16 Октомври, 2007

Емилия Иванова е магистър по математика, директор на Българското средно общообразователно училище “Христо Ботев” в Братислава от 2005 г. Училището е с 60-годишна традиция, основано по поръчка на някогашните българи градинари и сега е един от културните и образователни центрове в Средна Европа, който разпространява кирилицата и българската духовност. Разбира се, и в него проблемите не са малко, за тях разказва Емилия Иванова.

интервю на Снежана Йовева-Димитрова

- Г-жо Иванова, какво става в Българското училище в Братислава в момента на стачни действия от страна на Вашите колеги в България; Вие всъщност подкрепяте ли ги?

-Да, нашия живот в Братислава тече също динамично, а и понякога драматично .., но ние се борим, както можем ... Аз напълно подкрепям исканията на колегите в България.

- Смятате ли, че исканията им за 100% увеличение на заплатите е реалистично?

-Нещата според мен не опират само до финансите. Мисля си, че с тази стачка учителите искат да кажат на обществото, че са поставени в недобра позиция по отношение на авторитет, на обществен статус, на мисъл на обществото за тях, на обществена значимост на работата им ... Унизително трудно е за българския учител сегашното състояние.

-Какво е отношението Ви към частните уроци, те не раздвояват ли българския учител? Каква е ситуцията в това отношение в Словакия, така популярна ли е тази система, както у нас?

-Не, не! Тук системата се нарича доучване и е за деца, които по-трудно усвояват материала. За да не изостават, се налага допълнителни уроци. Много рядко се взимат уроци за кандидатстване. Тук я няма тази практика, можещите, умните деца не взимат уроци, за да влязат някъде.

-От кога сте Директор на Българското училище и какви са перспективите в днешния ден пред неговото развитие?

- Аз пристигнах тук като директор на Българското училище “Христо Ботев”, едно от трите държавни български училища в чужбина, през 2005 г. Преди това съм била учител по математика в същото училище от 1995 до 1999 г., така че за мен то е част от моя професионален опит, а и живот. Моята важна задача беше да преместя училището в новата сграда, тъй като с Община Братислава беше подписан договор за преместването на училището от центъра на града в друга сграда в кв. Петржалка.

-Какво е отношението на словашките граждани към Българското училище?

-Навсякъде, където съм била на срещи със словашки граждани, на конференции и семинари, винаги реакцията е много положителна. Разбирайки, че съм директор на Българското училище, казват: “О-о, ние знаем за това училище, то е изключително добро!” Съвсем отговорно мога да кажа, че нашето училище е едно от елитните. Според изследване на Коменския университет в Братислава нашето училище е на 17 място от близо 600 училища в Словакия по успеваемост на кандидат-студентски и гимназиални приемни изпити! Нашата статистика също е достатъчно висока. Освен това ни свързваха с центъра на града, тъй като повечето училища тук не са разположени на централни места....Е, лошото е, че и нас ни преместиха!

-А с какво Българското училище превъзхожда словашките?

-Много точен отговор имам на този въпрос – индивидуално обучение, малък брой деца в клас, около 10-12 ученика, индивидуален подход, семейна атмосфера в училище. Самите словаци винаги посочват тези фактори, когато ги питаме, защо избрахте българското училище. Значи децата усещат, че при нас са обгрижвани, няма анонимност. Обучават се 138 деца и даже си спомням една красива картинка – на двора на училището в едно междучасие наредени голямо дете, малко дете, т.е. 11 клас, детска градина, 11 клас, детска градина и всички играят заедно с топка. Ето това е част от нашата методика – взаимност при работата и добра асоциираност едни към други.

-Повече българи или словаци се обучават при Вас?

-Повечето са словаци. Но аз смятам за българи и тези, които имат дядо, баба българи; т.е. второ, трето поколение. Много дискусии предизвиква в България факта, че повечето обучаващи са словаци. В България най-често се мисли така: “Защо ние да даваме пари да учим словаците?” Но според мен е много важно да се инвестира и поддържа българския дух зад граница, това е разпространение на българска култура, на език, на кирилица, на традиции дори в една централноевропейска държава, но славянска, близка по дух и усещане за света държава, каквато е Словакия. И аз не разбирам, когато някой смята това за минус!? Това е невероятен шанс – да има българско училище в Средна Европа!

-Тази учебна година колко първокласници посрещна Българското училище в Братислава?

-Тази година е много интересна за нас по отношение на първи клас ... Направихме прием и в началото на март 2007 г. имахме 10 записани деца. И през юли месец получихме заповед от МОН, че само ако записаните са 16, можем да оформим първи клас. Това са нови изисквания, тъй като в българските училища в чужбина винаги са се сформирали паралелки при минимум 8 деца. Всъщност в историята на това 60-годишно училище няма такъв случай! Да се забрани приемът на деца, ако са под 16 бройки ...Това е тъжният факт тази година, защото много трудно хората могат да се организират и преориентират в края на лятото към други училища ...

-Как потърсихте решение на този важен проблем?

-Първо, аз написах една молба до МОН за изключение, тъй като условията за приема се определят 5 месеца след като той е приключил, но отоговорът оттам беше заповед, с която се определя броят на паралелките и броят на учениците и там не фигурираше първи клас... Настъпи голямо притеснение и за родителите, шок за децата! Но ние не се отказахме и намерихме решение, за да спасим и запазим тези деца дори само заради каузата Българско училище! Сега те са с индивидуана форма на обучение при нас, при условията на член 83 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета и децата ще завършат 1 и 2 клас с ускорени темпове на обучение. Това го правим без да изискваме никакви допълнителни средства за учители от МОН. Една единствена цел имаме – тези деца да продължат да учат отново при нас, родителите също имат това желание! Така, че имаме три страни, които държат на този процес – ние, учителите в Българското училище, децата и родителите!

-А къде в този процес е МОН?

-Бихме искали да получим моралната подкрепа на Министерството, ценим тази подкрепа, защото искаме да го има това училище! МОН ни финансира и методически управлява и ние бихме искали да бъдем подкрепени.

-Как стои въпросът с признаването на дипломите?

-Имаме статут за това; освен че е българско държавно училище, то е регистрирано и като частно училище в Словакия и функционирайки и в двете мрежи, се получават две дипломи. Няма нужда от никакви легализации. Ние имаме български преподаватели, командировани от България и местно живеещи лица, българи, които преподават, също и словаци за словашки език, история и география на Словакия.

-Какво е отношението на словаците към българите като общност? Българите са признати в Словакия като малцинство, имат права и финансиране в този си статут за етнокултурен живот.

-Моите впечатления са, че българите се възприемат много добре от словаците. Първите реакции обикновено се свързват с морето ни. Позитивно са настроени, но си мисля, че и съществуването на Българското училище допринася за това!

-Каква е съдбата на българските училища зад граница, имат ли бъдеще?

-О-о, аз съм оптимист! Българското училище в Братислава има живот в себе си.

-Малко парадоксално звучи Вашият оптимизъм, след като нямате първи клас тази година ...

-Целият ми оптимизъм идва от друго – словашките родители много ни помагат, ние имаме дарения от родители около 1 милион крони за ремонта на детската градина и стола за хранене и това ми дава кураж. Училището е потребно тук на обществото. Просто ние живеем заедно! Освен това словаците са свикнали да плащат такси в чуждите училища, така е в новооткритото полско училище – поляците вече имат национална стратегия за изучаване и разпространение на полски език по света; в немското училище също, то беше открито 2005 г., а вече имат от 1-ви до 4-ти клас по няколко паралелки и таксите са 16 000 крони месечно.Това са високи такси, но има потребление. А нашето училище няма такава възможност. И всеки родител, словак, идвайки пита: “Каква е вашата такса?”. Ние сме без отговор на такъв въпрос. И ако таксата не е висока и има търсене, а него го има тук в Братислава, ние може да решим част от финансовите проблеми и да освободим българската държава частично от финансова тежест. Т.е. формата е готова – ние само трябва да я използваме! Пак повтарям - училището е регистрирано като частно в словашката образователна мрежа и според словашкото законодателство има право да събира такси за обучение. Но по тая възможност българското министерство все още не се е произнесло ... Важното е, че имаме гражданска подкрепа в Братислава; смятам, че всеки проблем има решение и Българското училище ще се съхрани като образователен център в Средна Европа!