Българската държава ще изплати 55 116 евро. по осем жалби, заведени срещу страната ни в Европейския съд по правата на човека.

Това реши на днешното си заседание Министерски съвет, съобщи News.bg
6400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски по делото ще бъдат изплатени на Димитър Герджиков, срещу който през 1994 година е започнало следствено дело за безстопанственост, прекратено след 10 години поради изтекъл давностен срок.
Евросъдът е уважил жалбата и на Али и Зоя Раза - пакистански гражданин и българската му съпруга. В края на 2005 г. е издадена заповед за експулсиране на Али Раза, а от 2006 г. той е задържан за 2 г. и 7 м. в специален дом за временно настаняване на чужденци.

ЕСПЧ постановява, че изпълнението на заповедта за експулсиране би довело до нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, а продължителността на задържането му и забавеният съдебен контрол при обжалването на законосъобразността на задържането са намеса на държавните власти в сферата на семеен живот.

На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 5500 евро за неимуществени вреди и 1200 евро за разходи и разноски.
Държавата ще заплати на Ф.Г. 2400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски, тъй като през 1997 г. му е отнет международният паспорт и му е наложена забрана да напуска страната заради започнало по-рано срещу него следствено дело. Осем години по-късно следствието е прекратено поради липса на доказателства.
Същите нарушения са констатирани и в случая на Мария Иванова. През 1997 г. тя завежда гражданско дело за делба, приключило осем години по-късно. ЕСПЧ й присъди 1000 евро за неимуществени вреди и за разходи и разноски.
По жалбата на Светослав Гецов държавата е осъдена да заплати 4000 евро обезщетение. Съдът е установил, че нарушено правото на свобода и сигурност.

Гецов страда от психиатрично заболяване, установено с медицинска експертиза. Сезиран от съседите му три години по-късно, районен съд го призовава на психиатричен преглед. След като той не се явява, прокурор нарежда настаняването му в психиатрична клиника.
ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че действащото до 2005 г. национално законодателство не дава необходимата защита срещу принудително настаняване в медицинско заведение.
Жалбата на „Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия" е за нарушено право на собственост, поради което държавата е осъдена да изплати обезщетение от 6542 евро за имуществени вреди и 656 евро за разходи и разноски по делото.

Сдружението е сключило договор с Община Русе за безвъзмездно ползване за срок от 10 г. на общински имоти. На сградите е направен ремонт, но при извършен по-късно одит е съставен данъчен акт, според който на дружеството не може да бъде приспаднат платен ДДС.
Съдът решава, че е налице измама на системата за облагане на ДДС, от фирмата-жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и да й бъде наложено да заплати лихва.
В случая на Параскева Тодорова е нарушена забраната за дискриминация и правото на справедлив съдебен процес. През 2005 г. срещу нея е започнало наказателно производство за измама. Тя е призната за виновна и е осъдена на три години лишаване от свобода.

Районният съд отказва да отложи изпълнението на наказанието - според жалбоподателката, защото принадлежи към ромското малцинство и въпреки че всички други изисквания, предвидени за прилагане на условно осъждане, са били налице в нейния случай. Съдът по правата на човека отбелязва, че мотивирайки заключението си, първоинстанционният съд се е позовал на общо разпространено в обществото чувство за безнаказаност и е подчертал голямото разпространение на това явление сред малцинствените общности.
На Тородова ще й бъдат изплатени 5000 евро за неимуществени вреди и 2218 евро за разходи и разноски.
19 хиляди евро ще получат баща и син Шишкови, като причина за осъдителното решение е нарушена забрана за изтезания. Жалбоподателите са били нападнати и бити от полицейски служители през лятото на 1999 г. край язовир „Искър" поради съмнения, че наблюдавали определени посетители на язовира. Атаката е била внезапна и непредизвикана, извършена от въоръжени служители на реда, които са стреляли.

ЕСПЧ отбелязва, че малтретирането не може да бъде оправдано по никакъв начин в едно демократично общество. Освен това разследването по случая е продължило четири години, като, според ЕСПЧ, властите са подходили изключително формално, прекратявайки производството с мотива, че има важни процедурни пропуски.