И на тази власт и е неприятно да чува критики по свой адрес. Пиари и експертите от кръга „Дянков” поднасят на Борисов розови залъгалки, че сме най-добре в ЕС, че кризата си отивала и пр. За антикризисна политика бившият премиер Костов е къде по-подходящ от г-н Дянков, казва икономистът.

Преди 40 дни проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, Проф. д-р Кръстьо Петков, Проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев и д-р Николай Радулов изпратиха отворено писмо до президента Георги Първанов с анализ, прогнози и предупреждения за икономическата криза и рисковете
и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и
банковата система на България. За реакцията от писмото и какво да очакваме още, разговаряме с бившия лидер на КНСБ проф. Кръстьо Петков.

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Петков, каква беше реакцията на държавния глава, получихте ли отговор на тревожното писмо?

- Имаме принципно съгласие на президента предупредителният доклад, оформен като отворено писмо, да бъде обсъден с наше участие. Очакваме след лятната ваканция такава среща да се състои. По-важното обаче е, ако държавният глава прати анализа на членовете на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) и на заинтересованите институции, по негова преценка.

Писмото вече е публикувано и коментирано в редица сайтове, в телевизии и вестници. Така че публичност на нашата позиция има. Остава да видим дали онези, които имат власт и взимат държавнически решения, ще обърнат внимание на тревожния, предупредителен тон на писмото. Нашето послание е: не се самоуспокоявайте и не заблуждавайте гражданите с оптимистични прогнози; атакувайте кризата и нейните последици с национална, работеща стратегия. В противен случай от есента ни чака втори трус.

- Ангажирате държавния глава с важна тема, но защо срещата и дебатът се отлагат за есента, може би не сте подходящите икономисти за такъв диспут?

- Ние не държим да сме любимци никому. Бяхме критични към тройната коалиция заради това, че подцени опасностите от кризата и рецесията; опонираме и на сегашното правителство, особено на коренно погрешната финансова политика, наложена от министър Дянков - кризата е в реалния сектор, а той се захвана да лекува бюджета.

Факт е, че преди да вземат властта ГЕРБ и Бойко Борисов проявяваха интерес към анализите на ГЛАС. Участвали сме в няколко дискусии с експерти на тогава опозиционната партия ГЕРБ. Имали сме срещи преди парламентарните избори от юни 2009 г. и с ДСБ, “Атака”, РЗС. Така че бяхме отворени към всеки, който е имал интерес и желание да ползва нашите професионални становища. Не сме съгласни обаче да надуваме фанфарите в подкрепа на сега управляващите, при положение, че нашите оценки сериозно се разминават с техните. За съжаление и на тази власт и е неприятно да чува критики по свой адрес.

Факт е също, че след като изчакахме 3-4 месеца, за да видим старта и посоката на антикризисната политика на правителството, ние от ГЛАС публично заявихме в серия отворени писма, статии и интервюта своите резерви към възприетия курс от екипа на Дянков - да се пребори с кризата единствено с бюджетни ограничения и административни санкции. Настоявахме преди всичко да се изработи национална средносрочна стратегия и върху нейната основа да се програмират годишните бюджети, да се промени данъчният модел, да се стабилизират публичните финанси; и най-важното - да се насърчи растежа на БВП и доходите.

Реакция на нашите предложения от страна на изпълнителната власт нямаше. В същото време президентът инициира верижни дискусии за изработване на алтернативна икономическа политика. Част от авторите на нашето писмо участваха в тях. Виждаме съвпадения в посоката на търсене на работеща и ефикасна антикризисна алтернатива, което ни мотивира да се обърнем към Първанов. Но по-важната причина е, че той, като държавен глава, има конституционни правомощия да постави на обсъждане в Консултативния съвет нашия предупредителен доклад. Държим да го направи - не за да ни създава имидж, нито защото сме му симпатични, а заради надвисналите опасности и рискове в националната икономическа и социална ситуация.

- Припомнете в основни линии изводите и препоръките в отвореното писмо.

- Ние искаме изпълнителната власт да премине от инерционен (по същество капитулантски) към кризисен мениджмънт, който се налага от сериозно влошената финансово-икономическа ситуация в България от началото на 2010 г. Настояваме икономическият екип на правителството да се откаже от щраусовата позиция, която е заел, да си извади главата от пясъка, да анализира и атакува финансовите и социалните опасности и рискове. Кои са те?

На първо място поставяме бума в бедността и безработицата. Да сте чули тези проблеми да са приети за безспорни приоритети в щироко рекламирания пакет от антикризисни мерки? Новото обедняване и структурната безработица се разглеждат като периферни явления, едва ли не като естествена последица от кризата. В същото време, само преди два месеца ЕК и Евростат в своя доклад за бедността и социалното изключване в страните на ЕС по всеки ключов индикатор, постави България на последно или предпоследно място, при оценка на доходите, неравенствата, риска от обедняване, социалната защита и пр. Апелирам към премиера да поиска справка за този доклад. Той не случайно е публикуван именно сега, в европейската година на борбата срещу бедността и социалното изключване. Тогава Борисов ще узнае истината за собствената му страна - такава, каквато е, съобщена от авторитетен и независим източник. Това не са розовите залъгалки, че сме най-добре в ЕС, че кризата си отивала и пр., които поднасят на г-н Борисов неговите пиари и експертите от кръга „Дянков”.

На второ място сочим опасността от дестабилизиране на Валутния борд. За този риск говорим от близо пет месеца, далеч преди да се обадят господата от опозицията. Каква е опасността? От изчерпване на резерва, и то преди България да е достигнала второто дъно на кризата. Резервът се топи като пролетен сняг, главно поради безотговорно харчене, преминало санитарния минимум от 6,5 милиона лева; посяга се и на пари от други пера на консолидирания бюджет - стратегическия резерв на НЗОК, Сребърния фонд, трансфери от ЕК и др. Косвено нашите опасения се потвърдиха от пазарните фундаменталисти, които наскоро предупредиха, че резервът ще бъде изчерпан до март 2011 г., ако от него се харчи с досегашните темпове.

Нека да напомня: Валутният борд, за добро или зло, е въведен със закон, за да крепи финансово-паричната система. Като председател на КНСБ аз съм съпреживявал драмата на българите, които през 1997 г. загубиха доходи и спестявания поради хиперинфлацията, срива на банковата и финансовата система Не ми се мисли, какво ще стане, ако бедствието се повтори...

На трето място поставяме дълговите балони-на домакинствата, фирмите, общините. България вече е на първо място в ЕС по агрегатен дълг на държавата и, най-вече, на частния сектор. Микроикономиката е в колапс! Големите фирми ще се оправят, някои вече се настаниха близо до властта и печелят поръчки. Но малките фирми и самозаетите, върху които се крепи здравият растеж, се задушават от дългове и липса на свеж капитал. Спукат ли се дълговите балони, чака ни беда, съразмерна на това, което сполетя САЩ през 2008 г. В тази връзка за пореден път поставяме остро въпроса за ликвидната криза, за парализата на кредитната дейност и изобщо за стабилността на чуждестранните банки у нас и политиката на техните централи.

- Но вашите позиции са коренно различни от стратегията и отчета на правителството и ГЕРБ за справяне с кризата! Как тогава ще бъдете чути, а идеите ви приложени за оздравяване на икономиката?

- Прав сте! Парадоксално е, че нашите констатации са по-близки до официалното становише на МВФ за състоянието на българската икономика, публичните финанси и банките, оповестено през юни т.г. Странно е защо правителството и приближените му медийни коментатори не разнищят този документ, а се занимават с формални отчети за мерките, което са предприели за една година управление на ГЕРБ! Който не вярва, до отвори сайта на МВФ и да види какво казват експертите от Вашингтон-особено за спрелите инвестиции, за външните рискове в региона и за политиката на чуждестранните банки спрямо България.

Пораженията, които кризата нанася вече трета година на българската икономика са толкова мащабни, че нямаме право да се спотайваме. Апропо, нали преди време сам премиерът сравни кризата с военна катастрофа. Как така прескочихме катастрофата за броени месеци? За следвоенно възстановяване отива цяло десетилетие, както сочи историята...

Съзнаваме, че с публично заявените позиции дразним правителството, или поне онази част от него, които не обичат лошите вестители. Но досега всичките ни анализи се оказаха точни, прогнозите се сбъднаха. Да припомня: предупредих още през ноември премиера, че „Бюджет 2010” е нереалистичен и ще се наложи актуализация, което вече е факт! Първи сигнализирахме, че в нарушение на закона се пипа неприкосновеният фискален резерв - оказа се истина! Заявихме, че целта за влизане в еврозоната е непостижима в оповестения срок, премиерът сам коригира грешката, след като ЕК и МВФ разкриха „гимнастиките” в бюджетната статистика. Имаме и насрещна оценка за отчета на правителството. И пак ще се окажем прави, че той, в по-голямата си част, е написан в стил „пропаганда на успехите”. От подобен голям, надут розов балон, полза няма никой, включително управляващите.

Но за енергията и настървението, с които се преследват криминалните банди от средно и ниско равнище, силовите структури заслужават похвала и подкрепа.

Така си представяме гражданското общество - с плурализъм в мненията и оценките, с непримирима опозиция. За съжаление, силна политическа и парламентарна опозиция на еднопартийното управление на ГЕРБ практически няма. Остава гражданската. Освен ГЛАС вече надигат глава интелектуалци и културни дейци, алтернативните и социалните медии (главно Интернет базираните), представители на местната власт...Ние от ГЛАС сме доказано най-добри в макроикономическите, финансовите и социалните анализи; и затова най-често в тази област са нашите изяви. Имаме достатъчно аргументи и самочувствие да водим диалог по българската кризисна ситуация и изходите от нея директно с представители на ЕК и Европарламента. През септември обаче и тази инициатива ще е вече факт!

- Защо не ангажирате синдикатите и други партии за спешен и открит дебат?

- Със синдикатите поддържаме контакти. Миналата година писмото на ГЛАС до Г-20 и г-н Барозу беше подписано и от двамата президенти на КНСБ и КТ „Подкрепа”. Но днес синдикатите са ангажирани с проточилите се многомесечни преговори: първо за актуализацията на бюджета, а днес за пенсионната реформа. Допускам, че президентът ще се консултира и с тях по повод на нашия сигнал. Но ние държим държавният глава да направи първата стъпка чрез ангажиране на оправомощените институции. Това са правителството, парламентът и БНБ. Време за губене няма! Ако се тръгне по линия на безкрайни публични срещи, консултации и дебати, отиваме в следващата година. А ние разчитаме преди да е приет от НС следващият бюджет и съпътстващите го закони, да има ефект от писмото. И той да е: национална средносрочна антикризисна стратегия, адекватна на ситуацията.

- В писмото си до президента цитирате впечатляващ факт, че само от началото на годината в САЩ са фалирали над 80 банки. Имат ли българите достатъчно информация как се развива кризата по света, или ще продължим да я виждаме само през очилата на министър Дянков?

- Общият брой на фалиралите банки в САЩ вече надхвърли 120. Еврозоната е в критична фаза. Симптомите за лек подем в икономиката на страните от ЕС са твърде неубедителни, за да въздъхнем облекчено: страшното мина! Специалистите знаят, че дори и при растеж в течение на няколко години, няма гаранция, че кризата не ще се повтори. Тоест, има опасност от пропадане към второ дъно, което ще засегне пазарите на труда, публичните финанси, и вероятно-банковия сектор. А опасността от повторение на японския вариант в България и съседните страни - изгубено десетилетие, през което няма нарастване на заетостта и доходите, е напълно реална.

Причината за тази предпазлива, дори песимистична прогноза за развитие на кризата е, че икономиките на засегнатите страни и региони не са се преструктурирали . Няма я следкризисната конфигурация на онези отрасли и дейности, чиито продукти и услуги се търсят на пазара и отварят нови ниши за заетост от ново качество, с трайни работни места, базирани на нови технологии, с висока производителност и растящи доходи.

Така че пред розовите сънища на г-н Дянков аз лично и моите колеги предпочитаме обективните разчети, колкото и обезпокоителни да са те за публиката. Само че в България, т.нар. политически елит се придържа към другата максима: залъгвай народа с полуистини или кухи, но красиво опаковани, атрактивни обещания. Иначе няма да гласуват за теб! Тази митологема движеше отношенията между политиците и избирателите през миналото десетилетие. Движи ги и сега. Само за няколко месеца чухме, че изходът от кризата е „ей там, зад хоризонта”; че ще ни измъкнат от тресавището за 500 дни; а напоследък бяхме ощастливени от новината, че до две-три години ще станем като средноевропейците по жизнен стандарт.

Който иска, да вярва. Само че наивниците в България останаха малко. Кризата отрезвява нацията. Активните граждани и младото поколение се информират директно от сайтовете и социалните медии за икономическите и финансовите прогнози на авторитетни международни центрове. Колкото и да се стараят правителствените пиари и удобните на властта медии, истината за кризата и българските шансове да се измъкнем от нея, няма как да се покрие. Нали хората всеки ден отварят хладилниците, проверяват какво е останало в джобовете и банковите сметки. На кого да вярват: на собствените си очи, или на Дянковите приказки? Отговорът ще научим догодина, по време на изборите...

- Припокриват ли се сега вижданията ви за управлението на ГЕРБ с оценките на БСП и опозицията, в какво се разминавате?

- Още от миналата година забелязвам, че част от нашите аргументи се ползват от лидери и експерти на БСП, включително и от експремиера Станишев. А докато бяха на власт, чуеха ли на „Позитано” за „ Групата на Проф. Димитър Иванов”, се усмихваха презрително. Във всеки случай, тезите ни във връзка с актуализацията на бюджета за 2010 г. бяха повторени дословно на няколко пресконференции, дадени от БСП. Значи, вече следят с внимание какво говорим и пишем. Само че с г-н Станишев и неговия кръг ние имахме и продължаваме да имаме принципни различия - за това кой и как предизвика кризата; за данъчната му политика, за прогнилото от корупция негово управление; за десния му завой и т.н.

Така че кръгът „Станишев” не е перспективен наш партньор, такова е поне моето лично мнение. Виж, ако си признае грешките в управлението и ревизира вижданията си за плоския данък, за правата на синдикатите (специално за учителите), за корупционните мрежи, може и да се стигне до диалог. На него г-н Станишев най-напред трябва да се извини за обидното отношение към председателя на ГЛАС проф. Димитър Иванов, наричайки го преди време „полуексперт, полупремиер”. Не вярвам обаче г-н Станишев да заспи и на другия ден да се събуди нов човек - освободен от политическо високомерие, земен, социално мислещ... Нито пък е реалистично да се мисли, че лидерът на БСП е готов днес да направи безпристрастна и мъжествена политическа равносметка, като осъзнае собствената си вина за провала на управлението през втората половина на мандата.

- Какъв “подарък” да очакват българите за Нова година, ако правителството не промени политиката си и не предприеме реформи?

- Ще последваме съдбата на Гърция, или на Унгария, или на балтийските страни. Но в наш, български вариант. И тогава, щем не щем, МВФ ще пристигне да ни спасява, като кредитор от последна инстанция. Тази попара веднъж сме яли и още ни горчи.

Дано обаче се окажем лоши пророци, или да ни споходи чудо и от януари 2011г. България да премине от криза към просперитет. Животът ми обаче ме е научил в чудеса да не вярвам. И на месии да не се кланя.

- Вие направихте преди време изненадващо предложение, поискахте Иван Костов за премиер. Държите ли на тази идея, защо Костов е политикът, за който се сещаме в ситуации на кризи?

- Точно за премиер - не! Българите си имат премиер, избран заради личната харизма; дотук рейтингът му е респектиращ, но съдбата му зависи от това ще се пребори ли успешно с кризата. Що се отнася до водещата фигура в правенето на икономическа, финансова и бюджетна –антикризисна политика, бившият премиер Костов е къде по-подходящ от г-н Дянков.Това вече го признават и открити противници на Командира.

Моето мнение е прозвучало скандално за онези, които знаят или само силно да любят, или люто да мразят. При тях средно положение, компромиси, нестандартни варианти, национален прагматизъм няма.В интерес на истината, това не беше официално предложение, защото аз не разполагам с правомощия да се обръщам с подобни оферти към парламента, президента и т.н. Просто тогава направих анализ на политико-икономическата ситуация, съпоставих я с тази от 1997 г. и стигнах до извода, че ако някой вътре в неофициалното парламентарно мнозинство може да е полезен с опита си за преодоляване на кризи, това е г-н Костов. Такъв би бил прагматичният избор.

Разбрах, че премиерът се бил засегнал от моето изказване. Г-н Костов пък си помислил, че искам да вбия клин между него и г-н Борисов. Както и да е, разговорът ми с г-н Костов на тази тема, след като публикувах статията и дадох няколко интервюта, беше професионален и интересен. Ще го запомня!

- Напоследък президентът Първанов пуска в публичното пространство идеи, а когато обществото поиска да ги коментира и да търси отговори по тях, той се скрива. Така стана и с искането за отваряне на икономическите досиета, а сега и за кризата и политиката на ГЕРБ. Как да разчетем това му поведение, какво го притеснява, или това е просто някаква тактическа игра?

- Честно казано, нямам убедително обяснение защо г-н Първанов лансира тази идея и не я доразви. Всъщност тя е най-значимото нещо, което излезе от тази институция и евентуалната реализация би доказала по безспорен начин, че Първанов е и „социален президент” и „президент на всички граждани”. А и аргументите му бяха силни-ако тръгнат да проверяват кой, как и колко е забогатял чрез властта, щеше да лъсне лъжата, че Първанов бил „не млад милиардер”.

Понякога си мисля, че насрещната атака с импийчмънта, дошла от управляващото днес мнозинство, го притесни. Защото беше ясно, че т.нар. икономически досиета щяха да засегнат доста персони и кръгове от сенчестите групировки в миналото и сега - от света на олигарсите, които се навъдиха през 90-те години и се утроиха през миналото десетилетие. А и днес са все така силни, както в разгара на криминалните реформи.

Президентът няма властта и правомощията сам, без правителството и НС, да проведе операция по реставриране и включване в открит регистър на икономическите досиета. Има един изход и аз го предложих на срещата на инициативния комитет с президента на следващия ден, след като стана ясно че авантюрата с импийчмънта се провали с гръм и трясък. Става дума за: референдум, нова конституция и преход към президентска република. Ако не греша, по този въпрос вече говорихме с моя колега Рачо Петров в интервю за Фрог.нюз, предизвикало значителен интерес. Ако нашето предложение се осъществи, тогава по законов и институционален ред може да се реализира идеята за отварянето на икономическите досиета. Само че не виждам достатъчно мотивация и стръв не само у г-н Първанов, но и сред политическия елит на прехода да се върви по този път.

Остава да видим, дали след-преходните политици - онези, които ще дойдат след ГЕРБ, ще намерят кураж да надникнат в тайните на разграбването на България. Защото икономическите досиета са потребни именно за това - да покажат кой, кога и как е откраднал от държавата първия си милион и как го е умножил, но пак на гърба на държавата, на работния народ и данъкоплатците. Ако се случи такава промяна, България ще преживее своята „1968 г.”- автентична революция,сътворена от честни млади хора, в името на нов морал и по-справедливо общество. За такава кауза бих работил с жар и удоволствие...