Първата годишнина на правителството бе отбелязана от самото него с висока оценка за свършеното и с оптимизъм за предстоящото.
Покриват ли се самооценките и оптимизмът с действителността? Гледна точка на Ясен Бояджиев

Както е редно при толкова много и толкова независими медии, за пет дни премиерът успя да даде пет пъти едно и също интервю. Всъщност, не точно интервю, а по-скоро добре заучен монолог, пропит от чувство за незаменимост.
„Изпълнихме всичките си ангажименти. Много твърдо, много праволинейно вървим напред”, каза премиерът и твърдо и с нескрито раздразнение отхвърли всеки въпрос, допускащ нотка на съмнение в досегашните и бъдещите успехи на правителството.

Векторът на реалността

„С една дума, илюзии или мечти, които никой за тези 20 години не си е мислил, че ще се случат", определи той успехите. Оптимизмът му бе продължен в представената от вицепремиера рамка на бюджета за следващата година, крепяща се изцяло върху прогнозата за ръст на икономиката от 3.6 на сто. Мнозина „недоброжелатели” я определиха като „илюзия или мечта”, която няма как да се случи.

Хубаво е човек да мечтае и да преследва мечтите си в живота. Самонапомпването и мъжкарските закани към противника пък сигурно помагат понякога в спорта. В икономиката обаче нереалистичните допускания са рисковани. Доказа го и първата година на това управление.

Бюджетните прогнози например за една година се разминаха няколко пъти с действителността и се наложи да бъдат коригирани от балансиран бюджет до няколкопроцентов дефицит. Основаната върху тези прогнози първостепенна цел за влизане в еврозоната вместо да се приближи се отдалечи за неопределено време.
Реформите, към които управляващите бяха готови да пристъпят незабавно, година по-късно продължават да са на недоизяснено идейно ниво. Бодро поставяните срокове за изход от кризата отминаваха, кризата си остана и в много публични и частни сфери клони към разпад.

Приходите всеки момент щяха да започнат да нарастват, вместо това нарастваха разходите. За сметка на топящите се резерви. Дали и докога обаче резервите ще стигнат, за да покриват разминаването между очаквано и реално?
За разминаванията, разбира се, има и обективни причини. Но така или иначе векторът на събитията обикновено сочеше в посока обратна на оптимистичните прогнози.

Предчувствие за катастрофа

Попитан „ще дойде ли Бойковата зима”, с макар и неизречена препратка към „Виденовата”, премиерът отговори: „Сега е Бойковото лято, хората са на почивка, радват се”.
„Как сте, ще ходите ли в отпуска?”, попита ме тези дни стара позната. И без да дочака отговора ми продължи: „Ние се каним през август. Макар че можем и утре да тръгнем”.

Защото бизнесът им бил рухнал, нямали никаква работа, стоели и чакали да не би случайно да се обади някой клиент. „Върнаха ни в първи клас”, каза тя и заговорнически добави, че всъщност положението било доста по-зле отколкото ни го представят. А най-лошото било, че за разлика от 97-ма сега няма алтернатива.

Побързах да се сбогувам, за да не се поддавам и аз на лошите предчувствия. Само дано най-после оптимистичните прогнози на управляващите да започнат да се сбъдват.