Тук важи поговорката "Чупи-купи", за да не си мислим, че перфектните условия са ни "твърде европейски".

Ju_18

Точно една седмица мина от началото на новата учебна година. А учениците от 73-то СОУ Владислав Граматик още не могат да свикнат с новостите и въведенията, които ги посрещнаха, щом прекрачиха входната врата. Радостни констатации като „Даскалото ни е дворец!”; „Сякаш сме в Америка!”; „Не мога да повярвам колко хубаво е станало!” се носят из коридорите, всички се радват и определено има за какво.

Всъщност 73-то СОУ "Владислав Граматик" спечели проект "Училище на бъдещето", финансиран от фондация "Америка за България" на стойност 281 680 лева! Фондацията подпомага развитието и растежа на динамичен частен сектор в полза на свободна и демократична България. Основана през 2008 година, Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден от Правителството на САЩ чрез Американската агенция за международно развитие. Състезавайки се с държави от целия свят, включително от Азия и Африка, единствено това българско училище успя да се пребори за огромната сума. Парите от проекта бяха използвани за ремонт, обзавеждане и оборудване на чуждоезиков блок от 8 кабинети и информацоинен център и блок от 5 кабинети по природни и обществени науки, преподавани на немски език. В допълнение училището разполага с нова разщирена и обогатена библиотека и помещение с високотехнологична апаратура за провеждане на специализирани езикови презентации.





Напомням, че освен тази награда, на 1 ноември 2009 73-то СОУ “Владислав Граматик” спечели и грант на стойност 100 хиляди долара в международен конкурс на HP. Проектът, с който българските младежи впечатлиха международното жури, беше на тема “Интерактивно образование по природни науки, математика и информатика”. С този грант HP финансира изграждането на кабинет по интерактивно обучение в 73-то СОУ, както и обучение на екипа от ученици и преподaватели за работа по проекта. Кабинетът беше оборудван с най-модерни хардуерни и софтуерни технологии за работа в интерактивна среда, включващи цялата нужна технологична НР инфраструктура и интерактивна дъска.

Във всяка от новоремонтирана стаи учениците са длъжни да спазват реда и чистотата и този път това наистина се случва. Всеки трябва да подпише правилник за поведение в съответния кабинет, с който да докаже, че е наясно с условията за ред. Разтревожените учители, които за първи път стават свидетели на такава модернизация, не вярват, че до края на годината всичко ще бъде опазено и заявяват, че „е твърде европейско за нас”. Всеки час започва с доза „четене на на морал” и заплашително звучащи въпроси от рода на: „Вие дъвките у дома по креслата ли си ги лепите; вратите с ритник ли ги отваряте, а леглото да не би да си го поливате с кола?” Поговорката „Който чупи- купи!” важи в пълната си сила и то в троен размер. Новите изисквания са толкова строги, че даже забраняват изхвърлянето например на опаковка от вафличка в кошчетата за боклук. Да не говорим за бутилки или кенчета... само хартия!





Всяка стая изглежда наистина луксозна за едно българско училище, още повече, че е в определен стил и цвят. Всеки учител сам решава какъв да бъде цвета на неговата стая. Жълто и зелено за географията, розово за биологията, жълтеникаво-оранжево за физиката, наситено червено за историята, лилаво за руския и т.н. Всяка стая си има и свой собствен дневник, в който след всеки час се записва (след щателна проверка) какво е състоянието на чиновете и всевъзможните уреди и дали има нещо повредено. В повечето кабинети учениците стоят на единичен чин, който е в същия цвят като този на стените и носят пълна отговорност за него. Американската картинка от холивудските колежански филмчета е пълна. Липсват като че ли само огромните заключващи се шкафчета за лични вещи...





Подновена е и апаратурата в специализираните кабинети заедно с всички дъски. Доставени са много нови уреди, с които най-накрая учениците ще могат да разнообразят сухите фактологични часове с повече практика. Наистина доживяхме 73-то да е едно от първите училища, където няма да се симулират практическите опити и упражнения.



Много по-приятно не само за очите, но и предразполагащо към учене е новото 73-то! Учениците дори вече констатират, че през студените зимни дни „с кеф ще си стоят в свежите и шарени стаи”. Определено ще се наблюдава и промяна в отношението на всички към сградата и материалната база. Повечето вече имат ясна представа за това, че новото трябва да се пази, за да му се радват по-дълго! Наблюдава се истинско внимание и грижа. Никой вече не дращи по чиновете, не бели от мазилката, не пише по стените, не отронва от уплътненията на прозорците, не дърпа щорите, нито пък чупи вратите или бравите. Навсякъде е чисто, спретнато, красиво и уютно! Прекрачвайки прага на 73-то, вече сме в Европа, далеч от грубата реалност отвън! Дано повече такива щастливи училища!