Вече е очевидно, че Борисов и Доган имат някакви конкретни договорки помежду си и те са колкото на политическо, толкова и на икономическо равнище, казва за Frognews.bg Сугарев.

интервю на Ана Кочева

‒ Каква равносметка бихте направили година след смяната на управлението в България, г‒н Сугарев?

‒ За мен лично равносметката е горчива, тъй като това правителство не изпълни онова, което беше обещало на първо място, а на второ не осъществи и шансовете, които имаше, за реална преориентация на България към западния свят ‒ нещо, което не ни се случи по времето на тройната коалиция. Нещо повече, въпреки многократно заявяваните намерения в крайна сметка това правителство клекна пред Путин и се съгласи да подпише пътни карти за големите руски енергийни проекти, което за мен е позорен и предателски акт. Така че, за мен това е голямо разочарование, ако изобщо мога да бъда разочарован в контекста на Бойко Борисов, към когото още от самото начало изпитвах известни подозрения и естетически несъгласия.

‒ Сега обаче показахме мускули в преговорите за газа...

‒ Те всъщност не са никакви мускули, напротив. Това, което става сега, много прилича на пакетна сделка, за която всички експерти ги предупреждаваха, че е опасна и нежелателна стъпка. Вероятно ще има извоювана някаква дребна отстъпка в цените за газа срещу гаранции, че ще се строят „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Да не говорим за дребната подробност, че цените на газа в България са най‒големите в Европа и че това, което ще изглежда като отстъпка, всъщност ще е постигане на сродни цени с други европейски страни.

‒ Като говорим за случилото се през първата година от управлението на ГЕРБ, нека хвърлим поглед и към парламента, където темата за т.нар. лобистки закони беляза края на парламентарния сезон и дори е на път да обедини сини и червени.

‒ Възможно е да се получи такова съчетание само при инцидентни гласувания от подобен порядък. Иначе да се оформи траен съюз между сини и червени няма как да се случи. Поведението на ГЕРБ обаче наистина предизвиква подобни странни решения в парламентарните групи, да не говорим, че самата партия ГЕРБ проявява странни политически афинитети. Много разочароващо действие е отношението й към ДПС. Когато Бойко Борисов започваше своята предизборна кампания, той тръбеше, че основната му цел като политик е да отстрани ДПС от управлението на страната. След това обаче изведнъж се оказа, че има разлика в отношението на ГЕРБ към комунистическите министри и към тези на ДПС. Да не говорим за последващи особени казуси, при които се стигна дори до подкрепа на местни избори за кандидат на ГЕРБ и най‒вече за скандала с Корпоративна банка, при който стана очевидно, че Борисов и Доган имат някакви конкретни договорки помежду си и те са колкото на политическо, толкова и на икономическо равнище.

‒ Впрочем от известно време Ахмед Доган просто изчезна от политическата сцена...

‒ Да, той знае кога да изчезне, но знае и кога и как да се появява. В това отношение наистина е ловък политик, а вероятно природната му безогледност помага за този тип поведение. Много по‒интересното обаче е, че той изчезна от медиите, а те от своя страна като че ли също играят в този сценарий, което не е изненадващо, като се има предвид медийната корпорация на Ирен Кръстева, която всъщност е медийното покритие на самия Ахмед Доган. Някак си изведнъж се оказа, че това медийно покритие покрива и самия Бойко Борисов.

‒ Означава ли това, че Доган в определен момент ще се появи и как би могла да стане тази поява?

‒ Със сигурност тази поява ще бъде доста ярка и доста неочаквана и ще стане по време на президентските избори, но как точно ще се реализира, можем само да гадаем. Доган вече достатъчно пъти е доказвал, че може да бъде непредвидим.

‒ Президентските избори по всяка вероятност ще са в едно с местните. Това по‒скоро добре или по‒скоро зле е според вас?

‒ За ГЕРБ това е по‒скоро добре, защото ще бъде оголено чисто политическото противопоставяне и в неговата сянка ще останат неизпълнените обещания и реалното дередже на хората, което съвсем не е цветущо към момента и за което ГЕРБ като че ли не прави кой знае колко много.

‒ Напоследък все по‒често политическите опоненти на правителството твърдят, че то ще си отиде преждевременно. Има ли такива симптоми?

‒ Не, не виждам никакви такива симптоми, нещо повече, не виждам въобще гражданска енергия, която да гони когото и да било, дори и той да е самият дявол. По‒скоро хората се отчаяха и всеки следва лична стратегия за оцеляване, без да се интересува по никакъв начин нито от политика, нито от нравствени критерии, по които тя се движи.

‒ Това е страшно!

‒ Страшно е! Това е наистина убийствено за българската нация. Съжалявам, че го казвам, но вероятно е напълно възможно скоро България да се превърне от страна в територия.

‒ Същевременно обаче някаква енергия не е изключено да се концентрира в бъдеща пропрезидентска партия.

‒ След като успяхме да изберем един пожарникар за Биг Бос на републиката, нищо не е изключено. Българинът за пореден път успя да изненада всички външни наблюдатели със своя избор, но Първанов ми се струва доста поизхабена фигура и със своето скодоумие вече е омръзнал на всички.

‒ Той вече обяви, че няма да е централен играч.

‒ Няма да е централен играч, но ще е селекционерът. Не трябва обаче да забравяме друга важна фигура в тази игра, и тя е на сегашния лидер на БСП Сергей Станишев. Според мен той ще сдаде поста в един момент, но няма да го направи без бой. Очаквам покрай новия проект на Първанов, ако той тръгне да се осъществява, сериозни колизии в БСП. Това, което се опитва да направи Първанов, е да обедини лявото и да превърне БСП в негов частен случай. Това няма да мине без съпротивата на стари партийни играчи в БСП като Овчаров, генералите, които ще погледнат с доста голямо съмнение на този проект.

‒ А Костов президент?

‒ Костов президент е катастрофа! Очевидно няма да го изберат, аз се чудя защо изобщо се повдига тази приказка. Или той е вече съвсем изхабен и е решил, че това е начинът да си тръгне от политиката, или някой го подкокоросва с ясното съзнание, че по този начин му крои шапката.

‒ Все пак не мислите ли, че Костов не е човек, който не би се усетил за такова нещо, да не предвиди, че крахът ще е твърде значителен?

‒ Знае ли човек? Ако продължава да живее със съзнанието, че все още му падат на колене и му казват: „Ти си бащицата! Без теб сме за никъде!”, може да е решил да направи нещо абсолютно драстично, да има лице, да каже „Ето аз бях дотук, направих всичко възможно, спечелих еди‒колко си процента, но тъй като изгубих, се оттеглям.” Това е едната версия, другата е, че просто надценява себе си, или някой го кара да се надценява, някой „добър съветник”.

‒ Това лято отбелязваме 20 години от паметната 1990‒та година, когато се приемаше демократичната конституция. Докъде я докарахме междувременно?

‒ Докарахме я до кривата круша. Целият този преход се оказа всъщност симулация, а това, което мислим, че е демокрация в момента, е само фасадата на някаква демокрация, под която действат стихийни и съвсем недемократични сили и инстинкти. Това е тежката равносметка и цената, която платихме за забавените реформи и за заиграването на разни десни политици с комунистите. Такава е реалността и трябва да кажа, че аз се изразявам относително меко, защото нещата са даже по‒драстични от начина, по който аз ги описвам.