Перперикон е място с 6500-7000-годишна история от каменно-медната епоха до края на Средновековието.
Това е най-големият град в Родопите и един от най-големите градове на Балканския полуостров през Античността и Средновековието. Това обяви днес археологът проф. Николай Овчаров на пресконференция. Така той отбеляза един месец от началото на тазгодишните проучвания на Перперикон, а думите му бяха и отговор на появилите се през последните дни коментари, че Перперикон е малко, антично и средновековно провинциално градче. Благодарение на активната пропаганда от страна на Овчаров то е достигнало размерите на посещаемост, каквито има сега.

Проф. Овчаров припомни направените преди 2 години изчисления от праисторика доц. Красимир Лещаков от Софийския университет, че площта на праисторическото светилище е обхващало 12 кв. км. “Разбира се, скалният хълм е центърът на култа, наоколо се простират светилища, които са функционирали заедно с него и са образували една огромна конгломерация от светилища”, обясни той.
Като град през античната и средновековната епоха само акрополът, ограден с дебели до три метра крепостни стени, е 22 декара. А целият град, с подградията от север и от юг, е повече от 240 декара.
“Цифрите говорят сами за себе си”, категоричен бе археологът. “В никакъв случай на става въпрос за малко градче, а за огромен култов център, за добив на злато в по-късно време и в крайна сметка и религиозен център – епископски комплекс чак до 14 в., когато през 1362 г. е превзет след тежка обсада от османците”, допълни той.
Слава богу, субсидии все пак има
Разкопките през тази година са започнали без особено яснота какво точно ще се върши заради държавните субсидии, не само за Перперикон, но и за всички обекти. “Започнахме с 40 000 лв. от продажбата на билети, които от 1 август миналата година текат”, обясни Овчаров. “Слава богу, за което поздравявам правителството, макар и с малко закъснение средствата бяха отпуснати и разкопките на Перперикон продължиха в нормалните си темпове. Субсидията от 180 000 лв. ще ни позволи да работим три месеца с повече от 100 души работна ръка”, разказа още той.
Благодарение на получените средства археолозите могат да си поставят много амбициозни цели до края на разкопките около 10-15 октомври. “Освен връзката между двореца и акропола на Перперикон, която проучваме от миналата година и е много интересна, защото ни показва огромната площ на Перперикон през Античността и Средновековието, можем за първи път да проучваме и едно от малкото останали неща на Акропола – североизточния сектор”, разкри проф. Овчаров.
Въпреки че пари за субсидии са намерени, средства за инфраструктурните проекти засега няма. “В края на миналата година, както всички проекти по програма ФАР, беше спрян и инфраструктурният проект за Перперикон”, припомни Овчаров. Спряно е започналото изграждане на посетителски център, както и реставрацията и консервацията на откритото до момента.
Инфраструктурният проект е изключително важен, защото през последните 2 години Перперикон реализира трайно посетителско присъствие от между 200-250 хил. човека на година. “И през настоящата година посещението не е по-малко”, твърди проф. Овчаров.
Археологът е обнадежден от думите на финансовия министър Симеон Дянков от преди две седмици, че ще бъдат осигурени средства, макар и в коригирани размери, за инфраструктурата на Перперикон. Овчаров е напълно съгласен и с констатацията на министъра, че алтернативата на Източните Родопи ще бъде именно културно-историческият туризъм.

Овчаров представи и два предмета от Средновековието – елемент от сребърна диадема и сребърна монета на цар Иван Александър със сина му Михаил. Българските монети като цяло и тези на Иван Александър от 14 в. в частност, които иначе в Търново са доста многобройни, са доста редки в тези части в Южна България, в Родопите, подчерта той. Те ни показват присъствието на българите в 1343 г., когато Перперикон е бил превзет от цар Иван Александър. Там е бил назначен архонт, но няколко месеца по-късно византийците отвоюват важния град от България. Само 20 години след това градът е превзет след драматична обсада от османските турци.
Проф. Овчаров коментира накратко и актуалната в последните седмици тема за находката на мощите на Св. Йоан Предтеча в Созопол и емоционалните изказвания на Божидар Димитров. “Находката е великолепна. Паметникът трябва да се съхранява в църквата и да бъде обект на поклонение. Няма практика за изследване на мощи или реликви. В тях хората или вярват, или не вярват. Това е въпрос на личен избор”, заяви той.