НАЧАЛО НОВИНИ ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ СВЯТ ИНТЕРВЮ СПОРТ КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ПОЛИТИКА ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

Teen Time FROGROCK Етно календар Хороскоп Храна и вино Видео архив

За нас Реклама Контакти

ОБЩЕСТВО › ЪNDERGROUND

Девети септември 1944 г. Каква е тази дата: ден на победата над фашизма и капитализма? Преврат или народно-демократична революция? Епохално събитие или лош ден за българската държава? 66 години по-късно все още няма ясен отговор на този въпрос.

На снимки от онези дни се виждат възторжените лица на хората, които посрещат Червената армия победителка. Съветските военни части са минали Дунав, но не водят военни действия, защото никой не им оказва съпротива.
На други фотографии са народните партизани, слезли в градове и села от Балкана, пушките им закичени с цветя.
Но подобни снимки има и от посрещането на синеоките рицари – войниците на Вермахта... И едните и другите са посрещани с хляб и сол на Орлов мост...
Отечествено-фронтовското правителство спасява България от война със Съветския съюз.
То обаче свиква Народния съд още през декември 1944 г. Пак то отваря и лагерите на смъртта. В името на прогреса, на добруването на българския народ и победата на комунизма.
В партизанското движение до 9 септември 1944 г. загиват около 9000 партизани и ятаци. Повечето от тях са почтени хора, недоволни от властта, от живота, който водят, от мизерията. Искат нов живот. Получават го, но той носи нови жертви, нови безумия, обещания и лъжи.

Девети септември. Запомнете тази дата. Тя ни трябва, за да не забравяме какво се е случвало в България. И да си вземем поуки. Иначе на бихме направили и една крачка напред.

Представяме ви текста на една от най-популярните партизански песни.

"Шумете дебри и балкани"

Шумете дебри и балкани,
шумете горди лесове!
Ний идем - горди партизани,
народни верни синове.

На бой под знамената чисти
за свободата на дома,
че наши с чужди хитлеристи
те газят, ботевска земя.

Вървим през нощи и засади
със бойни шмайзери в ръце.
Как волно е в гърдите млади
партизанското сърце!

Родопи, Рила и Пирина
и горда Стара планина
за партизанските дружини
са днес развели знамена.

Шумете дебри и балкани,
шумете горди лесове!
Ний идем - горди партизани,
народни верни синове.


Ето и една от версиите за това, което се е случило на 8 срещу 9 септември в София. Сами преценете дали това е народна революция, преврат или нещо друго.

По своя трагизъм датата 4 септември 1944 г. (понеделник) с нищо не отстъпва на възпявания с десетилетия „ден девети” от края на същата седмица. След смрачаване на същия ден, по всички правила на конспирацията, в дома на ортодоксален комунист и лично честен човек Петър Вранчев се събира елитът на Отечествения Фронт. От страна на БКП/БРП присъстват Добри Терпешев, домакинът П. Вранчев и Антон Югов. Звенарите са представен от действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев. Присъстват леви земеделци, начело с Александър Оббов. Неяснота съществува около единствения представител на социалдемократите, тъй като Димо Казасов отдавна е с друго кредо.

Без всякакво обръщение, съзаклятието се открива от Добри Терпешев с думите: "Съветите са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е." След кратка пауза и усмихвайки се продължава: "Ясно е, но дайте да видим кой ще взима властта."

"Технологическият въпрос" всява смут. Пръв другаря Югов заявява, че това не е по силата на БКП/БРП, тъй като само осем души от Шопския отряд са в кв. Банишора. Изтъква се още, че уличните въоръжени действия изискват специфична бойна квалификация, каквато партизаните не притежават.
Земеделците бързат да уверят, че военните им кадри са обезкръвени в периода от 1923-1925 г. и нямат никакво влияние в армията.
Звенарите се очертават като единствена и последна възможност. По онова време много от "момчетата" на Военния съюз имат зад гърба си приличен превратаджийски стаж. В качеството си на младши офицери те взет участие в ударите от 9 юни 1923 и 19 май 1934 г.
Разбира се, целите са различни, но те са тренирани. Звенарското им верую се основава върху схващането: целта е нищо, движението е всичко, а оправдание винаги има.
И така, умело аранжирайки приповдигнат порив, комунистите се спускат към звенарските представители, прегръщат ги и ги заклеват да действат. Някои от участниците се разплакват и емоционално предлагат паролата за действие да бъде "Оборище – Волов".

Но събитията взима неочакван обрат, когато на жилищната врата на Вранчев се позвънява. Отваря домакинята. Двама елегантни господа заявяват, че са от полицията, но бързо прибавят, че място за безпокойство няма. Искат само да предадат устна покана от страна на полковник Чавдаров (началник на униформената полиция, разстрелян по-късно) и полковник Стоянов (полицейски комендант на София, също така разстрелян) до участниците в "сбирката". Двама представители от "технологичния кръжок" са поканени на среща след два дни с посочените полицейски фактори. Уплашената госпожа Вранчева коректно предава съобщението на смълчаните заговорници. Всички се втурват към прозорците на партерния апартамент, гледащи към двора. Изумени констатират, че всичко е миро и тихо. Блокада няма.
Налагат се допълнителни решения. Определени са двамата представители за срещата в Дирекция на полицията. Те са Петър Вранчев (БКП/БРП) и Петър Илиев (Звено). Освен това, опасявайки се, че поканата е провокация с дълбок замисъл, участниците сменят явката. За оперативен център е избрана фабриката „Хоринег-Беров” с подцентрове Противочумния институт (днес на бул. „Мадрид”у на стотина метра след паметника „Левски”) и дома на Кирил Георгиев. Кръжокът получава помпозната абревиатура "Щаб на НОВА".

Срещата с ръководителите на полицията е осъществена на 6 септември 1944 г. – сряда сутринта в централата на Лъвов мост. Там на представителите на НОВА буквално е заявено: "Знаем защо се бяхте събрали завчера. Нашата кауза е загубена, но кажете какво ви е нужно, за да стане всичко по-гладко и без жертви."
Звенарите се разтичват да установяват връзки по частите на столичния гарнизон да увещават и да осигуряват участие на ударни единици в полза на преврата. За извършеното докладват на две съвместни "оперативки" на 7 и 8 септември с предпазливо инфилтриращите се в София комунисти, които пък започват да пишат обръщение до войниците, подофицерите и офицерите от армията за неоказване на съпротива.

Бие на очи, че при планирането, подготовката и хода на преврата оперативни са второешелонните кадри на заговорническите политически формации. Единственият останал жив и на свобода член на ЦК на БКП/БРП Цола Драгойчева се появява в столицата едва на 8 септември...


Народни партизани в София на 9 септември. Снимка: lostbulgaria.com

Независимо от всички твърдения на изследователите, първият помощник на 1-ва ВОЗ към ЦК на БКП/БРП Тодор Живков (Янко) не е срещан в София до 15 часа на 9 септември.
Другият пълномощник на същата ВОЗ Руси Христозов, по сведения на Георги Чанков, не преспива в града, но снабдява чрез звенара Михаил Кънев "технолозите" с документи за свободно придвижване от предварително разписан в МВР кочан. Не е известно къде са пребивавали точно по това време командирът на Шопския отряд Иван Бонев (Витан), като ръководителите на режещите телефонни жици бойни групи Владимир Бонев (Доктора) и Станко Тодоров.
Дамян Велчев и Кимон Георгиев видимо се държат на страна.
"Шапка-невидимка" е нахлупил и ген. Кирил Станчев, поддържащ пряката връзка между Кимон и новоназначения министър на войната ген. Иван Маринов. Водещите социалдемократи Пастухов и Лулчев не са били въобще поканени. Десните земеделци по принцип са били изключени, за да се изолира от замисленото дълбоко разклонената сред тях британска агентура.

Подготовката за преврата завършва със заключителния обзор в Противочумния институт сутринта на 8 септември.
Единственото опасение идва от армията независимо от постепенната и деморализация. В София почти не са останали военни поделения поради тяхното предислоциране, целящо да ги изведе изпод ударите на англоамериканските въздушни съединения. Оставената в столицата курсантска учебна рота от военното училище с командир капитан Веселин Вълков и доведената от Карлово в същия район прожекторна рота под командването на капитан Димитър Попов са уговорени да участват в удара.

Обмундированата и обучена в Германия, солидна във всяко едно отношение парашутна дружина на майор Ноев не е в рамките на столицата. Другата елитна част – танковата бригада – е предислоцираната в Нови Хан, където командирът полковник Генов, необяснимо за неговия стил я е оставил почти на самотек и не напуска София. Възползвайки се от това, майорът о.з. Ст. Трендафилов скланя преквалифицираните в танкисти бивши свои колеги и другари от артилерията да минат на страната на "плана". Те са един ротен и четирима взводни командири с не повече от 14, при всичко 200 бойни машини.
Не е ясна в случая позицията и ролята на притежаващи пословична лична смелост и загинал по-късно в Унгария дружинен командир майор Кюмбабов. Неясно е положението с пионерната дружина в Суходол, още тогава почти квартал на София, под командването на майор Александър Димов.
Под въздействието на ген. Кирил Станчев е декларирано "неутрално" поведение на пребиваващата в околностите на столицата 1-ва пехотна дивизия.

В рамките на самото министерство на войната, където пропусквателният режим е сведен до този на хотел, доброволно в набелязаната нощ застъпва дежурен по район спечеленият за преврата капитан Димитър Томов, разстрелян след войната по обвинение за мародерство. Подсигуряват го пребиваващите без официален повод в сградата на министерството офицери: дежурният по щаб Борис Гергов, Марко Иванов, Георги Стоименов, Иван Янчев, Димитър Николов, Георги Кацарски и споменатият Петър Илиев, в чийто кабинет е седянката.

Превратът започва около 21 ч. Учебната курсантска рота и прожекторната рота е трябвало да бъдат поведени към министерството от о.з. майор Владимир Стойчев. С ротните командири всичко е предварително уговорено, но Стойчев започва да се държи странно. Независимо от пословично ниския си ръст, той решава да се катери по високата каменна ограда, която не можа да преодолее цели четири часа и нещо...
Между временно о.з. майор Тодор Тошев достига Суходол и от портала в качеството си на бивш колега иска свиждане с командира на част майор Александър Димов. Въвеждат го в района на поделението, където Тошев установява, че дружината в пълен състав е вдигната по тревога и е строена за боен поход. Тошев театрално се обръща към майор Димов с думите: "Следвайте новата ОФ власт!"

Бързо изтрезнява, когато действащият майор му отговаря: "Аз служа на властта, но не познавам такава ОФ власт. И ако ми се явиш още един път тук в качеството си на цивилен да ми говориш пиянски лакардии, ще те разстрелям пред карето на дружината."
Изгубилият дар слово Тошев излита от поделението и заеквайки докладва в "центъра". Тъй като нищо не се знае за Стойчев, изпращат Тошев да го дублира. Той бързо достига портала на Военното училище, където заварва кипящия от гняв командир на прожекторната рота капитан Попов, който предварително е строил ротата в походна колона и чака посетнешния "велик народен генерал" Вл. Стойчев, който още се катери по стената. В последния момент курсантите не излизат.
Тошев повежда колоната по бул. "Адолф Хитлер" (сега "Евлоги Георгиев"), за да се срещне на Орлов мост с идващата по Цариградското шосе танкова колона, начело с офицерите Виниций Петров, Цено Ценов, Александър Димов, Райчо Славков и Цоно Ганев. Там колоната чакат Стоян Трендафилов и Петър Вранчев, но тя явно закъснява и двамата майори в оставка и действащият капитан решават да не чакат и насочват прожекторната рота към министерството. Неприятно са изненадани, когато малко след Народното събрание ги пресрещат напусналите своя официален и "превратаджийски" пост Томов и Гергов, които явно са се изплашили от закъснението на ударните части и са си подсигурявали вече бягство. След кратка разправия Томов и Гергов се връщат в сградата и отварят задния вход към 2:22 ч. след полунощ. Закъснелите с половин част танкисти се разгръщат на позиция на Народното събрание и Министерството на войната.

Трендафилов, въоръжен с пистолет, и Тошев - с шмайзер - бързат за кабинета на министъра. В преддверието изненадват заспалия негов адютант кап. Михайлов и го заставят с насочено в главата дуло да повика ген. Иван Маринов. Но министърът е пъргав и заключва вратата. Тошев и Трендафилов разбиват с рамо вратата и поваляйки министъра на бюрото, му обясняват целта на занятието. Генералът претърпява странна метармофоза. С възглас "От кога чакам този момент!", той се поставя в услуга на новата власт и трескаво изпраща телефонограми до гарнизоните в страната за неоказване не съпротива. Никой не се съпротивлява. Самоубиват се само четирима офицера.

Така завършва всичко.На сутринта България има ново правителство - на Отечествения Фронт, начело с Кимон Георгиев.
Както се казва: „Честито на печелившите”. По-късно идеолози на управляващата БКП пренаписват сценария и превръщат датата 9 септември в историческо събитие, сравнявано единствено с основаването на Българската държава през 681 г. Дълго време дори 3 март не е национален празник... За Съединението и Независимостта да не говорим.

Народът обаче е остроумен и винаги намира начин да иронизира самовлюбените властници, независимо от коя партия са и каква идеология изповядват.

Предлагаме ви няколко народни „бисера” от епохата на соца.

- Каква е разликата между социализма и оргазма?
- При социализма се пъшка значително по-дълго.

***************

- Какво е комунист?
- Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин.
- А какво е антикомунист?
- Някой, който ги е разбрал.

****************
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Отишла и тя. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала:
- Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи?
- Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия.
Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет.
- Бре! - рекла си тя - Американците идват!
И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял надупена булка и решил да се възползва. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се нарежда:
- Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!

******************

В едно нашенско село, по Коледа, нашенец се облякъл в меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака партийния секретар.
- Кво си се накичил да срамиш военните, бе?! - скастрил го партийния началник.
- Айде, стига бе, вие на Девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?

******************

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.
Стопанското, партийното, комсомолското и профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина.
В резултат на акцията били арестувани трима работници:
Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време - обвинили го в шпионаж и диверсия.
Вторият арестуван закъснял с 10 минути - обвинили го в опит да саботира производствения процес.
Третият арестуван дошъл точно навреме - заподозрели го, че притежава западен часовник.

Frognews.bg

▶Година след черната събота призракът Мадона още витае в Охрид

▶Обича ли Бог педофилите? България е рай за перверзниците

▶МВР на съд заради личните документи, D&D спасява „Сименс”

▶Професор от СУ подава оставка след далавери за 1 млн. лв.

▶От 1956 до днес – хорор филм или комедия

▶Вагинални гъбички и мизерия дебнат любители на СПА-хотели

▶„Ко ши му й” хвърля „западния” българин в недоумение на изток

▶ Съветник на Станишев създаде ”Октопод” в Юридическия факултет на СУ

▶Секс с маймуна? Практикуват го отдавна...

▶Реформата в културата минава през барчета и празни галерии

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико

Блогове

Дани Динева Аромати, вкусове, усещания. Страхотни емиции, изживявания, сладки приказки с приятели. REDUTA.BG ХРОНО-СИНКЛАСТИЧЕН ИНФУНДИБУЛУМ Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Едвин Сугарев Свободата днес и тук Иван Стамболов Размисли и реклами - Ъплоуднати постинги за делитване Иван Бедров Предимно за политика. Авторът е журналист, водещ на Булевард България по RE:TV. Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство Янчо Янчев LIVE FOR NOTHING OR DIE FOR SOMETHING!

© 2012 FROG NEWS. Всички права запазени

Начало| За нас| Реклама| Контакти| Авторски права