Жив съм, но ме фалшифицират, това вече е индустрия с някои класици Дори и при криза държавата трябва да отделя пари за култура и изкуство, казва известният художник и колекционер

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Русев, преди дни открихте авторска изложба “Възпоменание за Катин”. С какво ви провокира темата, каква преоценка правите чрез изкуството за събитията преди 70 години?

- Катин не е тема в общоприетия смисъл, а трагедия с общочовешки измерения, в която се оглеждат най-тъмните и мрачни страни на вековните братоубийствени изстъпления. Неслучайно в поканата за изложбата започвам с библейското братоубийство на Авел от брат му Каин. Само новата ни история е препълнена със самоунищожение на човечеството, независимо мотивите дали са национални, териториални, расови, верски, политически и т.н. Нацистките концлагери, болшевишкият Гулаг, холокоста, да не говорим за изпробването на атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, или Камбоджа... Съзнателно не засягам най-новата ни история с различните “цивилизационни избори” на политиците, с които се оправдаваха невинните жертви на една или друга “справедлива война”.

Конкретният повод и провокация за възпоменание беше нелепата катастрофа с полския самолет, и то, когато отива на поклонение в Катин!!! Преоценка за това, което е станало преди 70 години, е работа и на историците, и на политиците. Задачата на изкуството е не да обяснява със стара или нова дата фактите, а да буди размисъл за човека, за неговите светли и тъмни страни. Дълбокият и искрен размисъл е своеобразен знак за пречистване, колкото и наивно да звучи, отнесено към политическите абсурди. Всеки един от нас живите дължи своето едноминутно мълчание за загиналите и от това, с какви мисли и чувства ще бъде изпълнена тази минута, зависи дали бъдещето ще
принадлежи на помирението или на нови изстъпления!

- Има ли български Катин, който може да привлече вниманието на един творец?

- Цялата ни история – и старата, и новата, е изпълнена с безумия, насилия и невинни жертви. Неслучайно, когато правих работите за тази изложба, се върнах във времето, когато рисувах ослепените Самуилови воини... А Батак и Перущица..., Ястребино и Белене..., зловещата братоубийствена история...!? Колкото и да се прави художникът на артист – творческата му и човешка съвест трудно ще се освободи от паметта за това, което е било...

- В началото на юни изненадахте ценителите с една неочаквана изложба - “Другият музей”, на която вие сте и организатор. Показахте уникални произведения от различни епохи, собственост на частни колекционери, които се изваждат за първи път. Лесно ли ги убедихте да участват, изпитват ли страх и несигурност от държавата за публични изяви?

- “Другият музей” е път към едно съвременно културно отношение към духовното ни наследство и ако държавата е Държава, трябва да разбере, че колекционерът е поел част от нейните грижи за произведенията на изкуството. Едни от собствениците бяха убедени и не беше трудно да се съгласят да покажат неща от колекциите си, още повече че няколко души отдавна показваме по различни поводи у нас и в чужбина колекциите си. За съжаление няколко души, предимно нумизмати, не без основание се страхуваха от безумните наредби, свързани с така наречения Закон “Чилова”. Една от витрините оставихме празна, с надпис: “Място за колекционер, уплашен от Закона “Чилова”!” Това е самата истина! Уплашен! Един закон, който дава основание за многозначни и произволни тълкувания, не само е безумен, но и опасен и тук напълно разбираме някои от колекционерите.

- Можем ли да говорим, че у нас има истинско колекционерство, кои имена бихте наредили сред добрите?

- Обобщение не бих си позволил да правя, но самата изложба показва, че “Другият музей” е една реалност и тази реалност се нарича Български колекционер. За щастие имената на сериозните колекционери не

са единици и опасността да пропусна някой е реална. Ако трябва да бъда по-точен – има и сериозни колекции и сериозни колекционери, но няма сериозно държавно отношение. За преминаването от събирането на произведения към сериозно създаване на истински колекции - с изследване, документация, реставрация и различни форми на показване - пътят е сериозна съвременна, законова и държавна грижа. “Другият музей” е само камбаната, дано има кой да я чуе!

- Защо в България “колекционер” се възприема като мръсна дума?

- Преди всичко дълго време се спекулираше с представата за колекционер като човек, който едва ли не ограбва културно-историческото наследство. Лъжата, с която дойде Законът за културно-историческото наследство, че спасява националното богатство от иманяри и незаконен износ, само засили негативните настроения! Дори когато Конституционният съд отмени една от противоконституционните клаузи в Закона, един уважаван юрист – депутат от парламента, се изцепи, че мафията е надделяла!!! Тази “мафия” са хората, които сега показват част от колекциите си. Тази
“мафия” издирва, откупува, реставрира, съхранява и показва произведения на изкуството, а нито той, нито
негова ученичка – родителка на Закона, не са дали и пет лева за това, което се нарича произведение на изкуството. Общественият интерес към изложбата “Другият музей” и стълпотворението на откриването й показа, че не обществото, а тези, които временно се пишат негови представители, не искат да разберат, по-точно са извън това, което наричаме духовно поведение.

- Какви недостатъци показа Законът за културното наследствдо година след приемането му?

- Един закон, който е неясен в основните си постановки, който е заченат в лъжа и лични амбиции, може да роди само хаос и напрежение.

- Необходим ли е тогава ремонт на текстовете?

- Дали промяна (основна) или Нов закон е задължително, ако искаме съвременно културно законодателство. Две години ние писахме възражения и всички те бяха предоставени на “законотворците” и парламента. Мисля, че културното министерство сега е наясно и има разбиране, че този Закон му носи само хаос и неприятности.

- Фондация “Тракия” на Васил Божков поиска да бъде удължен срокът, в който да се декларират притежаваните антики и монети, но от министерството отказаха. Успяха ли всички колекционери да спазят изискванията до 10 апил?

- Не само фондация “Тракия”, а и целият Съюз на колекционерите поиска удължаване на срока за деклариране. До колкото знам, всички сериозни и известни колекционери са спазили определеното време! Но кога ще получат отговор от съответните музеи – един Господ знае?! Тези, които си играеха на законотворци и спасители на духовното наследство, дори нямаха представа какъв е професионалният капацитет на държавните музеи, по простата причина, че винаги са били извън тази материя!

- Един от последните културни скандали е провалянето на търг за картини и показния арест на организаторите му. Не отблъсква ли такъв подход участниците в аукционите?

- Тази акция е показателна - какво може да донесе един закон, който е извън материята, която третира. Ние нямаме сериозен пазар на културни ценности и сме на път да разрушим и малкото, което е постигнато. Мисля, че министърът на културата изрази позицията си, че не това е пътя.

- Вие сте сред учредителите на Съюза на колекционерите, как ще противодействате на производството и търговията с фалшификати, твърди се, че създаването на ментета е вече индустрия в България?

- Това е огромна и много съществена тема и предлагам само с нея отново да се срещнем. Самият факт, че аз съм жив автор и трябва да срещам фалшификати на собствени произведения, показва до къде е стигнала наглостта и беззаконността! Да не говорим за “индустрията” с някои класици.

- Целесъобразно ли е създаването на български “Лувър” в условия на икономическа криза?

- Сериозните страни, дори и в най-тежко икономическо състояние, отделят средства за поддържане и развитие на изкуството. Сърбия, дори и когато натовските бомби я “превъзпитаваха”, отделяше средства за откупки на Националните музеи. Как ще се казва бъдещата Национална галерия, не е толкова важно – същественото е, че трябва да имаме и Национална галерия, и Музей за съвременно изкуство. В страната трябва да съществуват и музеите, и галериите като културни институти. Позорно е да икономисваш от средства за здравеопазване, за образование и култура. Нациите оцеляват благодарение на духовното и физическото здраве на своите поданници. Това трябва да се разбере от всички икономисти, финансисти и пишман политици, които надничат в канчето на българската култура.