Вашите колеги в България; Вие всъщност подкрепяте ли ги?

-Да, нашия живот в Братислава тече също динамично, а и понякога драматично .., но ние се борим,

както можем ... Аз напълно подкрепям исканията на колегите в България.

- Смятате ли, че исканията им за 100% увеличение на заплатите е реалистично?

-Нещата според мен не опират само до финансите. Мисля си, че с тази стачка учителите искат да

кажат на обществото, че са поставени в недобра позиция по отношение на авторитет,  на обществен

статус, на мисъл на обществото за тях, на обществена значимост на работата им ... Унизително трудно

е за българския учител сегашното състояние.

-Какво е отношението Ви към частните уроци, те не раздвояват ли българския учител? Каква

е ситуцията в това отношение в Словакия, така популярна ли е тази система, както у нас?

-Не, не! Тук системата се нарича доучване и е за деца, които по-трудно усвояват материала. За да не

изостават, се налага допълнителни уроци. Много рядко се взимат уроци за кандидатстване. Тук я няма

тази практика, можещите, умните деца не  взимат уроци, за да влязат някъде.

-От кога сте Директор на Българското училище и какви са перспективите  в днешния ден пред

неговото развитие?

 - Аз пристигнах тук като директор на Българското училище “Христо Ботев”, едно от трите държавни

български училища  в чужбина, през 2005 г. Преди това съм била учител по математика в същото

училище от 1995 до 1999 г., така че за мен то е част от моя професионален опит, а и живот. Моята

важна задача беше да преместя училището в новата сграда, тъй като с Община Братислава беше

подписан договор за преместването на училището от центъра на града в друга сграда в кв. Петржалка.

-Какво е отношението на словашките граждани към Българското училище?

 -Навсякъде, където съм била на срещи със словашки граждани, на конференции и семинари,  винаги

реакцията е много положителна. Разбирайки, че съм директор на Българското училище, казват: “О-о,

ние знаем за това училище, то е изключително добро!” Съвсем отговорно мога да кажа, че нашето

училище е едно от елитните. Според изследване на Коменския университет в Братислава нашето

училище е на 17 място от близо 600 училища в Словакия по успеваемост на кандидат-студентски и

гимназиални приемни изпити! Нашата статистика също е достатъчно висока. Освен това ни свързваха

с центъра на града, тъй като повечето училища тук не са разположени на централни места....Е, лошото

е, че и нас ни преместиха!

-А с какво Българското училище превъзхожда словашките?

 -Много точен отговор имам на този въпрос – индивидуално обучение, малък брой деца в клас, около

10-12 ученика, индивидуален подход, семейна атмосфера в училище. Самите словаци винаги

посочват тези фактори, когато ги питаме, защо избрахте българското училище. Значи децата усещат, че

при нас са обгрижвани, няма анонимност. Обучават се 138 деца и даже си спомням една красива

картинка – на двора на училището в едно междучасие наредени голямо дете, малко дете, т.е. 11 клас,

детска градина, 11 клас, детска градина и всички играят заедно с топка. Ето това е част от нашата

методика – взаимност при работата и добра асоциираност едни към други.

-А повече българи или словаци се обучават при Вас?

-Повечето са словаци. Но аз смятам за българи и тези, които имат дядо, баба българи; т.е. второ, трето

поколение. Много дискусии предизвиква в България факта, че повечето обучаващи са словаци. В

България най-често се мисли така: “Защо ние да даваме пари да учим словаците?” Но според мен е

много важно да се инвестира и поддържа българския дух зад граница, това е разпространение на

българска култура, на език, на  кирилица, на традиции  дори в една централноевропейска държава, но

славянска, близка по дух и усещане за света държава, каквато е Словакия. И аз не разбирам, когато

някой смята това за минус!? Това е невероятен шанс – да има българско училище в Средна Европа!

-Тази учебна година колко първокласници посрещна Българското училище в Братислава?

-Тази година е много интересна за нас по отношение на първи клас ... Направихме прием и в

началото на март, 2007 г. имахме 10 записани деца. И през юли месец получихме заповед от МОН, че

само ако записаните са 16, можем да оформим първи клас. Това са нови изисквания, тъй като в

българските училища в чужбина винаги са се сформирали паралелки при минимум 8 деца. Всъщност в

историята на това 60-годишно училище няма такъв случай! Да се забрани приемът на деца, ако  са под

16 бройки ...Това е тъжният факт тази година, защото много трудно хората могат да се организират и

преориентират в края на лятото към други училища ...

-Как потърсихте решение на този важен проблем?

 -Първо, аз написах една молба до МОН за изклюючение, тъй като условията за приема се определят 5

месеца след като той е приключил, но отоговорът оттам беше заповед, с която се определя броят на

паралелките и броят на учениците и там не фигурираше първи клас... Настъпи голямо притеснение и

за родителите, шок за децата! Но ние не се отказахме и намерихме решение, за да спасим и запазим

тези деца дори само заради каузата Българско училище! Сега те са с индивидуана форма на обучение

при нас, при условията на член 83 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета и

децата ще завършат 1 и 2 клас с ускорени темпове на обучение. Това го правим без да изискваме

никакви допълнителни средства за учители от МОН. Една единствена цел имаме – тези деца да

продължат да учат отново при нас, родителите също имат това желание! Така, че имаме три страни,

които държат на този процес – ние, учителите в Българското училище, децата и родителите!

-А къде в този процес е МОН?

-Бихме искали да получим моралната подкрепа на Министерството, ценим тази подкрепа, защото

искаме да го има това училище! МОН ни финансира и методически управлява и ние бихме искали да

бъдем подкрепени.

-Как стои въпросът с признаването на дипломите?

-Имаме статут за това; освен че е българско държавно училище, то е регистрирано и като частно

училище в Словакия и функционирайки и в двете мрежи, се получават две дипломи. Няма нужда от

никакви легализации. Ние имаме български преподаватели, командировани от България и местно

живеещи лица, българи, които преподават, също и словаци за словашки език, история и география на

Словакия.

-Какво е отношението на словаците към българите като общност? Българите са признати в

Словакия като малцинство, имат права и финансиране в този си статут за етнокултурен живот.

-Моите впечатления са, че българите се възприемат много добре от словаците. Първите реакции

обикновено се свързват с морето ни. Позитивно са настроени, но си мисля, че и съществуването на

Българското училище допринася за това!

- Каква е съдбата на българските училища зад граница, имат ли бъдеще?

 -О-о, аз съм оптимист! Българското училище в Братислава има живот в себе си.

-Малко парадоксално звучи Вашият оптимизъм, след като нямате първи  клас тази година ...

-Целият ми оптимизъм идва от друго – словашките родители много ни помагат, ние имаме дарения от

родители около 1 милион крони за ремонта на детската градина и стола за хранене  и това ми дава

кураж. Училището е потребно тук на обществото. Просто ние живеем заедно! Освен това словаците са

свикнали да плащат такси в чуждите училища, така е в новооткритото полско училище – поляците

вече имат национална стратегия за изучаване и разпространение на полски език по света; в немското

училище също, то беше открито 2005 г., а вече имат от 1-ви до 4-ти клас по няколко паралелки и

таксите са 16 000 крони месечно.Това са високи такси, но има потребление. А нашето училище няма

такава възможност. И всеки родител, словак, идвайки пита: “Каква е вашата такса?”. Ние сме без

отговор на такъв въпрос. И ако таксата не е висока и има търсене, а него го има тук в Братислава, ние

може да решим част от финансовите проблеми и да освободим българската държава частично от

финансова тежест. Т.е. формата е готова – ние само трябва да я използваме! Пак повтарям - училището

е регистрирано като частно в словашката образователна мрежа и според словашкото законодателство

има право да събира такси за обучение.  Но по тая възможност българското министерство все още не

се е произнесло ... Важното е, че имаме гражданска подкрепа в Братислава; смятам, че всеки проблем