13 Ноември, 2007

Кристина Коенен

 Най-сетне някой се осмели да изрече очевидното: България и Румъния са отдалечени на светлинни години от демократичните правови държави. Германският парламентарен шеф Норберт Ламерт посети двете страни преди време и беше обзет от ужас заради корупцията в политиката и стопанския живот. Румъния и България са екстремни примери за това.

  Това е очевиден факт, въпреки че проблемите, произтичащи от сенчестото общество и от сенчестата икономика, затискат всички посткомунистически страни. През последните седмици и Чехия, и Унгария бяха разтърсени от множество корупционни скандали. Изпълняващият длъжността премиер на Чехия беше принуден да се оттегли, в Унгария обвиниха в злоупотреби кметове.

  В крайна сметка в нито една от посткомунистическите страни не се случи пълното отстраняване на комунистическите елити. Дори там, където те не можаха да се превърнат веднага в нови социалистически партии, основаните от тях мрежи от предприятия и фирми съществуват на базата на познанства, приятелски връзки и обмяна на информации. Опозициите също отдавна вече са станали беззъби. Държавите и икономиките се превърнаха в плячка на победителите в изборите. Гражданите на тези страни могат и да се оплакват често от корупцията, но всъщност са в нейните лапи. Те са го докарали дотам, че възприемат като проява на човешка топлина ситуациите, в които личните взаимоотношения вършат повече работа, отколкото анонимните институции.

  Същевременно обаче става ясно и друго: представата, че пътят до демократичната правова държава може да се скъси със съдействието на външни сили, е една голяма заблуда. И Ламерт има правото да каже, че след приемането на тези държави в Европа, ЕС няма възможности и влияние да въздейства върху тяхното развитие. Затова по-добре е да си мълчи!

превод от немски: Ана Кочева