Населението на България се е стопило до 7,563 млн. души, приблизително колкото сме били през 1956 г.

Разликата е, че днес средната продължителност на живота ни е по-голяма, пише в днешния си брой вестник Труд. За жените тя се е увеличила с 10 години до 77 г., а за мъжете - с 5 години до 69 г. От м. г. у нас вече се раждат над 80 000 бебета. Бяха нужни 15 години, за да компенсираме донякъде срива между 1990 и 1995 г., когато новородените падат от 105 180 на 71 967, сочат данни на Националния център по здравна информация.

80 000 бебета вече се раждат на година

В България вече се раждат над 80 000 деца годишно. Или точно 80 956 българчета са проплакали през миналата година. Бяха ни нужни цели 15 години, за да компенсираме срива при новородените между 1990-а и 1995 г., когато броят им падна от 105 180 на 71 967. От тогава постепенно те нарастваха до 77 712 бебета през 2008-а. Това показват данни от наскоро излезлия от печат кратък статистически справочник “Здравеопазване - 2010 г.” на Националния център по здравна информация към Министерството на здравеопазването. Въпреки увеличаването на раждаемостта естественият ни прираст обаче продължава да е отрицателен, защото броят на починалите продължава да е по-голям. Друг куриоз е, че като брой българите се стопили приблизително до числеността от 1956 г. Тогава населението е било 7,613 млн. души, през миналата година - 7,563 млн. души. Съществената разлика от 1956 г. е свързана с положителен факт - продължителността на живота ни сериозно се е увеличила. Ако през 1956 г. тя е била средно 65 г., през 2009-а достига 73 г.

За посочения период животът на жените се е увеличил е с цели 10 години - от 67 на 77 г., а на мъжете с 5 години - от 64 на 69 г. И още нещо интересно: според възрастовата структура на нацията най-много са българите, поставени в графата от 30 до 34 г., а след това тези между 35 и 39. Това се дължи на рекордната раждаемост през 70-те години, когато естественият прираст е стигнал плюс 7,2 на хиляда души. Абсолютният пик на новородени е бил именно през 1970 г. - 138 745 бебета. “Освен отрицателният естествен прираст върху топенето на нацията влияе и емиграционният процес след 1989 г.”, съобщи за “Труд” доц. Християн Грива, началник на центъра по здравна информация (виж стр. 3). Трудно може да се изчисли колко нашенци са избягали зад граница, защото голяма част от тях не са официални емигранти. Те се водят за постоянно пребиваващи в чужбина. Емиграцията се отразява и на влошаването на възрастовата структура на България, защото в тази вълна след 1989 г. попадат хората между 17-18 г. и 30-35 г. Загубата на този умствен потенциал тепърва ще ни се отразява, каза още доц. Грива.

В Европа само Италия е пред нас по показателя “застаряващо население”. А то все по-силно ще определя характера на здравната ни система - ще скачат разходите за хронични заболявания, характерни за по-възрастните, ще се увеличава и потребността от специални медицински грижи за долекуване и продължително лечение. Според справочника на центъра по здравна информация за последно мъжете са били повече от жените през далечната 1946 г. Оттогава нежният пол печели битката по брой. През 2009-а дамите у нас са 3,9 млн., а мъжете - 3,65 млн. “Тази тенденция се наблюдава след Втората световна война, и то въпреки компенсаторния механизъм да се раждат 105 момчета на 100 момичета”, обясни доц. Грива. По-голямата смъртност сред силния пол и по-високата средна продължителност на живота на дамите дава предимството в числеността на жените. (Труд)