След двете полицейски операции с блудкави кодови имена и след като част от арестуваните бяха - засега - освободени, ръководството на българския кабинет отново влезе в спор с правосъдието.

Александър Андреев
DEUTSCH WELLE

От сърце ми се ще българската полиция наистина да е хванала опасни мошеници и бандити! Да не говорим, че имиджът на България пред Европа много ще се поправи, ако бъдат осъдени поръчкови убийци и крадци на държавни пари. А и хората в страната ще се успокоят, ще се зарадват дори, че престъпниците най-после са си намерили майстора. Тъкмо оттук обаче започват проблемите около поредното, неприлично и вредно сбиване между министри и съдии. Защото да се зарадват хората и Европа е едно, а да вкараш престъпници в затвора - съвсем друго.

Съдът - в ролята на лошия

Правосъдието - нека да използвам тази предизвикателна метафора - няма душа, то не се съобразява с желанията и копнежите на хората, а само със закона, какъвто са го направили законодателите. При това до последната му запетайка. И ако съдебният състав в София тъкмо в съзвучие със закона е преценил, че няма достатъчно събрани доказателства, за да се задържат заподозрените в предварителния арест - той е длъжен така и да постанови.
Независимо, че на отделните съдийки може би горещо им се иска да решат другояче, а с това да зарадват хем правителството, хем гражданите, хем ЕС. Между другото, в последния доклад на Брюксел ясно се казва че, да, насърчаваме активните действия на българското правителство срещу престъпността, но събирането на годни доказателства си остава най-важно изискване. А и мигар българската държава може да си позволи нова серия от процеси пред съда в Страсбург заради съдебен произвол - и последващите обезщетения за пострадалите?
За 20 години България успя да се превърне в действаща демокрация - и това не е малко! Но правовата държава все още е строителна площадка. И гласоподавателите, които иначе свободно и суверенно упражняват политическото си право да избират, все още в мнозинството си мислят закона за „врата у поле”, през която може да се мине, ама не е задължително. Тъкмо поради това в ушите на част от българските граждани аргументите на съдиите кънтят на кухо, звучат като опит да се замаже проблемът „Ние ги ловим, те ги пускат”.

Екшънът над всичко!

Че имало презумпция за невиновност, че мярката за неотклонение била процесуална мярка и не предрешавала въпроса за вината - хайде холан, юридическа схоластика някаква... Колко по-угодно за душата е вместо да слушаш това непонятно каканижене, да изгледаш по телевизора една спец-операция с маските, белезниците и натъркяланите по земята бандити. Или пък да ти инсталират едно спец-съдилище, което по бързата процедура вкарва мутрите зад решетките, вместо да се взира с лупа в параграфите на закона.
Между другото, въпросните две операции на МВР и последвалата ги съдебна, респективно междуинституционална перипетия, в крайна сметка вършат добра работа на правителството: за рейтинга, за надмощието в сблъсъка със съдиите, че и за спец-съдилищата...