Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане са специалитет на “Служба 7” Вселенския патриарх в Истанбул и Георги Папандреу са сред мишените

Алексения Димитрова има 25 години журналистически стаж. Във в. “24 часа” работи от 1995 г.
Специализирала журналистика и журналистическо разследване в Световния прес институт в Сейнт Пол, в университетите в Колумбия и Минесота в САЩ, в Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт и в Училището по журналистика в Архус, Дания.

От 1990 г. прави документални разследвания в българските секретни архиви. През 1998 г. интересът й към тайните документи от времето на Студената война се разширява в посока САЩ. За 12 г. е отправила по силата на американския Закон за свободата на информацията близо 600 заявления за получаване на материали, свързани с България. Част от разсекретените по нейно искане повече от 8000 страници, сред които доклади от ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, Агенцията по отбраната и др., намериха място в документалните й книги "Железният юмрук", издадена през 2005 г. в Лондон, и "Войната на шпионите", публикувана през същата година в София. През 2009 г. „24 часа” издаде документалната й книга "Тайните досиета на царя", която за кратко се превърна в бестселър.

За използването на законите за достъп до информацията в САЩ и България Димитрова получи през 2007 г. приза "Златен ключ".

Носител на наградата "Черноризец Храбър" за журналистическо разследване през 2004 г.

"Отдел за убийства" е четвъртото документално разследване на Алексения Димитрова.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-жо Димитрова, как стигнахте да разкритието, че в Държавна сигурност (ДС) е съществувал специален таен отдел за мокри поръчки?

- След като завърших книгата си “Тайните досиета на царя” през юни миналата година, започнах да чета описите на документите от Първо управление на ДС, предадени в т.нар. Комисия по досиетата. Четенето на описи не е от най-приятните занимания – отнема много време и е пълно с много неизвестни. Никога не знаеш какво ще изскочи от десетките страници със заглавия на документи. Но постоянството ми се увенча с успех - след дълго взиране, неочаквано се натъкнах на няколко съкращения – ОМ, СМ, ДМ и АМ. Човек е склонен да пропуска нещата, които не разбира, но от дългата си работа в архивите ми е останало в съзнанието, че зад тези абревиатури може би се крият понятията остри, специални, активни и дезинформационни мероприятия. Поръчах папките и когато след няколко месеца ги отворих, разбрах, че в Първо главно управление е имало специално звено, което се е занимавало с тези мероприятия. То се е наричало “Служба 7”.

Разследването ми се базира на близо 5000 страници неизвестни досега документи, намерени в архивите на Първо главно управление на ДС. Те опровергават твърденията на бивши офицери от Държавна сигурност, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им.

- Кога и защо е създадена тази служба, по чия инициатива и нареждане?

- Отделът е създаден през 1963 г. Но чии са инициативата и нареждането не открих в папките.

- Ясно ли е кой е ръководел отдела, кои лица са работили в него?

- В книгата има цяла глава, посветена на това. Накратко, според документите в началото отделът е ръководен от някой си полк. Ковачев и е наброява 4 души. По-късно сред ръководството му се среща името на полк. Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков - Ангелина Горинова. А според един доклад за отдела в него работят 39 агенти и оперативни работници. В един от материалите се посочва, че изпълнителите трябва да са с подходящ социален произход, политическа подготовка и закалка. Среща се псевдонимът на агент “Пикадили” – предполагаемият убиец на Георги Марков, който много преди покушението срещу писателя през 1978 г. е трябвало да изпълнява други поръчки на отдела в Италия.

- Какъв тип мероприятия е осъществявало това звено в ДС?

- Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане. Това са термините, употребени от оперативните работници, в плановете и отчетите. За по-голяма конспирация за тези думи в материалите, писани на машина, са оставени многоточия и са допълнени на ръка.

- Ясно ли е кои български граждани са били обект, колко поръчки са изпълнени, кои са жертвите, има ли клиенти, останали живи?

- В периода, за който аз намерих документи, отделът е работил по 10 български емигранти в Англия, Италия, Дания, ФРГ, Турция, Франция, Швеция, Швейцария и Етиопия. Имената им могат да се намерят в книгата. Дали поръчките са доведени до край не става ясно. Вероятно истината е потънала в пещите, защото част от документите за дейността на “Служба 7” и последващите звена са унищожени. Такава е съдбата и на документите за част от разработваните лица. Унищожаването става през декември 1989 г. от комисия, в която участват ген. Владо Тодоров и полк. Иван Горинов. За радост, поради недоглеждане или разсеяност, част от материалите са оцелели.

- Разкажете някоя по-интересна история за работата на отдела и клиентите му.

- Всички истории са интересни. Към всеки от обектите се е подхождало по различен начин и се е обмисляла различна акция. Но разказите стават още по-интересни, защото освен документите се опитах да открия някои от мишените или техни близки . Те разказват много интересни неща. Освен срещу отделни емигранти, “Служба 7” е работила и срещу обекти извън България. В плановете например се предвижда остро мероприятие срещу Вселенската патриаршия в Истанбул, умирисване на киносалони в Турция и изучаване на обстановката около гръцкия крал Константин, Георги Папандреу и Константин Караманлис.



- В книгата си казвате, че през 1970 г. Ангел Солаков е дал незадоволителна оценка за работата на специалното звено в ДС, какви са били мотивите му, имало ли е провал или дискредитираща информация?

- В документите няма информация какво го е мотивирало за това изказване, но е факт, че на 1 юли 1970 г. той заявява пред специално съвещание: “Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия”, а за направление “Остри мероприятия” трябва да се намерят допълнително смели хора”. Говори, че над определени хора трябва да се изпълни смъртна присъда и допълва, че “на пръв поглед това изглежда черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна”. Той настоява отделът да придобива опит, защото не се знаело “дали няма да ни се постави задача да се ликвидира например Папандреу”.

- Установихте ли връзка и намеса на КГБ в създаването и работата на отдела, знаела ли е БКП, че в ДС работи такава структура?

- За КГБ – да, има такива документи и то не малко. В средата на 60-те години тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков праща писмо до шефа на КГБ Семичастний, в което иска гостуването на служител от КГБ, който да подпомогне работата на “Служба 7”. Всички документи по гостуването, включително въпросите, които са обсъждани – близо 16 страници, са в книгата. Колкото до знанието на БКП – поне до 1973 г., до когато открих документи, няма видима намеса. През 1973 г. ЦК на БКП приема секретно решение „Б”, в което се споменава извършването на остри агентурно-оперативни мероприятия.

- До кога е съществувал този отдел, имате ли съмнения, че и след закриването му е продължил да работи и изпълнява поръчки под друга форма?

- Не намерих документи за закриването на отдела, което означава, че не е ясно до кога е съществувал.

- Как си обяснявате, че 20 години след падането на комунизма и закриването на ДС е крита тайната за съществуването на това зловещо звено. Има ли яснота, какви документи за работата му са унищожени?

- Досега описите на архива на Първо главно управление не са били публични. В първия момент, в който те бяха предадени в комисията по досиетата и станаха достъпни, започнах да ги чета. Предполагам, че това са правили и други колеги. Моят шанс бе, че забелязах съкращенията, за които споменах в началото. Колкото до унищожените документи – да, има яснота – те са описани в отделна глава на книгата.

- Може ли да се прави връзка между този отдел и убийството на Георги Марков и отстраняването на други български дисиденти?

- В документите, с които работих аз, Марков не се споменава. Но това са документи, писани до 1973 г. За следващите периоди в описите не открих нищо за дейността на този отдел.