Вазов си поствал фотографически портрети в албум "Ази”; майка му коментирала: „Маминъ златенъ!”

Ju_18

Всички знаем историята на Фейсбук - за онези млади момчета, които искали да съдадат мрежа, чрез която да общуват с приятелите си. Като основен създател всички посочваме Марк Зукърбъргър, а като година, в която това се е случило, 2004-та. Ние обаче установихме, че Фейсбук е далеч, далеч по-стар дори от бабите и дядовците ни. С него са си служили велики хора, пак са публикували снимки и са се радвали на богата аудитория. С тънката разлика, че тогава Фейсбук е носел името „Лицекнижие”. Иначе всичко изглеждало, досущ както сега. Нека да надникнем в профила на Иван Вазов например...



На статуса можем да забележим прословутите думи на Вазов „Българийо, за тебе те умряха...” от стихотворението „Новото гробище на Сливница”. Постнато е вчера в 16:43 часа. Спокойно можем да разгледаме и „Моите форографически портрети, 45 на брой. Под тях ни чакат 35 пътни записки, 824 нотиси и 758 стихотворения. Фамилното дередже на Вазов, както забелязваме, също е оповестено. Той е свободен!

Що се отнася до постовете на стената, то те достатъчно красноречиво ни показват отношението на Вазов с други личности. Четем: „Пенчо Славейков отрече Иванъ Вазовъ” с думите „Ти не си никакъв поет!”, публикувано на 20 декемврий 1885 година. Разбираемо е защо Пейо Яворовъ, Др. Кръстю Кръстевъ и Петко Тодоров и още 1273 души харесват това!

В Лицекнижието несъмнено е присъствал и бутон „Dislike”. В това се убеждаваме от поста „Иванъ Вазовъ заклейми Сръбско-българската война! Още 150 095 души се присъединяват. Своето истинско преклонение пред природата поетът доказва чрез поредния си (този пък „like”) пост: „Иванъ Вазовъ харесва българската природа!”.

Последното, което можем да видим са новите снимки на твореца. Доказателство за това е поста „Иванъ Вазовъ добави нови фотографически портрети към албума си "Ази”. Това става на 9-ти ноемврий 1885 година. Майка му Съба Вазова явно не остава по-назад и мило коментира отдолу с думите „Маминъ златенъ!”

Следващ изявен почитател и посетител на Лицекнижието е поетът, публицист и революционер Христо Ботев. Роден на 6 януарий 1848 в Калофер в семейството на Даскал Ботьо и Иванка, ясно четем в личната информация. По-интересното тук обаче е фамилното дередже на Ботев. Той несъмнено и изцяло е „обвързанъ с Майка България”!


Фотографическите му портрети са само 6, явно не е обичал твърде да се снима, затова пък можем да прочетем всичките му двадестет стихотворения.  „Настане вечеръ, месец изгрее...” казва Ботев високо горе в mood-а си (mood-настроение от англ.). Първата публикация на стената му пък е от Любенъ Каравеловъ, който, както можем сами да видим, ядосано се кара на Ботев да не вдига въстание още. Ботев обаче, явно твърде обиден, констатира „Ти пък ще ми кажеш!/ Азъ нямамъ вече мило, драго/ А ти, ти си идиотъ!”

В малък конфликт влизат и Ботев и Вазов. Всички реплики отново са разменени на стената. Ботев току що е публикувал последната строфа на стихотворението си „Защо не съм” и Вазов яхва метлата, като директно заявява „Какъ смеешъ!!! Слаба ракия, слаба поезия”. Напомням само, че Иван Вазов в едно от своите първи стихотворения "Вярата ми" (1872 г.) дава израз на наивна младежка увереност, че недъзите в българското общество един ден сами ще изчезнат и потъпканият българин "пред цял свят ще светне". Явно Ботев обаче не е съгласен.

Последния пост е от самия Хаджи Димитър, който пита Ботев „Де е Караджата”. Включва се и Вълка, скромно предлагайки услугите си: „Да ти поближа кротко раната?”. Хаджи Димитър и Христо Ботев харесват това!

Последното лицекнижие, което открих е от по-ново време и принадлежи на Пейо Яворов. Роден на 1 януарий 1878 в Чирпанъ и обвързан с Лора Каравелова. Още можем да разгледаме „Моите жени(2)” и „Моите опити за самоубийство”... също два...


Впечатление прави постът „Пейо Крачоловъ- Яворовъ публикува нова снимка в албума си <3”. Снимката, както забелязваме е на неговата голяма и чиста любов Мина. Лора обаче коментира, заплашвайки, че ще се самоубие: „Пейо, каква е тази?!!? Ако не ми кажешъ, ще се застрелямъ!!!” Ето откъде тръгнала всъщност историята...

Малко по-надолу Пенчо Славейков отправя покана към приятеля си Пейо. Поводът е събиране на кръга „Мисълъ” във вторник. Възможностите са както и днес „Ще присъствамъ”, „Няма да присъствам”, „Може би”. Петко Ю. Тодоров, разбира се, харесва това. Явно той вече е решил, че ще присъства.

На 8-ми ноемврий 1913 година, в пристъп на извънредна любов Лора показва своите чувста към мъжа си на стената му. Тя пише „^^ :* :* :* Бичкъмъ те, миличъкъ!!! ()()()".

И аз, и Пейо Крачолов-Яворов харесваме това! Харесваме и делото на създателя на Лицекнижие, зрелостника Димитър Стефанов, не по-малко талантлив от Марк Зукърбъргър. Like, like, like!