Еврокомисията е доволна, че държавата е склонила да гони престъпниците, но резултатите все още са оскъдни заради съда.

Светослав Терзиев

Европейската комисия за пръв път ще отчете днес в годишния си доклад за България, че препоръките й съвпадат с политическата воля на държавата, пише в днешния си брой вестник Сега. Предишната пасивна съпротива на властите срещу натиска от Брюксел за борба с организираната престъпност и корупцията на високо равнище е заменена с "готовност да се прилагат изискванията", които от години се повтарят в докладите на ЕК по контролния механизъм за правосъдие и вътрешни работи. Само България и Румъния са под специално наблюдение по този механизъм, въведен заради тях през 2007 г., когато бяха приети в ЕС. Задоволството на ЕК идва главно от старанието на изпълнителната власт, която демонстрира политическа воля, докато липсата на достатъчно резултати се приписва най-често на слабости в съдебната власт. Както предаде кореспондентът на БНТ в Брюксел Асен Инджиев, разполагащ с доклада, тази разлика личи особено много в раздела, отнасящ се до борбата с организираната престъпност. Там пише: налице са много обвинения, а присъдите се броят на пръсти; не са изпълнени препоръките за създаване на специализирани съдилища.

ЕК е особено ентусиазирана от приетата Концепция за наказателна политика. "Така, както е замислен новият Наказателен кодекс, ще направи работата на съдебната система по-ефективна, защото ще декриминализира дребни престъпления", смята комисията. Тя отправя две ясни критики към съдебната система: магистратите не са достатъчно активни в делата за организираната престъпност и корупция; все още не всички съдилища качват в интернет страниците си решения и присъди, което е необходимо за тяхната отчетност пред обществото. За борбата с корупцията ЕК пише, че не са изпълнени препоръките отпреди година за саморазследване в съдебната система и администрацията при твърдения за корупция, както и че не се е подобрила защитата на подаващите сигнали за корупция. Препоръките са: съдебната практика в случаите на корупция по високите етажи на властта да се подобри и систематично да се разследват връзките на организираната престъпност с административни органи; да се създаде орган с правомощията да установява и налага санкции в случаи на конфликт на интереси.

В тази част докладът отправя още няколко препоръки:
- успешно прилагане на Стратегията за съдебна реформа за по-добра квалификация на магистратите;
- специализирано обучение на магистрати и полицаи в областта на борбата с финансовите измами и организираната престъпност;
- създаване на агенция, която да наблюдава и контролира изработването на медицински експертизи, с които често се злоупотребява за блокиране на съдебни дела.

Настоява се да бъдат разширени пълномощията на съвместните екипи за борба с организираната престъпност и да се засили ролята на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Според Брюксел е необходимо да бъдат извършени законодателни промени за по-бързо отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, като се следва принципът за "конфискация, неоснована на присъда". Еврокомисията очаква да получи от България нова оценка на риска при прилагането на законите в областта на обществените поръчки. Според нея е наложително по-добро сътрудничество между администрацията, натоварена с обществените поръчки, и съдебната система.

За разлика от България Еврокомисията отчита в Румъния недостиг на политическа воля за борба с корупцията на високо равнище. Тя е разочарована от решението на Букурещ да разтури Националната агенция за интегритет (честност), чиято задача бе да изкарва на светло имуществото на големците и да им иска сметка как са забогатели. Агенцията бе разпусната през април по решение на Конституционния съд, който сметна, че тя посяга на свободата на личността. (Сега)