Непознати досега ръкописи и рисунки на бащата на модернизма Франц Кафка се съхраняват в сейфове на швейцарска банка, които след дългогодишни съдебни битки ще бъдат отворени. Това ще бъде поредната крачка към тяхното представяне пред литературна общност и широката публика.

Въпросът, койта дълго време се разисква в съдилищата и занимава изследавателите на Кафка, е кой притежава ръкописите. Претенденти за собственост върху ценностите са двете сестри на твореца, които живеят в Израел. Те твърдят, че тези писания са наследство от майка им. На държавно равнище обаче Израел обявява ръкописите на Кафка, които през последните 50 години стоят кротко запечатани в банкови сейфове в Тел Авив и Цюрих, за свое културно наследство.

Съдебната сага се разразява, когато сестрите на големия писател се опитват да продадат ценните писания. По това време Израел настоява те да бъдат обявени за част от културно-историческото наследство на страната с аргумента, че Кафка е евреин и творбите му принадлежат на юдейската държава. Сестрите настояват за запазването на собствеността си и пълноценното разполагане с нея, включително и за правото си на покупко-продажба. Националната библиотека на Германия пък постоянно покачва офертата си за закупуване на ръкописите.

Решението на Върховния съд в Тел Авив обаче постановява четирите сейфа в Цюрих да бъдат отворени, но само пред един експерт по творчеството на Кафка. Той трябва да оцени и опише съдържанието и да даде доклада си на съда за по-нататъшно решение.

Днес литературоведи и милиони почитатели на Кафка настояват непознатите текстове и скици, пазени в тайна от десетиления, поне да бъдат направени обществено достояние. Засега обаче за света скритите творби на великия творец ще останат тайна.

Франц Кафка умира от туберкулоза през 1924, само на 40 години, и ако бе изпълнено предсмъртното му желание, романи като „Процесът” и „Замъкът” никога няма да видят бял свят. Чехът, прекарал по-голямата част от живота си в Германия, пожелал приятелят му Макс Брод да изгори недовършените ръкописи след смъртта му. Брод обаче отказал, публикувал книгите, запазвайки писмата (днес издадени и на български под името „Роден съм да живея в самота”), а останалите писания завещал на еврейската си секретарка Естер Хоф – която от своя страна след време ги прехвърлила на двете си дъщери.