Тихо, Мешерето заседава, майка му дейба! В Евксиноград пъпеши и джет
▲
Барон се готви за сериозен разговор
Бароните се прегърнаха, после заеха местата си. Всеки своето. Две момчета с бели ризи тръгнаха край масата да напълнят чашите. Климатикът тихо жужеше.
- Трябва да решим, щото голям шум, голямо нещо...
- За кое? А, да за франсетата, дето ни връщат хората и журналята биха тъпана...
- Г-н Борисов, Бойко де, не е рекъл нищо още...
- К’во да каже, той си гледа пожарникарите... Има си проблеми и с магистралите, с октоподите... Не му е до няколко сиганина...
- Сипи, сипи, това „Джони” син етикет ли е?
- Абе да не си си сменил охраната, не го видях онзи, как беше..., Бръснача...
- Жена му избяга с брат му, а той ги издебнал в Червен бряг и ги пообработил малко. Брат му обаче, глей к’во нещо е съдбата,... не издържал... Та Бръснача е малко в ареста... Адвокатката ще го извади, разбрали сме се. Съдийте са разбрани хора...
- Добро момче е Бръснача.
- Добро, добро, но малко емоционално... Налей ми още, обичам това уиски.
- Тия дето от Франция...
- Какво „тия”. Тия, тия – десетина души! Майка му дейба... Тия, франсетата, това ли им е дерта – няколко циганчета от България, тръгнали да си изкарват прехраната. Свобода на предвижване, право на труд... Нали така?
- По телевизията пратих две наши момчета да обяснят за правата на ромите. Трябва да се говори, да се повтаря, да се потретя. Българите запомнят като им се повтаря много.
- Твоите във Франция как са?
- Всичко е супер. Не са ги пипнали с пръст. Работят, печелят си хляба... Едно момче се изпуснало и шамаросало едно курве от Врачанско, защото скрила от парите... Франсетата го арестували за насилие, но тя се осиферила и веднага отишла в участъка и казала, че е паднала, нали разбираш. А момчето й помагало, когато дошли полицаите и помислили, че я налага. На тия в участъка очите им станали като тигани. Момата ще влезе в релси, нали знаеш...
- Ох, ох, само проблеми...
- Налей, бе, к’во го пестиш това уиски.
- За фондациите и неправителствените организации пак се вдига шум.
- Казал съм на активистите да повтарят, че парите потъват в организации, ръководени от българи. То си е и така. Имаме статистика.
- Така е, така е...
- Да долея ли?
- Дай лед... Да не е с пари тоя лед?...
- Арестували едни дето обирали златарски магазини, притопявали го...
- Не са наши, да се оправят...
- Златарите...
- Какво за златарите?
- ...и иманярите, нали, сега ги изкараха в комбина с учените, с ония, археолозите...
- Е, с кои да са... Няма страшно, взети са мерки.
- Занесохте ли пендарите и ланците на...
- Две кила злато!
- Майка им дейба, отворили усти като лами...
- Да се задавят дано!
- Ще си ги вземем, като се смени властта. Те да не мислят, че го серем това злато...
- Ще решаваме ли нещо за случая в Катуница...
- Да се оправят Рашкови сами... Не бива да се намесваме.
- Те се оправиха, внук му го пуснали от ареста, извинил се...
- Да се извини! Глупак. Посяга ли се пред толкова хора? Има си начини...
- И аз това викам. Можеше да се разберат с журналистчето. Две-три хилядарки са си пари в днешно време.
- Тия от Франция...
- Стига с тая Франция! Франция та Франция... Моето мадамче и то само в Париж пазарува... Пренасочил съм я към Лондон. Имало големи намаления на маркова стока. Плаща си с платинена карта – чиста работа. И без париж пак ще се оправим, ако трябва.
- Папата защитил нашите...
- Кой?
- Папата в Рим...
- А, този ли... Това е добре. И нашите организации тук трябва да се активизират. Нали за това сме се събрали... Да носят снимки на тоя... папата.
- Уискито свърши ли? Я дай друга бутилка...
- Голяма жега...
- Донеси и лед.
- Значи да обобщим...
- Намалете малко тоя климатик, че се схванах...
- Да обобщим...
- Да се каже по телевизиите и вестниците...
- ...и по интернет...
- Къв интернет, бе. Пет-десет роми от порнобизнеса ръшкат в интернет...
- Така е, ама все пак...
- Добре и в интернет. Прав си, по-солидно звучи. Да се каже, че ромите искат образование, искат работа, ама политиците не дават, няма пари. И компютри няма. Без пари тая работа става ли?
- Не става, как ще става...абсурд. Няма читанки, няма дрешки, закуски... Безработица... На тия работи да се набляга
- Това е нашата стратегия: образование и труд, ама да дадат пари. Много пари са нужни за социа..., как беше...
- Социализация.
- Точно така... ега ти тъпата дума, майка им дейба... Айде наздраве и да вървим, че бизнесът не чака...
- Вървят ли заложните ти къщи?
- Лабаво... Но не се оплаквам.
- Нещо черно на бяло?
- Вярно, щяхме да забравим... Да се напишат писма, декларации и прочие там до правителството, до посолствата също. На американското и френското особено... Да се напише, че има дискриминация... К’ви думи... Че циганите, ромите, де, са част от тоя народ... знаете какво... За какво учиха тия магарета? Да го измислят както трябва и да се изпрати веднага. Да видят, че сме загрижени, вълнуваме се, не ни е безразлично. Ние сме за прогреса и за демокрацията...
- Така си е... А за загубите във Франция?
- Стига с тая Франция! Ще си ги избием от Австрия, Германия, Белгия... Европа не се е свършила, нито заплесите са свършили, нито мераклиите за секс... Който работи – успява.
Станаха и се прегърнаха ритуално за „довиждане”. Отпред ги чакаха лимузините, джиповете, климатиците, охраната и шофьорите.
****************************
В резиденция „Евксиноград”. Ясно утро, 25 градуса по С. На масата: нарязан пъпеш, мед, палачинки, фреш, домашно кисело мляко, препечени филийки, прошуто „San Daniele”, домашна баница, праскови, сирене, синьо сирене, френско козе сирене върху парчета ананас, малки бутилки „Сан Пелегрино”... На столовете са седнали удобно трима мъже. Не просто мъже, а политици.
- Във Франция нямат ли си друга работа, та с нашите мангали...
- ...роми...
- добре, роми – се хванали?
- Напротив, имат големи дертове, затова измислиха „проблема с ромите”.
- Да дойдат тук да видят за какво иде реч...
- Знаят, но не им пука.
- Ако ние подгоним мангалите...
- ...ромите...
- ...добре де... като не искат да учат и са вързеливи. Българите са настроени срещу циганите и трябва да се внимава да не ги дразним...
- Да свикаме Консултативен съвет по проблемите...
- Чак пък...
- Защо не, нека видят в Европа, че сме загрижени, че работим за хората...
- Няма да ни повярват...
- Важното е да покажем... Нека пиарите да измислят нещо...
- Измислиха вече – говорили са с ромските барони...
- Това е добре...
- Ще получим декларации от фондации и граждански сдружения, ще има акция и по медиите...
- Хубаво... Джетовете приготвиха ли ги?
- Както заповядахте.
- Може би едно посещение в циганска махала...
- ...ромска... Не е лошо, но да не пресолим манджата. В ловното стопанство...
- Обадили сме се. Ще ни чакат.
- И...
- И те.
- Добре, добре...
Стават. Високо над главите им се надбягват пухкави облачета. Джетовете са готови. Охраната е нащрек. Денят започва. Големите мъже работят дори когато почиват.
Айше Назимова
търсене
нов коментар