Морета до морето; кални локви досами плажа; обезлюдени алеи; празни заведения; тъжни гларуси - такова е началото на юли по Черноморието.

текст и снимки: Ju_17

Вали, като че ли някой полива с маркуч - това разказва на някого унил летовник по мобилния си телефон. Загърнал се е в яке, вдигнал е яка, обикаля безцелно в почуда какво да прави...









Семейство с деца се шляе по мократа главна улица и недоумява пак ли да се прибере в квартирата да дреме, или да отпрашат с колата някъде на разходка. Но, където и да отидат по черноморските курорти, положението е едно и също - влага, мокротия, дъжд, кал, сивота...

Заведенията работят на половин обороти; на открито никой не сяда, а и няма как в мокрото. На една маса компанията оживено дискутира нещо. Приближавам, уж само минавам покрай тях...Всъщност обсъждат дали да не "вдигат гълъбите към Пловдив", за да се прибират и безславно да прекратят почивката на половина. "Ей, бели ще се приберем!", жалва се натъжена девойка.





На плажа е празно; вятърът свисти през празните чадъри. Казват, че водата в морето в момента е по-топла отколкото тази на въздуха. Сигурно е така, но смелчаци да опитат, няма. Почти. Млада чужденка все пак решава да се престраши; писъците й огласят плажа, докато влезе, но после изглежда доволна. Не е ясно от температурата на водата, или от собствения си подвиг. Отвън близките й я чакат с отворена хавлия.
















"Да духа, да духа" - чувам гласа на местен рибар. И неговият бизнес не върви, лодката му е на котва вече няколко дни, а не се знае още колко. "Да духа, да раздуха облаците, тогава ще пекне" - уверява морският вълк, вперил поглед в късче синьо небе. Две педи е само, но вдъхва надежда. Все пак юли е...