10 Ноември, 2007

Целта: офиси на братята Красимир и Николай Маринови - Маргините.

Задачата: Да се открият доказателства за контрабанда, пране на пари, трафик на хора и каквото друго падне.

Начин на провеждане: Без показност, но така, че да се вдигне голям шум в определен момент.

Време: В ранния следобед, преди „затварянето" на вестниците и да могат телевизиите да сглобят репортажите.

Място: Офиси на братята, но най-вече сградата на „Бул инс" на бул. „Джеймс Баучер" в София.

Като махнем уговорката с приятелски медии, по подобен начин е готвена и осъществена акцията на ФБР по щурмуване президентския кабинет и обиск на канцеларии в Белия дом по време на скандала „Уотъргейт".

Навярно същият устрем и плам са изгаряли сърцата на матросите, щурмували Зимния дворец в Петроград след залпа на „Аврора" през 1917 г.

В най-новата ни история имаше един подобна брилянтна акция с щурмуване, която завърши с патаклама, убити и ранени в кв. „Белите брези".

Този път нещата очевидно са били подготвени: организационно, тактически и медийно. Моментът бе подбран ювелирно: празник на Полицията, цветя пред Незнайния воин, рапортувания, козирувания, ордени и медали, мъжки усмивки, изпуснати сълзи по обветрените сурови лица... Затворени улици, запушен трафик, изпокъсани нерви като струни от китарата на Дижими Пейдж, гняв, безпомощност. И точно в този момент се разнася мълвата/новината за голямата акция, за смазващия удар, за железния юмрук на справедливостта, стоварил се върху главите на братя Маргини. Нещо повече, обявено е, че се търсят доказателства за контрабанда, трафик на хора, пране на пари. Т.е. по презумпция се разбира, че трите гряха те си ги имат и това не подлежи на съмнение, но не е лошо да се намерят и малко доказателства. Такива, увери ни министър Румен Петков, били събрани достатъчно в празничния за едни и смутен за други следобед. С премерено нискотембърен глас той първо ни обясни, че полицаите също са хора и имат право на своя празник, след което подаде пас на прокуратурата, като им съобщи, че пълни чували (не с избирателни списъци) с документи-доказателства пътуват към нея. Този път, както се казва, и майка, и баща... Така че нездравите елементи, които си позволяват някакви критики към МВР, да си налягат парцалите. МВР празнува, ама и работи. Престъпността трепери. Брюксел немее, трогнат и очарован.

Какво е това, ако не изпълнение на бойна задача в мирно време. Какво е това, ако не подвиг! Посланието е ясно: стига нихилизъм. Медиите, които бяха посветени в тайната мисия, го предадоха на гражданите, според възможностите си.

Разбрахме ли ние, средните българи, величието на стореното? Разроши ли косите ни повеят на храброст, излъчващ се от операцията? Утоли ли жаждата ни за натиск срещу престъпността този Ред бул, забъркан от ръководството на МВР и ГДБОП?

Трябва да разочаровам авторите на трилъра „С парен чук срещу мафията", че ефектът бе мижав. Все едно си поръчал „Дом Периньон", а са ти донесли „Игристое". Разликата не е в липсата на желание. Напротив, такова очевидно има. Показността обаче преебава и най-добрия замисъл. Тя винаги издава безсилието и опита да се скрие нещо, което не е за пред хората. МВР и прокуратурата са потънали в несполуки, но не само не искат да го признаят, а се опитват да ни ги представят за успехи. Не е случайно, че най-бедните държави организират величествени военни паради с речи за демократични реформи. Не можеш да излъжеш кожата си, че ползваш „Жилет", а тя да усеща грубата ласка на ножчето „Нева".

Няма да досаждам с повторение на цялата сага около превръщането на Маргините в най-големите престъпници, босове и „добре облечени бизнесмени". Срещу тях се изправи цялата репресивна машина на държавата в лицето на МВР, следствието и прокуратурата. В боя бе хвърлен огромен ресурс от хора, мозъчен потенциал и средства. Беше обявена тотална мобилизация на всички механизми: следене, подслушване, шантаж, проверки, ревизии, натиск, разпити, свидетели, търсене на доказателства, създаване на мотиви, медийна обработка на общественото мнение, която на моменти стигаше до откровена манипулация на фактите и подмяна на действителното положение, съдаване на митове, сатанизиране, черен пиар. Всичко това се изправи като гора от стомана срещу Красимир и Николай Маринови и техните адвокати, наричани „цяла армия" от обвинението. Държавата срещу Маргините. Държавата срещу двама братя от Смолян, завършили спортно училище, без световни успехи на тепиха. Обвиниха ги, че са организирали тройно убийство. Не са малко хората, които поназнайват колко бели конци са използвани в съшиването на този мижав сюжет. Дори намирането на някакъв таен свидетел се превърна от аргумент във фарс, защото кой болен мозък ще повярва, че думата на наркоман и доказан убиец  ще бъде взета насериозно от който и да било съд. Преди, по време и след ареста на Маргините през 2005 г. същите участници в сегашната акция или техни колеги отново тарашиха офисите и къщите на братята. Пращаха ревизии и данъчни проверки, ровиха в банковите им сметки. Две години по-късно операцията се повтаря под индиго. И ни убеждават, че са намерени „тонове" доказателства. Колко страшно е, когато резултатите не съответстват на желанието...

Кой човек, който не е в кома и на командно дишане в реанимацията, ще повярва, че адвокатите и счетоводителите на Маргините държат уличаващи ги в престъпления документи две години в офисите?! Това не става дори за детски сироп за кашлица.

Но прави впечатление нещо друго: постоянното повтаряне, че е атакуван офиса на „Бул инс", застрахователното дружество с най-високи показатели в автозастраховането. Да не би пък да се прави опит за отстраняването му от пазара в навечерието на Коледа, когато е жътвата на застрахователите? Дали друг играч в тази сфера не стои зад „парния чук" или „железния юмрук", както искате го наречете?

Отсега се знаят две сигурни неща: ще минат няколко месеца и споменът за акцията ще посивее, като риза, прана без „Аче". Знае се също, че ако някой все пак дръзне да зададе въпрос на Румен Петков дали операцията има връзка с времето за застраховане, той ще отговори твърдо „нье".

Вероятно ще бъда обвинен, че адвокатствам на Маргините. Поел съм този риск. Но проблемът е принципен. Ако не са Маргините, ще са други. Вече сме гледали филмите „ние ги хващаме, те ги пускат" и другия, в който щом гръмнат някой, МВР да ни уведомява, че от години знаели колко лош човек бил, ама нямали достатъчни доказателства. Ами съберете ги тези доказателства и вкарайте тези хора зад решетките. Нали това искаме от вас и за това ви се плаща. Не е лошо от време на време да намирате доказателства и за прокурори, следователи, полицаи, политици и бизнесмени, омешани с властта. Само така вътрешното ведомство ще може да разчита на някакво доверие от страна на обществото. Иначе всеки текст за слабостите на МВР ще изглежда като пиар на коментирани бизнесмени. Вината обаче не е в нашия телевизор.

Гениалният Исак Бабел в „Одески разкази" описва как бащата на сегашните апаши Беня Крик разсъждава стратегически: „На празник и погребение милиционерите си слагат бели ръкавици и се натъпкват в парадните си униформи. Има речи и яко пиене. Тъкмо момент за „работа". Разбира се, Бабел е бил леко наивен и не е могъл да предвиди, че след години в малка България борбата с престъпността ще достигне такива висоти, че ще трябва да изнасяме кадри да помагат и на другите народи. Но той Бабел затова е и изчезнал мистериозно, без да си получи Нобеловата награда, а Феликс Едмундович и ЧК са вдигали учудено рамене - имали са по-важна работа от това да знаят какво се е случило с някакъв си драскач...

Перифразирана италианската поговорка, с която започнах това писание, звучи така: „МВР лови гранде мафиозо. Като нема гранде - лови Маргините".

Огнян Стефанов