Щастие, късмет и поне малко светски блясък: за това си мечтаят немалко българи. Трябваше на власт да дойде един бивш цар, за да им покаже колко хубава е страната им, разрушена от комунистите - се казва в репортаж на АРД, предаде DEUTSCH WELLE.

В радио-поредицата "Държавни глави" журналистът от АРД Андреас Майер-Файст предложи портрет на Симеон Сакскобургготски, нареждайки го сред така наречените "Ерзац-царе" в Европа. Предлагаме ви репортажа му, който започва с думи на някогашния български цар, премиер и бащица на народа:

"Изберете ме и ще заживеете по-добре!"

"Хората понякога ме питат каква е България, как изглежда страната? И аз им казвам: също като Австрия, само че с море", разяснява Сакскобургготски. Едва 6-годишен малкият Симеон от Заксен-Кобург-Гота се изкачва на престола, но още преди да успее да разбере какво означава да си цар, комунистите го бутат оттам. Тогава Симеон Втори е на 9 години. Днес той е 73-годишен и се нарича Симеон Сакскобургготски.
Бившият цар-дете се завърна преди години от испанско изгнание, за да отправи към българите следния апел: "Изберете мен и ще заживеете по-добре!" Същевременно Симеон осъзнава бремето на отговорността: "Това е безумна отговорност, защото аз съм относително възрастен и главата ми не е вече така свежа, а и имам само две ръце", казва Симеон в интервюто за АРД.
В крайна сметка той бива избран. Неговата монархическа партия "Национално движение Симеон Втори" отведнъж спечели на парламентарните избори през 2001 година повече от половината от депутатските места. Така бившият цар стана премиер - факт, който той коментира със следните думи: "Аз съм прагматик и смятам, че нещата трябва да се приемат такива, каквито са."
Избирателите му го счетоха за носител на честност, правдивост, рицарско поведение и уважение към традициите: "Аз не съм политик. Най-много да съм държавник", обяснява екс-премиерът и продължава: "На мен ми е напълно безразлично каква религия или каква партийна принадлежност имат хората. Това са техни изцяло лични неща."
Симеон дълго време оставяше впечатлението, че стои над всичко и че се вслушва във всички. Обслужваше илюзията за "почувстваната демокрация", за изцяло деполитизираната бащинска закрила. Бившият цар даде нови устои на едно напълно дезориентирано общество, издирващо редкия вид на почтен и некорумпиран политик с чисто минало:

"Никога не съм искал нещо за себе си"

"Хората знаят, че в продължение на 50 години, независимо от това, че съм бил в изгнание, винаги съм се опитвал да участвам, да помагам, да върша нещо. По-късно - след 1989 година - също съм се опитвал да бъда много политически дискретен, за да не преча никому. Никога не съм искал да получа нещо за себе си", уверява Симеон.
В продължение на 4 години бившият цар успя да се задържи на премиерския пост. Едно все пак му остана: той получи обратно дворците си, една планинска хижа и предишните царски гори. Митът за едно славно минало създава идентичност. В крайна сметка само това е от значение.