В народната митология Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат. Празникът е един от най-самобитните и автентични, посветен на светицата Вида, сестра на почитаните от християните Вартоломей и Елисей.
Потърсихме политици, общественици и известни личности с въпроса "Какво трябва да се случи на Видовден". Въпреки различните им отговори, всички се обединиха около това, че е време българинът да прогледне и да потърси справедливост за неволите си.

Атанас Атанасов, бивш депутат и шеф на НСС, лидер на ДСБ – София: Видовден идва винага, така че всеки трябва да го чака, а конкретно в политиката, всеки, който предприема някакви действия трябва да си дава сметка, че ще дойде Видовден. За това в Библията е казано, перефразирам: Не ме слушай какво говоря, ме гледай какво върша. И всеки който днес предприема нещо трябва да знае, че действията му рано или късно ще бъдат видяни. От там сигурно и хората казват “Видовден”. Този ден в народните традиции е символ на справедливостта, сметката не може да остане неплатена. А в родната политика справедливостта трябва да споходи всички, без изключение. На Видовден някои трябва да получат удволетворение за работата си, а други наказание, зависи кой какво е вършил.

Яне Янев, депутат и лидер на РЗС: На Видовден искам българите да прогледнат, че за пореден път са жертва на нова политическа мистификация, в лицето на ГЕРБ, която е по-пагубна и от Мадридската. Хората трябва да видят, че страната отива към банкрут и Бойко Борисов не може да се справи с тази сложна управленска ситуация. Нужен е рестарт на системата, имаме нужда от Трета българска република. Сега живеем в посткомунистическа и посттоталитарна система, управлявана от една шепа от мафията. Последни социологически проучвания показват, че 70% от българите искат нова Конституция, намаляване на броя на депутатите, а при избора на правителство, представяне на програма под клетва, и отзоваване по всяко време на всички лица на избираеми длъжности.

Д-р Атанас Щерев, бивш депутат от НДСВ: На Видовден да се случи европейското бъдеще за България. Повече хубави неща, за повече хора. В цивилизования свят хората са по-щастливи, защото има повече хуманизъм.


Антон Кутев, депутат от БСП: В политическия живот на Видовден хората трябва да разберат, че всичко това, което се случва в момента в България, е една пиар акция. Нашата прехрана, съхранение и добруване не би трябвало да зависят от рекламата на едно правителство, а от реалните действия. Това представлява Видовден в този етап за мен.

Проф. Георги Бакалов, директор на държавния архив: Това е старо народно поверие, че на този ден се случват важни неща. В миналото, когато са формирани тези легенди, събитията са вървели с пъти по-бавно от днес и дори най-малките промени, които засягат част от обществото са били считани за важни събития. Днес нещата са много по-различни. На Видовден какво може да се случи – да оцеляваме и в бъдеще. От това по-важно пожелание за Видовден няма.

Петър Берон, директор на Националния природонаучен музей към БАН от 1993-2005 г.: Време е народът да прогледне, но шансът, за жалост, е доста малък. Иска се време. Всяко правителство прави по нещо хубаво за страната и по една камара лош неща. Накрая се изтърква и си заминава. В момента Бойко Борисов лежи на това ухо, че няма алтернатива, но това не може да продължи безкрайно. Убеден съм, че все ще дойде Видовден в България.



Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ: Видовден означава възстановяване на чуството за справедливост. Това е денят, в който българските граждани най‒накрая ще кажат: „Да, у нас наистина има държава, има справедливост, има зачитане на правила и норми в едно демократично общество!” Видовият ден всъщност започна още от парламентарните избори преди една година. Сега вече и съдебната ни система започна да разглежда поредица от дела, за които, надявам се, са събрани достатъчно доказателства. И това не се случва заради някакъв реванш, а поради факта, че действително има извършени престъпления и злоупотреби. В този смисъл Видовден е важен, за да възстанови потъпкваната толкова години справедливост.

Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО: На Видовден трябва да възтържествува някаква справедливост и такова усещане има в съзнанието на обикновения човек, защото тъкмо хората са казали ”Идва Видовден”. В България през последните 100 години обаче винаги е имало дефицит на справедливост. Аз лично, ако тръгна да търся възмездие, един ден няма да ми стигне, така че по‒добре е човек да не се занимава с това да търси някакво възмездие, при положение, че възприемем, „Видовден” и възмездието като синоними. Но... ще видим какво ще стане на Видовден, истината е, че обикновено нищо не се случва.

Стела Банкова, бивш депутат от НДСВ и от Коалиция "Атака": Надявам се всички българи да проумеем семантиката, смисълът на Видовден. За нацията ни за справедливостта не трябва да бъде споменавана само днес, а всеки ден. Трябва сами да се преборим за това. Работейки в парламента преди, си спомням колко много сме разсъждавали над Видовден на самата дата, но след това нещата се подкарваха по стария начин. Политиците лъжат, крадат, унижават, мамят хората, които са им повярвали. От друга страна, избирателите търпят всичко това. От мандат на мандат политиците стават все по-нагли и безцеремонни. Този ден е изпълнен със страхотен смисъл, но трябва да бъде зареден със съдържание. Дано да не прозвучи банално, но трябва да заставим властимащите да се превърнат в слуги на народа. Госпожите и господата там, горе, се сещат за българите веднъж на четири години. Започнем ли да дишаме във врата им, нещата се променят. Намаляват се парите за спешната помощ с 30%, но за сметка на това се запазва високата издръжка, която държавата безсмислено отпуска на партиите. Търгашеството на политиците се оказва, че е много по-важно от оцеляването на един народ. Ощетяват се инвалидите, пенсионерите, ето – това са толкова страшни неща, няма животоспасяващи лекарства. Същите тези политици осигуряват 200 млн. на година за т.нар. партийно строителство. За всичко това трябва да дойде Видовден, който да изпълним със съдържание.

Румен Леонидов, писател, журналист, поет и преводач: В този ден трябва всички да се погледнем в огледалото. Едно парченце стъкло, което ни плаши да се огледаме вътрешно. Като българи, се страхуваме много от собствените си недостатъци и винаги сме склонни да оправдаваме собствените си недостатъци, некадърности и отрицателни черти, с грозотата на ближния. Не знам кога ще го преодолеем, но сме много трудни като народ. За бунт, за назидание и за Видовден – хич ни няма. Винаги сме склонни да идеализираме някого, а после да го вкараме в краката си и да го тъпчем, докато спре да диша. Лошото е, че хората, за които говоря, няма да се съгласят с моите думи и няма да разберат, че става дума за тях.

Проф. Кирил Топалов, бивш посланик на България в Гърция, преподавател по възрожденска литература в СУ "Св. Климент Охридски": Българинът неслучайно е измислил Видовден. Било е израз на отчаянието му, че не е получавал справедливост нито от своя цар, нито от византийския император, нито от султана. И неслучайно винаги се е самоизмамвал, накрая и се е самоуспокоил – бог високо, цар далеко. Оправдал ги е, вместо да ги заплюе – и бога, и царя. И понеже православното му духовенство винаги му е поднасяло евангелските истини на не много понятния му черковнославянски, вместо на живия му говорим език, си е съставил своя простичка представа, че Видовден – това е като да слязат ангелите с крилцата и мечовете си и да прогонят дяволите с техните вили и казанче с врял катран.
Като не дочакал справедливост от тях (вж. убийственото Ботево – чакаме „и ний ред за свобода”), започнал да я чака от по-близък или по-далечен бог или цар – я от дядо Иван, я от чичо Сам.

Пак сбъркал – първият от векове, минат - не минат няколко десетилетия, му пращал армията си на Дунава, за да му отмъкне за пореден път богато и трудолюбиво население за безлюдните си крепостнически бесарабски степи или пък да му обяви война с цел да си присъедини Задунайската губения (най-накрая и успешно – в средата на миналия век), а вторият – по същото време – му изпратил летящите си крепости, за да му изравни столицата със земята, вместо да го запази поне малко от малко от задунайските щения на първия.
А половин век след тези събития един музикален манипулатор на вековното българско очакване на Видовден го изрази (вж. пак Ботев, цит. съч.) с безсмисления си припев „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.” Понеже ми е комшия, ще му предложа по случай Видовден да осъвремени песента си така: „Нищо не си е отишло, спете си спокойно, дяволи”.
А на българския календар ще предложа да се откаже от тая вековна анахронична заблуда – Видовден. Живеем във века на глобалната информация.

Мартин Карбовски: Днес ще построя шест джамии. Я не ме занимайте с глупости! (След което затвори телефона си и не пожела да отговори на въпроса ни, какво трябва да стане на Видовден)