В Канада знаем, че по произход сме българи от Македония и югославския македонизъм никога няма да хване корен сред нас, казва председателят на МПО „Швейцария на Балканите”.

Лари Королов е председател на МПО „Швейцария на Балканите” (Торонто, Канада) и все още член на Борда на директорите и Централния комитет на МПО в САЩ и Канада.

интервю на Даниел Панчев, АРГО

- Здравейте, г-н Королов, надяваме се, че ви намираме в добро здраве! Сърдечни поздрави от България и благодарности за Вашата народополезна дейност! Преди да започнем разговора, ще Ви помолим да се представите накратко. Знаем, че вашият род е от Костурско, Егейска Македония. Кажете няколко думи за фамилната cи история. Кога вашите близки пристигат в Канада?

- Понеже гръцките власти преследваха всичко българско, баща ми бе принуден да напусне родното си село Дреновени, Костурско в 1924 година и отиде в град Варна у вуйчо си. Но нямаше работа и в 1929 година се преселва в Торонто, Канада.

- Каква е необходимостта от изследвания за диалектите в югозападна Македония и популяризирането им в наши дни, за което Вие помагате?

- Българските диалекти в югозападна Македония съхраняват много архаични старобългарски думи и са на изчезване. Исках да помогна на българската наука да опише тия интересни български диалекти. Но има и друго. След 1944 година македонистите в Скопие почнаха да пишат, че тия диалекти са били “македонски”, а не български. От научните изследвания всеки интересуващ се може да види, че в много отношения тия диалекти са по-близки до българския книжовен език, отколкото така наречения македонски език, скалъпен от Блаже Конески след 1944 година.

- Разкажете накратко за МПО в Канада и САЩ – кога е създадена, каква е членската маса в миналото и днес? Кога станахте член на ръководството на МПО?

- Съюзът на Македонските патриотични организации е създаден в град Форт Уейн, щата Индиана, САЩ на 1 октомври, 1922 година от македонски българи, повечето от югозападна Македония- Костурско, Леринско, Ресенско, Битолско, Прилепско и Охридско. Пръв председател е Атанас Стефанов от село Лаген, Леринско, а пръв касиер е Аргир Лебамов от село Вишени, Костурско – баща на Георги Лебамов. МПО издаваше вестник Македонска Трибуна, доскоро вписвана на чист български език със стария правопис. Аз съм член на МПО от 1967 година и член на централния комитет от 2007 година.

- Какво символизира името на Вашето местно дружество „Швейцария на Балканите”?

- След катастрофите, които България претърпя след балканските войни и Първата световна война, не можеше реално да се мисли България да присъедини Македония. Тодор Александров създаде нова стратегия, която да бъде по-приемлива за Великите сили: Свободна и независима Македония, където правата на всички народности – българи, власи, албанци, гърци, да бъдат гарантирани, както Швейцария гарантира правата на всички. И както в Швейцария няма "швейцарски" език и народност, така и Македония няма "македонски" език и народност. Така всички народности в една свободна и независима Македония да бъдат македонци.

- Каква дейност извършва МПО след създаването си? С какво би трябвало да се занимава в наши дни според официалната си мисия, отразена в уставните си документи на организацията?

- Всяка година МПО имаше своите конгреси, където се очертаваха плановете за дейност на съюза за следващата година. Също така на банкетите имаше говорители от американското или канадското правителство или видни професори от американски университети. Всека година МПО пращаше меморандуми до правителствата на Великите сили, където се описваше преследването на македонските българи от гръцките и сръбските власти.

- В миналото МПО подкрепяло ли е македонски българи? Тогава МПО под чие ръководство беше? Доколкото си спомняме май последният случай беше, когато бившият президент Георги Лебамов изпрати писмо в знак на солидарност с Мирослав Ризински?

- Точно така. Георги Лебамов е наясно с неговия български произход. Той ни насърчаваше да помогнем на Мирослав Ризински. Писахме писмо, което изпратихме навсякъде. Даже Георги Лебамов писа до македонския амбасадор във Вашингтон, но не успяхме и Мирослав е още в затвора.

- Как се зароди идеята Ви да се подкрепи Спаска Митрова и през какви перипетии премина реализирането на тази благородна инициатива?

- Как да не помогнем на Спаска? Да затвориш в Идризиво една жена, защото не приема бившия и съпруг в къщата си и да лишиш една майка от чедото си в 21-ви век, е просто варварщина. И всичко това, защото е българка!

- Защо централното ръководство на МПО в лицето на Андрея Алушев отказа писмена подкрепа на Спаска Митрова?

- Госпожа Алушева е много проста жена. Разбира от македонския въпрос, колкото магарето от музика. На миналия конгрес се изрази пред всичките делегати, че българският език е бил употребяван от МПО в миналото! Открито заяви, че не е българка. И защото Спаска е българка, Алушева не искаше да й помогне.

- Кой ръководи днес прославената МПО? Как въобще се стигна до избора на г-жа Алушев за председател и способна ли е тя да се справи със съвременните предизвикателства и натрупващите се проблеми? Доколкото разбрахме Централният комитет се състои главно от група близки роднини на председателката.

- Днес, за жалост, славното МПО се ръководи от една отявлена македонистка. МПО няма да съществува за дълго. Внуците на основателите на МПО са вече асимилирани. Посещението на конгресите намалява и днес МПО има проблеми с финансите. Алушева е неспособна да подобри положението. Щастлив съм, че баща ми е вече покойник и не може сега да види неговото мило МПО.

- Оптимист ли сте за бъдещето на МПО и на българските общности по света? Как МПО би възстановило патриотичната си ориентация? Напоследък българската диаспора в САЩ и Канада е нарастнала значително и мнозина от новите емигранти са фамилно свързани с Македония. Как виждате перспективите за привличане на младото поколение българи в МПО? Какво може да се направи по този въпрос ?

- За бъдещето на МПО не съм оптимист. За съжаление, много малко от македонските Българи, които дойдоха тук след 1990 г., станаха членове на организацията. Те можеха да дадат нов живот на МПО. Правнуците на основателите вече са напълно асимилирани и у тях няма никакъв интерес към миналото, особено в САЩ. Организацията има нужда от пари но нужните суми не могат да се събират от продаването на свещи и бисквити както мисли г-жа Алушева.

- Каква практическа помощ бихте желали да получите от българските неправителствени организации и държавата за съживяването на българския дух в Северна Америка?

- Тук в Канада нашата организация ще продължава да се старае да се бори за заветите на нашите бащи и деди доколкото са нашите възможности. Ние знаем, че по произход сме българи от Македония и югославския македонизъм никога няма да хване корен сред нас. Но повечето сме вече англоговорящи и ни трябват материали за нашата история на английски език.