Ще се превърне ли скандалът с Божидар Димитров в тест за кабинета Борисов? За коя по-точно характеристика на кабинета впрочем? И за кабинета ли само става дума в случая? На тези въпроси отговори търси Еми Барух в ефира на DEUTSCH WELLE.

Може би това е единственият любопитен аспект от инцидента, който продължава да се коментира от медиите, сякаш за да потвърди казаното от същия злощастен министър, че са се заяли с него само защото Цветанов е в отпуск и няма кой да лови бандитите...

Бихме могли да проектираме върху тази знакова случка няколко хипотези - за солидарността като елемент от националната характеристика на българина, за двойните стандарти и за достойнството: Не просто министър-председателят достатъчно дълго време мълча, но и членовете на неговия кабинет останаха безгласни, в едно подозритено солидарно мълчание, което може да се тълкува или като солидарно съгласие с казаното от Димитров, или като подчинение на вътрешнопартийна разпоредба за "солидарна съпричастност".

Солидарност с отбора

И тъй като е абсурд кабинетът да е съставен от еднотипни дебелокожи, то по-вероятно е второто, което предполага, че поне един от екипа на Борисов е влязъл в конфликт със собствените си схващания за почтеност и приличие..., но мълчи - най-вероятно, за да не наруши "солидарността" с отбора, а и защото е възпитан според поговорката за преклонената глава и сабята.

В сянката на същата "сабя" са формирани професионалната гилдия на археолозите и историците, образованият елит, журналистическата колегия и цялото не за първи път обиждано народонаселение. Гласовитата негова част солидарно осъди просташкото словоблудство на един отдавна самозабравил се индивид. Като по този начин демонстрира характер и национално достойнство. Инциденти като този са много подходящи за упражнение по реторика, гражданска позиция и свободолюбие. На чаша, пред приятели, в кръчма, на маса... гражданската позиция на същия този "шибан народ" е ясна, горда и непоколебима. Пак там, на трапезата, се произнасяме по категоричен начин за пенсиите, за доставките на лекарства, за цената на хляба в Добрич, за служебните защитници, за опашките за паспорти, за царските имоти.... Но не прекрачваме онзи праг, от който нататък започва да има някакви хипотетични последствия за думите и действията на смелчаците. Не излизаме на улицата да протестираме, не отстояваме каузи, не си падаме по битки с вятърни мелници.

И народът си трае...

Не може да няма връзка между достойнството на един народ и достойното поведение на онези, които го управляват. На бившите съпартийци на Божидар Димитров, които яхнаха конюнктурата, трябва да се напомни, че категорията почтеност в политиката не е конюнктурна. И че почеркът на техния другар би трябвало да им е добре известен още преди да изтърве печално известната фраза за "шибания народ".

Впрочем ако скандалът отмине като лятна буря, ако нищо не му се случи на министъра, ако отново продължим да се гневим само на трапезата, ще се окаже, че думите за "шибания народ" ще се потвърдят от същия този народ - народ неспособен на колективни действия, без които съжителството става все по-тежко и проблематично.


............................