Адски лесно е да се подхвърли наркотик, това отдръпва всички от теб на секундата, превръщаш се в пропаднал, самотен, съсипан воин, разказва за Frognews.bg бившата следователка.

интервю на Константин Георгиев

- Г-жо Михайлова, надеждна ли е българската съдебна система?

- Не мога да дам еднозначен отговор на въпроса, тъй като в съдебната система има изключително кадърни магистрати, които работят съвестно, уважавайки себе си като юристи и професията си. Магистрати, чиито постановления и решения са така юридически издържани, че дори да не са в твоя полза, е удоволствие да прочетеш. В същото време има и друга порода техни колеги, чиято некадърност и недобросъвестност петнят професията и съсипват имиджа на съдебната система. За тази си дейност на всичко отгоре те получават високи възнаграждения. Все пак истината е, че не само в съдебната система е така, навсякъде има една недостойна група от хора, които обезсмислят достойния труд на колегите си и това е много жалко, тъй като обикновено лошото се вижда и помни по-дълго и заличава усилията на „самотните воини“.

- Къде виждате основния проблем? Корупцията ли е по-сериозен недостатък или промяната на морални ценности, които за 50-70 години кулминират в положението, в което се намират днес?

- Може би, вървят ръка за ръка. Хората, чиито морални ценности не успяха да бъдат променени от новото време, дават живот и на корупцията. На такива хора каквато и заплата да бъде дадена, пак няма да е достатъчно висока, за да спре желанието им за лесно изкарани пари.

- А къде е светлината в тунела?

- Когато работех по делото срещу наркоразпространението, което ми донесе всички последвали беди, смятах, че ако всеки мой колега се хване да работи така сърцато както аз тогава, много лесно ще променим системата. Въпреки всичко, което ми се случи, все още мисля така. Ако всеки върши работата си с хъс и желание, промяната ще дойде. Ето така виждам надеждата за по-добър живот на децата ни.

- Градският прокурор Кокинов върши ли работа? Сега около процеса с Маргините се говори, че се симулирала дейност за пред ЕС... Как е във вашия случай?

- Не бих могла да коментирам делото с Маргините, тъй като не съм запозната с обвинението и доказателствения материал. Мога да разкажа моя частен случай, за който имам всички необходими документи. Подробно съм разказала вече началото на премеждията ми от преди 4 години и половина, затова ще обясня подробно последните събития, свързани с това.Тъй като бях временно отстранена от длъжност поради образуваното срещу мен дело за притежание на наркотици, по закона за съдебната власт, следва след като бъда оправдана, да бъда възстановена и да ми бъдат изплатени всички пропуснати за периода на отстраняването ми заплати. На това основание Висшият съдебен съвет ме възстанови в длъжност и ме освободи после по мое искане. По това време нямаше излязла осъдителна присъда срещу мен по другото образувано дело, тя излезе след като бях оправдана, освен това по второто дело нямах взета дисциплинарна мярка. Въпреки че 9 месеца криха първото дело, с цел да дадат път на второто, т.е. да бъда осъдена преди да получа оправдателната присъда и да не ме възстановят и да не получа парите си, въпреки това първо бях оправдана и затова възстановяването ми и изплащането на парите ми се полага по закон и право, колкото и да не се харесва на някого. Поради това, което описах, прокурор Кокинов обжалва решението на ВСС пред Върховния административен съд. И на двете инстанции от 3 и 5 членен състав спечелих производството, решението им беше в моя полза.
Решението на 5 членния състав бе ‘ОКОНЧАТЕЛНО’, не подлежи на обжалване и протест, и е влязло в законна сила на 17 май 2010г. По закон това е последната инстанция, тъй като няма къде и как да бъде оспорвано повече, то на това основание прокурор Кокинов издаде заповеди за моето възстановяване, за изплащането на заплатите ми, неползваните отпуски и обезщетението при напускане, както и заповед за освобождаването ми от длъжност. Тези заповеди са влезли в сила на 01 юни 2010г. Както е редът предадох всичко, което дължа на службата си, минах с обходен лист, който бе подписан от всички служители, които да удостоверят освобождаването ми и това, че не дължа нищо. Обадиха ми се от счетоводството и ми казаха, че са готови с нужните документи и да очаквам обаждане до 18 юни, че парите ми са преведени на дадената от мен банкова сметка и да отида да ми бъде върната трудовата книжка, надлежно оформена. Не мога да опиша радостта на децата и моето удовлетворение, че най-после ще мога да работя, че ще сме финансово осигурени и ще остане в миналото трудното ни оцеляване, съпътстващо ни тези 4 години и половина.

Какъв беше ужасът ми, когато получих чаканото обаждане, но вместо да получа трудовата си книжка и превода на полагащите ми се пари, ми беше връчена заповед с дата 11 юни 2010г от прокурор Кокинов с която отменя предишните си заповеди и спира моето възстановяване, освобождаване и изплащането на парите. Основанието за тази заповед пишеше, че е по устно разпореждане на зам.- главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, г-н Първанов, и депозиран протест при ВАС от прокурор при ВАП.
Първо, в правния мир устното разпореждане няма правна стойност, но в моя случай то породи спирането на дългоочакваното ми освобождаване и финансовото ми обезщетение. Второ, не може да се протестира срещу решение, което е окончателно, влязло е в сила и не подлежи на протест и обжалване, и това е подпечатано с печати с герба на Републиката. Трето, дори да имаше някаква опция за обжалване, то тя по нашето законодателство е в рамките на 14 дневен срок, който в случая отдавна е прескочен (решението е влязло в сила на 17 май, а протестът е от 11 юни). Четвърто, връчената ми заповед е без печати, което де юре я прави недействителна. Пето, поисках да видя протеста, който е цитиран като едно от основанията за заповедта, но ми беше отговорено от завеждащата административния отдел при СГП, че такъв липсва в досието ми, те не са го виждали и не знаят, и не могат да ми кажат нищо повече, просто им е наредено да ми връчат заповедта.
Два дни след това разбрах от журналист на в-к „Труд“, че е потърсил г-н Първанов за коментар и същият е казал, че тъй като прокурор Кокинов не е имал правомощията да обжалва решението на ВСС, същото е следвало да бъде обжалвано от прокурор при ВАП, затова сега ще се гледа същото дело, за същото нещо, в същия съд и се надява, че този път ще спечелят.
Не е нужно да си юрист, за да знаеш, че не може да се гледа дело за едно и също нещо два пъти, тъй като не е харесало окончателното решение от първия път някому. По тази логика делата няма да имат край, ще се водят безкрайно, защото никога резултатът няма да задоволи някого. А може би, без да зная, има два закона, единият- обслужващ властимащите, а другият - за обикновените хора като мен.
След подробно описаните от мен събития вие преценете дали градският прокурор Кокинов върши работа.

- Търсили си сте подкрепа от по-висши служители?

- Явно питате за казаното от мен в сутрешния блок на бТВ. Това беше още през 2003 г., когато работех по „парещото“ дело и реших да разкажа разкритите от мен злоупотреби на полицаи с положението си пред министъра им, Петканов, или пред главния секретар- Борисов. Добрах се служебно до някакъв телефон на секретариата на Б. Борисов и Петканов и оттам ми отговориха, че не мога да се запиша за среща с тях, защото съм „проста следователка”. Трябвало началникът ми да поиска срещата и евентуално да заведе и мен. Началникът ми не се съгласи и така останаха нещата, не успях да осъществя такава среща.
Когато нещата загрубяха и беше образувано първото дело срещу мен, бях наивна и смятах, че ако разкажа всичко на по-високи нива и кошмарът ще приключи. За жалост, ми затвориха всички врати, до някои не успях изобщо да се добера. Най-високото ниво, до което успях да стигна и бях приета, беше зам.-главния прокурор Камен Ситнилски, на когото разказах всичко, предоставих това, с което разполагах- номера на производства, имена, документи, доказващи, че съм станала неудобна, като докладна записка за разбиването на кабинета ми, находящ се в сградата на районно полицейско управление и др. и др. Не последва резултат от това мое посещение.
Когато първото водено срещу мен производство „изчезна“ за 9 месеца, както споменах преди, тогава бях приета от председателя на ВКС, г-н Лазар Груев, на когото сърдечно благодаря, тъй като след неговата намеса същото „изплува“ и му бе даден ход. Сега правя опити да стигна до премиера, г-н Борисов, на когото чувствам, че бих могла да се доверя и дори да му кажа неща, които не смея и не съм изричала до момента. За съжаление той няма приемни дни и да се свържа с него е непосилно за мен, разчитам на медиите да направят тази среща възможна.

- Мислили сте да потърсите правата си и на друга инстанция?

- Когато получих заповедите за възстановяване, освобождаване и изплащане на полагащите ми се средства, реших че с това един вид приключва борбата, която водих, че ще мога да започна живота си наново, на чисто и мислех да не прибягвам до по-крути мерки. Родолюбка съм, не исках и аз да ставам причина хубавата ни страна да бъде хулена и орезилявана за пореден път. Сега за жалост, след последните събития нямам друг избор, трябва да продължа да се боря сама срещу „вятърните мелници“. Проблемът е, че и за това са нужни пари, с каквито не разполагам, но ще трябва да намеря начин.

- Смятате ли, че има и други държавни служители или лица, които са в ситуация, подобна на вашата, но все още не са взели решението да се обърнат към цялото общество?

- Убедена съм, че е така. Не вярвам аз да съм единствената. За идентичен случай всички знаем - този с прокурор Николай Колев, който накрая бе убит. При него бяха намерени 1 кг хероин и оръжие. Нали не мислите, че и той е бил наркозависим и трафикант на оръжие? Истината е, че е адски лесно да се подхвърли наркотик, при това е страшно компрометиращо, отдръпва всички от теб на секундата, превръщаш се в пропаднал, самотен, съсипан воин, ненужен никому. Този начин би могъл да се превърне в добре отигран метод за отстраняване на всеки неудобен магистрат.

- Как виждате бъдещето си? Бихте ли работили по специалността си или пък например в защита на правата на държавните служители? Вече имате и личен опит.

- Въпреки всичко аз съм оптимист, не мога да спра да вярвам, че ще успея да спечеля „войната“ и да започна живота си отначало, на чисто. Християнка съм и вярвам, че възмездие има и никой няма да остане ненаказан за недостойните си дела. Нека помислят върху това онези, които нямат страх от Бога. Колкото до работата, ще продължа да работя като юрист, все пак завърших СУ с отличие и грамота, не мога да загърбя знанията и опита си ей така. В системата определено няма да се върна, защото се страхувам. Колкото до това дали бих работила за защита правата на държавните служители, разбира се, не само за тях, винаги бих помогнала и защитила всеки онеправдан. Ще съм горда, ако мога да помогна дори на един човек. Винаги съм помагала с каквото и когато мога. Докато работех в следствието, съм помогнала на не един наркозависим и семействата им. Помагала съм и продължавам да помагам и на деца в неравностойно положение, тъй като самата аз съм осиновена, даден ми е шанс, при това какъв. Отгледана съм в любящо семейство, образована съм, дадено ми е всичко, от което има нужда едно дете.