23 Октомври, 2007

А да кажеш, че разсъбличането е грозно, лошо, пошло и неморално е доста рисковано. Излиза, че всичките ни поп- и фолкзвезди са неморални, защото от години дефилират по светски събития с едни прашки и открити балкони. Някои актриси, без да бъдат увещавани дълго, също показаха прелести. Много известни, но не толкова млади дори се снимаха голи в тв клип. Казаха, че защитават идеята за интелектуалната собственост, но това не ги превърна в символи.  

По време на управлението на НДСВ и царя министър на външните работи бе Соломон Паси. Станахме свидетели на доста негови изцепки, които ни бяха пробутвани като оригиналност и артистичност. Ако редови българин бе вкарал трабанта си в двора на Външно, от този ден постоянен дом щеше да му стане „Св. Наум" на Четвърти километър. Но когато това направи министър, е нестандартно поведение, както се казва, поне не беше скучно. Сега г-н Паси е шеф на Външната комисия в парламента. И понеже номера с трабанта се изчерпа и досади на всички, той се зае с нова мисия: обикаля екзотични места със сина си и министърката по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Странното в случая е, че ни убеждава, колко това е важно и полезно за всички. Много моля: за тях - да и дори е много приятно, но за нас...

А дали някой може да предположи какво щеше да измисли и как щеше да ни се покаже Мони Паси, ако беше жена? Като чета записките на „лудия" ми колега и приятел от „Експрес" Стойко Тонев за някои странни постъпки на Паси, тръпки ме побиват какво можеше да е, ако... Обаче, добре, че не е, защото... От друга страна знае ли човек?

В тази връзка се питам и друго нещо: ако Лила Георгиева бе секретарка на Соломон Паси, а не на посланика ни в Португалия, кой щеше да стане зам.-външен министър - тя или тази, която стана? Въпросът е с повишена трудност. Не само за Мони Паси, а за който и да е мъж на негово място. Защото във Външно се искат много качества за бърза кариера, а за светкавична трябват и поне още две. Може и да греша, но ми се струва, че Лила иска да подчертае точно тях.

И още нещо. Колко ли по-малко щяха да лежат в затвора „Джадейда" нашите медсестри и палестинския лекар, ако бяхме пуснали оръжието Лила Георгиева в палатката на Моамар Кадафи. Сигурен съм, че колегата Жоро Милков от „24 часа" би могъл да изкаже някои предположения по въпроса.

Знам, че не всички мислят като мен, но моля останалите, преди да пратят бъдещата дипломатка на кладата, да си спомнят още някои моменти от най-новата история на Външно. Преди нестандартния Паси, хазяин на Външно бе синята фея Надежда Михайлова. Тя бързо стана любимка на фоторепортери. Не трябваше да чакат дълго, за да удостоверят с обектива, какво бельо е избрала за поредния брифинг, кръгла маса за ЕС или съвещание на НИС. Подобни кадри охотно „предоставяха" и някои депутатки от НДСВ, особено когато слизаха от скъпарските си коли.  Сега Бритни Спиърс се опитва да ги догони, ама късно. Освен това тя обикновено си показва гащичките, когато е пияна, а нашите можеха и трезви. Да не забравяме, че показаното в медиите е минало през строга цензура все пак. Така че какво крият фотоархивите - само много богато въображение може да предположи.

Но да се върнем към „червената нишка" на днешното събитие. България в момента е ни повече, ни по-малко от едно предизборно студио, в което някакви кандидати за слава ни облъчват с идеи, обещания и компромати по-смъртоносни от птичия грип и чернобилската радиация. Навън тъмни облаци и студен дъжд, блага гледка единствено за фирмите с връзки в министерството на Емел Етем. Всички останали сме като скандинавци по време на белите нощи, когато самоубийствата скачат тройно. Цените летят нагоре, все едно са пълни с хелий; учителската стачка продължава; децата психясват по къщи и кафенета; изнервени родители вдигат процента на домашното насилие; софийският трафик стана проблем и за проивинцията; Пеневата чета-2 вдигна белия байрак и свали - да не казвам какво, че съседите край Босфора и без това са превъзбудени от патакламата с кюрдите и вота у нас; пуснаха парното, ама е слабо, което е сигурен знак, че ще поскъпне. Мрак над Родината. Мрак и в душите ни. Какъв по-подходящ момент за едно кахърно: от нийде взорът надежда не види и - о, чудо: пред очите ни грейна Лила. За сиромаси като нас, българите, една такава фотосесия си е направо слънце. Лошото е, че само ще го гледаме, а други ще се греят на него. Но нейсе, щом така е отредил Господ...

Оттук нататък Лила я чака бляскава кариера, от мен да го знаете. Ще стартира с няколко интервюта, ще мине медийна звезда, след което идват дискретните покани от дискретни хора и ако си изиграе картите както трябва - чака я голямата награда.

Огнян Стефанов