Съпрузите ще доказват липса на принос към фамилното имущество.

Подарените от любовниците вещи по време на развод няма да се делят с брачната половинка, пише в днешния си брой вестник Монитор. Това предвиждат нови промени в Семейния кодекс, предложени за гласуване от правосъдното министерство. В законопроекта се предлага имуществото на едно семейство да се счита за общо. С новия закон Министерството на правосъдието опитва да поправи пропуски в Семейния кодекс, които на практика изключват възможността съпрузите да имат общо имущество, придобито по време на брака.

Според текстовете, които действат от 1 октомври 2009 г., ако дадено имущество е купено със заплатата на единия от съпрузите, то е лично негово. В измененията се предлага като лично да се приема само дареното или наследено имущество. Това означава, че ако единият от съпрузите си е купил например кола на изплащане по време на брака, макар да се изплаща лично от него, тя става семейна собственост. По време на развода въпросното возило също трябва да бъде поделено от двойката. Ако обаче автомобилът е подарък от любовник или дарение от някой близък, той се счита за лично имущество на съпругата.

Това важи само за случаите, в които няма подписан брачен договор. Той може да бъде създаден както от двойки, които предстои да се женят, така и от такива, които от години са семейство. Освен това се предвижда при развод съпрузите да доказват, че другият няма никакъв принос към имуществото на семейството. Досега при делба на имането претендентът за по-големия дял трябваше да докаже, че е допринесъл повече за семейните благини. Като принос законът приема както пари, вкарани вкъщи, така и положения от съпрузите - труд, грижи за домакинството и децата и т.н. Така, ако промените влязат в сила при развод, който не е по взаимно съгласие и при обща семейна собственост, съпрузите ще трябва да докажат, че другият няма никакъв принос към придобиването на семейното имущество. В противен случай всичко се дели по равно

Преди да влязат в сила измененията в кодекса, трябва да бъдат одобрени от правителството и от парламента. Те се предлагат само девет месеца след влизането на документа в сила и се налагат от проблемите, появили се при прилагането на разпоредбите. (Монитор)