Въпреки, че се нападат и летят искри, между президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов има нещо общо и то е, че и двамата са носители на почетния знак „Стефан Стамболов”. Също и на картини от художника Павел Митков, които очевидно вървят с медала.
На пръв поглед всичко е наред. Двамата първи мъже в държавата са удостоени с наградата на Института по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов”. Борисов на 10 март 2010 г., а Първанов – на 6 юли 2010 г. И докато сред журито за Борисов имало известни съмнения и спорове (това споделя след церемонията председателя на института Светлана Шаренкова), то за Георги Първанов всички били единодушни. Нещо повече, на връчването на наградата на Първанов, Шаренкова, която е шеф и на журито, го сравнява освен със Стамболов, с Левски и Ботев.

Ще върна лентата назад. На 30 януари 2010 г. група хора поднасят венци на паметника на Стамболом в градинката пред Военния клуб в София. Поводът е 156-ата годишнина от рождението на Стефан Стамболов. Церемонията е организирана от Институтът за теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов", Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) и Българската академия на науките (БАН).
Пред паметника ректорът на СВУБИТ проф. Стоян Денчев казва: „Стамболов не е само човек на историята, а и на днешното време, и трябва да се учим от него". Истински Колумб!

Същите лица и представляваните от тях организации са и в института „Стамболов”. Председател е Светлана Шаренкова, която е и председател на форум „България – Русия”. За идеен баща на проекта обаче се смята Димитър Иванов, издател на в. „Земя”, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, известно като „политическа милиция”. Съучредител е Библиотекарския институт, както бе известно доскоро СВУБИТ. и БАН – къде без тях...

Журито, присъждащо отличието, е в състав: Светлана Шаренкова, член кореспондент Атанас Атанасов, историчката Валерия Фол, съпруга на траколога проф. Александър Фол и ректорът на СВУБИТ проф. Стоян Денчев, някогашен вицепрезидент на "Мултигруп”, главен секретар на МС в правителството „Беров”, депутат от ДПС, бивш сътрудник на ДС.

Първите носители на отличието през 2009 г са: омбудсманът Гиньо Ганев (напоследък се прочу с имотите си в курорта Свети Влас), първият демократично избран президент д-р Желю Желев, академик Иван Юхновски и забележете - проф. Стоян Денчев, който е и основател на института и член на журито. Достойно, нали? Също и Николай Добрев и Александър Фол – посмъртно.
Какви са заслугите на повечето от наградените и каква им е връзката със Стамболов и Ванга, ако беше жива, нямаше да може да каже. Проф. Фол е всепризнат траколог, учен и интелектуалец. Д-р Желев е бил президент - добре. Но как в тази компания попадат Гиньо Ганев, за който се разказва виц, че от 1945 година насам не си е вечерял в къщи; Николай Добрев, бивш секретар на ЦК на Комсомола и вътрешен министър в правителството на Жан Виденов; „мултака” Стоян Денчев, агент на ДС, а по съвместителство и депесар... Доста странно.

Новият горд лауреат на нагръдния знак, както можеше да се очаква, е Георги Първанов. Той е историк. Произнесъл слово на церемонията. Но не обелил и дума например за това, че в същото време 8000 турци от България ще отговарят на 50 въпроса в анонимна анкета, инициирана от изселническата организация „Бултюрк”, базирана в Истанбул. Сънародниците ни от Русе, Варна, Шумен, Разград, Търговище, Кърджали, Хасково и Смолян трябва да отговорят ясно и категорично дали искат да се възстановят старите турски имена на градове и местности в България. Например вместо Джебел да се върне името Игри дере, Кошу кавак да замести Крумовград, Осман пазар - Омуртаг, Ески джумая - Търговище и т.н.. Освен това нашенци ще обясняват дали желаят да бъдат унищожени християнските имена на турците в гражданските регистри, както и дали в България да има частни телевизия, радио и преса на турски език. Президентът мълчи по това ново предизвикателство, нацелено в сърцето на етническия мир. Стамболов би ли се гордял с такъв лауреат?

Странно, но мълчат и историците в България. Повечето медии - също. Някакъв институт раздава награди и пласира послания в публичното пространство, във форумите ври и кипи от негодование, а гласовете на учени като проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Кл. Охридски”, проф. Андрей Пантев, проф. Георги Марков, доц. Пламен Митев, проф. Георги Даскалов, проф. Димитър Попов, проф. Красимира Гагова, проф. Петър Ангелов, проф. Христо Матанов, доц. Диляна Ботева, доц. Веселин Янчев, доц. Валери Колев, доц. Мария Шинтер, доц. Иван Джамбов и пр. учени от Великотърновския, Пловдивския, НБУ, Юго-западния, Шуменския университети не се чуват никакви. Те съгласни ли са с тези отличия и титли? Приветстват ли подобни инициативи и практики или имат свое мнение, но ги е срам да го кажат? Шаренкова и Стоян Денчев ли са най-големите стамболоведи? И след като се вижда, че БАН подкрепя подобно начинание, не е ли прав финансовият министър Симеон Дянков като нарече учените там „феодални старци”?! Защото Стамболов ще издържи всякакви перверзии на разни изследователи, последователи, използватели и слагатели, но академичната общност е длъжна да го защити и да запази будно чувството ни за автентична история.

Раздаването на ордени, медали и всякакви нагръдни знаци у нас вече е спорт. Ритуалът бе превърнат в такъв от държавния глава, който закичи с високи държавни отличия, освен безспорно заслужили хора, и доста незаслужили. (Истинските герои сякаш са ни нужни, за да пробутаме фалшивите покрай тях, горчиво отбелязва Флобер.)

Модата идва от Русия. Над сто са българските политически, куртурни, бизнес дейци и олигарси, които в тържествена обстановка в руското посолство бяха наградени от Московската Академия по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред (АБОП). Много шампанско се изпи, и много чер и червен хайвер се замези по време на ритуалите. Много прегръдки, целувки и клетви за вярност се размениха. Доста сегашни политици и първи хора в държавата накичиха гърдите си с ордени „Петър Велики”, „Княз Александър Невски”, „Михайло Ломоносов”, „Жуков”, „Ю.В. Андропов”, „Великата Победа”, „Адмирал Кузнецов”, „Пирогов” и др.
Доскоро за добра новина се считаше биографичната справка на АБОП. Академията е основана през 1999 г. и неин президент е о.з. генералът от КГБ Виктор Шевченко, бивш командващ контраразузнаването на Стратегическите ракетни войски. Счита се, че академията е създадена по личната идея на тогавашния председател на Съвета за сигурност на Русия Владимир Путин. Целта на инициативата била “да се обедини дейността на обществените организации, които се занимават с проблемите на сигурността и отбраната на държавата”.

Има обаче и лоша новина за лауреатите. На 10 декември 2008 г. помпозната академия е ликвидирана с решение на Върховния съд на Руската федерация. Разбира се ген. Шевченко и обкръжението му атакували решението. На 19 февруари 2009 г. обаче то е потвърдено. Офисите на академията са изпразнени, документацията унищожена, лъскавите ордени и медали - претопени.
В мотивите на главния прокурор на Русия пише: „…Дипломите и атестатите, издавани от академията, са сходни с тези, издавани от държавата, което не изключва тяхното използване като такива. Това създава условия за корупционни практики и дискредитира държавната власт. Установени са факти за използване на тези удостоверения, както и лобиране в интерес на различни структури.”
И най-важното: Всички раздадени ордени и медали са обявени за недействителни. Също и раздадените над 1200 титли „академик”, незнам колко хиляди „професор”, както и званието „генерал”. Което означава, че удостоените с тази чест нашенски величия могат да си ги кътат в къщи, но не и да се показват с тях на обществени места. Нито да се титуловат. Могат обаче с умиление да си спомнят задушевните мигове в руското посолство и да въздишат по отминалото величаво време...
Какво е общото между АБОП и Института по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов”? А каква е разликата?...
В Русия все пак историческата чистоплътност се е проявила в един момент.

Евгени Минев

Нещеме ний богатство

Стефан Стамболов

Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,
но искаме свобода, човешки правдини.
Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,
но искаме свобода, човешки правдини.

Напред, напред, напред да вървим -
доста сме стоели, стига да търпим!
Напред, напред, напред да вървим -
доста сме стоели, стига да търпим!

Доста сме лежали във робски пелени,
време е да станем свободни хора ний.
Доста сме лежали във робски пелени,
време е да станем свободни хора ний.

Напред, напред, напред да вървим -
доста сме стоели, стига да търпим!
Напред, напред, напред да вървим -
доста сме стоели, стига да търпим!

Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,
но искаме свобода, човешки правдини.
Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,
но искаме свобода, човешки правдини.

Напред, напред, напред да вървим -
доста сме стоели, стига да търпим!
Напред, напред, напред да вървим -
доста сме стоели, стига да търпим!