Прокуратурата трябва да поеме отговорност в случаите, в които обвиненията не издържат пред съда. Ако прокуратурата не е успяла да убеди съда, че е събрала нужните доказателства, за да се поиска най-тежката мярка за неотклонение, отговорността си е наша. Това каза пред Дарик главният прокурор Борис Велчев.

Що се отнася до това какво липсва в работата на МВР и институцията му, обвинител номер 1 подчерта, не МВР, а прокуратурата контактува със съда. Той подчерта, че тази работа е трудна, събирането на доказателствата е труден процес. Особено когато той се прави в един кратък период от време – от задържането до гледането на мярката за неотклонение – три дни, затова не винаги успяват да се справят, отбеляза той.

Главният прокурор открито заяви, че вижда недостатъци в работата на полицията. Според него служителите на МВР правят разлика между оперативна информация и информация, която може да се използва за доказателство в съда. Въпросът обаче е в това, че често пъти оперативната информация не е достатъчна. Тя трябва да бъде облечена в съответната процесуална форма.

Понякога този процес е много труден, понякога непосилен за нас. Имаме дела, които прекратяваме, именно защото сме ги образували на основа на оперативна информация, но тя не е могла да бъде потвърдена по реда, предвиден в НПК”, каза главният прокурор.

Борис Велчев отказа да коментира задържането на пернишкият прокурор по-рано днес, с аргумента, че не е запознат със случая.

Днес прокурор номер 1 за пореден път застана зад идеята за специализиран съд, но само по отношение на борбата с организираната престъпност, съобщи БГНЕС.

Това стана ясно от изказването му в парламентапри по време на обсъждането на доклада на прокуратурата за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., който народните представители приеха.

В кулоарите на НС той се спря отново на темата.„Аз съм изключителен привърженик на идеята за създаване на специализиран наказателен съд. В моето съзнание този съд трябва да остане и да разглежда дела, свързани с дейността на организирани престъпни групи и то не на всички, а на онази част от тях, която е отдадена на най-опасните престъпления в страната - убийствата, отвличанията, трафика на хора, трафика на наркотици, на прането на пари”, каза той. Тези дела не са чак толкова много, те са няколкостотин и могат да бъдат поети от един специализиран съд, допълни главният прокурор. Когато обаче този съд бъде натоварен с допълнителни очаквания да противодейства на корупционно поведение на определена категория лица според мен ще се размие първоначалната идея за неговата специализация и това ми се струва неуместно, подчерта Велчев. Така няма да решим кой знае какъв практически проблем, ако добавим към компетентността на този съд още 10-тина дела срещу отговорни длъжностни лица в държавата, уточни той. По-добре е да го запазим за дела само срещу организираната престъпност и да го създадем колкото се може по-бързо, убеден е главният прокурор.

Велчев не изключва, че ако този съд докаже своите възможности в хода на работата си, след някоя и друга година да се разшири неговия предмет на компетентност.

Използването на СРС е необходимо за определени престъпления, но честото им използване деморализира, към СРС трябва да се прибягва само когато няма други начини да се събере съответната информация, каза той в пленарната зала по време на обсъждането на доклада. Велчев е дал предложение в правната комисия, поддържа го и сега, че трябва да се дисциплинират органите, които прилагат СРС, да имат определен бюджет, за да има ред и дисциплина и да се знае, че това е изключително скъпо нещо.