12 Ноември, 2007

Преди президентските избори в Русия да почукат на вратата, политологът Станислав Белковский рисува бъдещето на Русия в мрачни тонове. Дори само остарялата инфраструктура и повишаващите се в последно време цени на хранителните продукти заплашват с експлозия от проблеми. WELT – online разговаря с основателя на руския Институт за национална стратегия, който описва Русия и Путин по коренно различен от общоприетия начин.

- Като че ли Русия днес вече не създава толкова стабилно впечатление. Защо руското ръководство изглежда във висша степен нервно преди парламентарните и президентските избори?

- Ръководството е нервно, защото има огромен брой проблеми, които се премълчаваха години наред, а разрешаването им все се отлагаше в необозримото бъдеще.

- Какви са тези проблеми?

- Да започнем с кризата на националната инфраструктура, която не е модернизирана в последните 30 години – улици, шосета, електроенергия, отопление ... Към всичко това се прибавя и подновеното изостряне на положението в Северен Кавказ. В Ингушетия ситуацията практически е извън контрол. Подобни тенденции се развиват в Дагестан и Кабардино – Балкария, където буквално убиват руснаци, изтласкват руското население. Към това прибавям и растящите цени на хранителните стоки – те навсякъде, а не само в руската история, са клечката кибрит. Покачването не може да бъде спряно, защото Русия е зависима в критична степен от вноса.

- Не може ли руското селско стопанство да се изправи на крака?

- При управлението на Путин площите, които се засяват с жито, както и животновъдството, рязко намаляха. Прогнозите на необвързаните с Кремъл експерти изхождат от това, че до пролетта цените на хляба ще скочат със 70-80%, на малслото и месото – с 50-60%. Това ще направи положението на средностатистическия руснак непосилно. И днес 70-80% от семейните бюджети отиват за храна, а в бъдеще ще се наложи да се изхарчва повече, отколкото се получава.

- Въпреки бликащите у вас петролни долари при вас под сурдинка се говори за предстояща банкова криза. Оправдани ли са тези слухове?

- Наистина ни грози криза на ликвидността в банковото дело. Акционерният индекс непрекъснато пада. Вторият фактор за нея е невъзвръщаемостта на потребителските кредити. През последните години беше много лесно да се получават такива, но финансовата дисциплина в Русия е изключително слаба. Повечето хора, които вземат кредити, въобще нямат намерение да ги връщат. Целият възел от финансови проблеми ще експлоадира през 2008 г.

- Вярвате ли, че вашият президент не вижда всичко това?

- Путин е наясно, че протичат изключително деструктивни процеси, които той обаче не може да възпре. Затова му е важно да напусне играта, преди да избухне експлозията.

- Путин не иска да остане президент?

- Не! Няма да има трети мандат, приказките за такъв са само митове и пропаганда. За него най-важното е да се потиска взрива, докато все още е на власт. Но пробивът започна – от неконтролируемото покачване на цените, засягащо мнозинството от населението в Русия.

- Но същевременно има влиятелни кръгове, които искат Путин да остане на власт, за да генерира стабилност.

- Дестабилизацията е неизбежна, катастрофата се приближава: криза на инфраструктурата, пълен разпад на армията, тотална корупция на държавния апарат, която практически води до неговата парализа. Прибавяме и влошаващото се с течение на всеки изминал месец положение в Северен Кавказ, както и инвазията на китайци в Сибир и в Далечния Изток. След 3-4 години те ще контролират региона.

- Повечето руснаци обаче са на мнение, че енергичният шеф от Кремъл може да оправи нещата, следователно трябва да продължи.

- Не бива де се подценява активната роля на Путин в руската политика. Само че всички решения, които той взимаше и взима, са незначителни от тактическа гледна точка. Докато от големите стратегически задачи направо абдикираше, сваляше ги от дневния ред, отлагаше ги далеч в необозримото бъдеще. Ролята на Путин беше пасивна.

- Кой в крайна сметка взима решенията в Русия?

- В традиционния смисъл не съществува политически механизъм на вземане на решения. Това, което се казва на обществото, има политическо звучене, но по същество решенията са всичко друго, но не и политически, те се диктуват от интересите на големите пари. Всемогъществото на Путин е фикция. Всички „групи по интереси” са представени в Кремъл и обратно. Хората, седящи в Кремъл, са преки представители на съпритежатели на грамадни състояния.

- Това отнася ли се и до президента?

- И Путин е голям бизнесмен. Той контролира 37% от акциите на Сургутнефтгаз, чиято пазарна стойност възлизана 20 млд долара. Освен това той контролира и 4,5% от акциите на Газпром. Във фирмата за търговия с нефт Гунфор Путин държи 50% чрез своя представител там Генадий Тимченко. Предприятието в изминалите години възлиза на 40 млд долара, има печалба от 8 млд.

- Достоверни ли са тези цифри?

- Верни са! В тази връзка е важно да се прави разлика между практиката на Кремъл и Путин от една страна и реториката от друга. Путиновата реторика е насочена към познатата стабилизация на режима, осигуряването й на всяка цена. Реториката се цели в съветски, имперски мисловни модели, които са особено популярни сред народа, но няма нищо общо с действителните мотиви. А те се определят от интересите на Големия Бизнес.

- Но Русия отново играе през последните години много определяща роля в световен мащаб.

- Ако разгледаме реалните последствия от политиката на Путин през изминалите 8 години, ще установим, че реториката не се следва от политическа практика. Влиянието на Русия в света не се е увеличило, напротив – драматично е спаднало. Когато Путин завзе властта, Русия беше пълноценна регионална сила, най-важната в пространството на някогашния Съветски Съюз. Нито един режим – от Украйна до Средна Азия – не можеше да се формира без съгласието на Русия. А режимите, които застъпваха антируски позиции, не успяваха да просъществуват дълго време.

- А днес?

- Днес все повече страни се отвръщат от Русия при определяне на съдбата и перспективите си. Москва остава сама. Цялата имперска идеология се разгръща в полето на пропагандата, а реалната политика изглежда другояче.

- Предприетата от Путин промяна на политическата система обаче не бива да се пренебрегва.

- Крайъгълните камъни за това бяха положени още през 90-те години. През 1996 г. Президентските избори пък бяха решени с фалшификация. Така властта завзеха олигарси като Березовски, Гусински, Абрамович или Ходорковский, които си поделиха цялата съветска собственост.

- Каква е връзката между тях и Путин? При всъпването си на поста той обяви, че ще държи олигарсите настрана.

- Путин не се е борил за властта, той беше доведен до нея от тези хора. Те го направиха президент – Березовски, Абрамович и другите – за да изпълни една задача: да гарантира резултатите от приватизацията, както са им угодни на тях, да гарантира превръщането на приватизираното в „живи пари” и да легализира капиталите както в Русия, така и в чужбина.

- Диктатор ли е Путин?

- Това не са негови идеи. Затова не и диктатор. Разграждането на демокрацията не би било възможно в реална демократична страна. А тук тя беше разградена успешно и съзнателно. Това не беше решение на самия Путин, той просто изпълни желанието на елита. Путин винаги ще си остане наследникът на Елцин, независимо че пак в духа на реториката все го представят като негов антипод.

превод от немски: Ана Кочева