Един владетел заповядал да бъдат избити всички възрастни хора, за да има повече място за младите. Настъпила обаче суша, житото свършило и хората започнали да измират от глад. Спасил ги един старец, укрит от децата си...

Еми Барух
DEUTSCH WELLE

Разровете мравуняците! - това казал старецът на младите и ги спасил така от гладна смърт... С тази притча започва днешният коментар от Еми Барух:
Има много показатели, по които се съди за културата на едно общество: издава я както състоянието на градските тоалетни, така и поддържането на гробищните паркове. Най-точно обаче културата личи в начина, по който обществото се отнася към възрастните.

България разхищава сребърния си резерв

Демографската криза изведе на преден план - като някакъв коварен лакмус за моралните ни устои - цял букет от теми, свързани с хората на пенсионна възраст: докога да работят, къде да работят (ако искат), как да се осигуряват, какви права да имат и какви да нямат...
Темата е деликатна, защото преплита в общ възел икономическите проблеми на страната, здравната система, трудовия пазар, безработицата... И защото засяга по особено чувствителен начин съдбата на милиони мъже и жени, прехвърлили средата на жизнения си път.

В индустриално развитите държави на тази група хора се гледа като на “сребърния резерв” на страната. Това са хората над 50, над 60-годишна възраст, които знаят, могат и искат. Днес именно те са ядрото на най-търсените специалисти. Именно от техния натрупан опит, освободен от конюнктурни и йерархични съображения и от илюзиите за бързо кариерно развитие, се очаква да дойдат предложения, решения и идеи. Спасителни идеи!
Такава е все по-разширяващата се практика в Япония, където ангажираните в механични операции биват замествани от роботи, а работниците над 55-годишна възраст получават преквалификация съобразно с професионалните им умения; такъв е случаят и в банковия сектор в Испания, който търси под дърво и камък пенсионирани служители с опит в решаване на казуси, характерни за тежката криза през 1993-95 година.
Сребърният резерв на страната е в мъдростта на това поколение - особено от така наречения просветен елит на нацията, част от който са хора готови дори да работят без пари, само и само да нямат усещането, че са “извън”, че са “ненужни”, че са “излишни”...

Проклятието да си "стар"

На друго мнение обаче са експертите от екипа на социалния министър Тотю Младенов: да, те предлагат да отпадне забраната за работа след пенсионна възраст - в същото време постановяват, че единствено професорите и доцентите ще бъдат пенсионирани принудително. Ето ни отново пред парадокс: излиза че в България са ненужни именно хората, в които държавата е инвестирала, на които е дала образование и които имат опит, интелектуален капацитет, безценната практика на пробите и грешките и енергия да продължават своя активен живот за обществото.
Класирани като “излишни”, елиминирани, професорите и доцентите дори няма да успеят да ни кажат Разровете мравуняците!, когато ни свърши житото...