На Франция размаха пръст държавник, нежелан в Европа

Петър Бояджиев, политзатворник,
емигрант от България
Марсилия, 17. 09.2010 г.

Комунистическия цинизъм, както е известно от историята няма граници и предели, а изявлението на българския президент Георги Първанов срещу френския посланик в София Етиен дьо Понсен преди ден е поредното доказателство за това. Но ако този президент е мерилото за новото измерение на това понятие, то в бъдеще може да бъде въведена нова мярка за цинизъм - един „Първан” примерно. Тя обаче със сигурност няма да бъде повод за особена гордост за България и хората й, защото е мярка с отрицателен знак. В никакъв случай няма да се превърне и в причина европейците повече да уважават тази балканска страна.

Пиша тези жлъчни редове, защото познавам този президент във неговите многобройни превъплъщения. Той добре знае, че имам всички веществени доказателства, с които да докажа на обществото, че поне до 2000 година е бил просто едно подставено лице на офицери от ПГУ. На такива като него хората им казват "момче за всичко" или "кукла на конци". Да не говорим за дружката му, наричана Митко Гестапото, с която обикаляше България и лъжеше наляво и надясно, че му прикачиха прякора „лъжльото”.

Днес този човек размахва пръст на дипломати и се перчи пред червения си електорат, но помним как вървеше като препикана коприва в парламента през 1997 година и беше готов на всякакви мерзости, само и само да не го обявят новите властници от СДС в списъка на доносниците на Държавна сигурност. Тогава беше по-нисък от паркета в парламента.
Защо обаче през 1997 г. не стана пред депутатите и да обяви с гордо вдигнато чело, че има пропуск в списъка, а се скри, доволен, че се е спазарил със синята власт? Знам, че на този въпрос Първанов го е страх да отговори дори пред семейството си, но обществото има правото да не спира да го задава. Сигурно Първанов не е първият в историята на Европа доносник поставен за президент, но положително е единственият, който не само не си подаде оставката и не се извини, но твърди, че се гордее с агентурното си минало. Аз обаче знам, че дори и да е искал да се оттегли от „Дондуков”2, решението за това не му принадлежи.

Наглостта обаче на червения президент, който не успя за два мандата да обедини нацията, а драматично я раздели на „добри” и „лоши” преля с изявлението от родопското село Борован. Говоря за наглост, защото необяснимо е да си единственият европейски държавник, изолиран от общността, партньорите го избягват, а фактори в американската политика го заобикалят при визитите им в България, да обвинява Франция в проява на лош европейски тон и че се разминава с европейските ценности, заради изгонването на българските и румънските роми, незаконно пребиваващи там.

Какво знае г-н президентът от БСП за Франция и за ценностите, които я въздигат? Тази земя е дала най-много щастие на такива като мен, а те са хиляди от цялата планета, защото бяхме прокудени от вашата комунистическа партия и подобни диктаторски режими. А конкретно за мен вашата партия дори поръча да ме убият на френска земя.
 
Тази френска земя в дългата си история е била истински остров на свободата и е давала подслон, а и продължава да го дава на стотици хиляди нещастници изгонени от корумпираните си управници.

Г-н Първанов сигурно не знае, а и не се интересува какъв е процентът на французите като мен със нефренски корен? Колко са италианците, португалците, испанците, поляците, руснаците, алжирците, мароканците, тунизийците и други и други, които тази страна е припознала като свои и им е дала равноправно всичко, от което ги е лишила замята, на която съдбата е решила да се родят? Не очаквам отговор на тези тъжни въпроси, но е абсурдно да размахва пръст и да порицава менторски точно човекът, който е бил лидер на голяма партия в България, президент втори мандат, баща на правителства. Абсурдно е, защото точно той през политическата и държавническата си кариера беше длъжен да промени живота на всички граждани, в това число и на ромите, да ги интегрира и да приравни статуса им до европейския, за да не страдат от тях днес не само българите, но и другите държави. Вместо това днес Европа прави констатации, че местата където живеят роми в България напомнят „катастрофална хуманитарна обстановка”. Но Първанов се цупи, защото европейските дипломати питат в прав тон: Къде отиват парите за ромите отпускани от ЕС?

Затова като се завърне от пътуване в България обикновения французин задава следният въпрос: Откъде това разгулно богатство у тези дебеловрати зад черните стъкла на колите. Каква е тази нагла арогантна и видима и с просто око корупция. Кой я протежира. Къде отиват нашите пари от Брюксел. У тези дебеловрати и примитивни типове ли и т.н. За съжаление това са коментарите и внушенията, които генерира българската действителност. Но докато такива, като настоящия президент са на кормилото на държавната власт няма и грам шанс тя да започне намирането на решение на тази реална социална язва. Затова Първанов се опитва да я прехвърли на гърба на френския гражданин, който е бил и ще бъде състрадателен и готов да помогне, но не и да носи цялата и особено чужда отговорност.

Вместо президентът и свързаните с него политически сили да работят за решаването на въпроса с ромите, те изпращат по време на избори жалките си брокери да им купуват гласовете за жълти стотинки, за да си осигурят места на държавната трапеза, защото нищо друго не са правили през целия си живот и не могат да си представят света вън от тази трапеза.
Нали точно купените по този срамен начин ромски гласове от партията на Яне Янев, със криминалните пари на Алексей Петров спасиха президента Първанов при гласуването в парламента за искания му импийчмънт. Затова г-н президентът не иска и не желае да работи да се промени животът на тези хора. На него и кликата му те са необходими в този вид – неграмотни, бедни, нежелани, гонени от всеки. Само така могат да разполагат с гласовете им и да си чертаят розово бъдеще. Но ако в България могат да заблудите някого, навън нещата не се приемат така.

Затова от тази българска земя се изнасят не само ромите, но и цвета на младото поколение българи, прогонени от управници като Първанов и създадените от него и БСП олигарси. Няма по-тъжен епилог на думите ми от това, което казаха четиримата лауреати по информатика след завръщането си в България: За нас тук няма бъдеще!

Frpgnews.bg е готов да предостави право на отговор и мнение на засегнати страни.