За каква ограничена роля на държавата да говорим, след като се организират полицейски акции срещу студенти, копиращи учебници?

Цветозар Томов

Дясна партия ли е ГЕРБ? Ами да, нали е в ЕНП - ще кажат някои. Всъщност малко след като влезе в ЕНП, през септември 2007г., ГЕРБ обяви своята първа управленска програма (наречена “Нов десен договор за България”) и трите основни политически ценности, зад които стои - икономическа свобода, конкуренция при ясни отговорности и правила, минимална роля на държавата. В навечерието на миналогодишните парламентарни избори, на 1 юни, ГЕРБ обяви своята Програма за европейско развитие на България. Там също има три основни ценности. Първите две съвпадат напълно с тези от първата програма. Третата е леко редактирана - вместо минимална, ролята на държавата е станала ограничена, но целенасочена.

На пръв поглед дребна, но любопитна редакционна поправка, от която още не става ясно как ще се целенасочи ограничената роля на държавата. Нека видим как: “Споделяме убеждението, че държавата трябва да участва в стопанския живот по начин, който не уврежда икономическата свобода на хората, като същевременно запазва и умерени социални функции.” А ето текста от първата програма, който е заместен с горното изречение: “Държавата трябва да участва по начин, който не уврежда стопанската свобода на хората и стремежа им за забогатяване. Свободната конкуренция е основна ценност в пазарната икономика. Това означава, че извън осигуряването на ясни и еднакви за всички правила и тяхното спазване държавата се намесва в стопанската дейност само при две условия. Първо, доказана невъзможност на гражданите чрез свободно, конкурентно и подходящо регламентирано взаимодействие да решат важен стопански проблем. Второ, намесата да изкривява възможно най-малко стимулите за стопанско поведение.”

Сравнението между двата текста показва остър завой наляво в предизборната програма на ГЕРБ. ГЕРБ-2007 декларира, че е партия, която е против държавната намеса в стопанския живот на хората, а ГЕРБ-2009 приема, че държавата трябва да участва в стопанския живот (за да запази умерени социални функции, каквото и да значи това). Още един детайл: как е дефинирана “икономическата свобода” в Програма-2007 и Програма-2009:

2007: Партия ГЕРБ отстоява принципа Laissez-faire в икономиката - повече свобода за индивида и бизнеса, по-малко държава и регулации, насърчаване на конкуренцията и свободната инициатива.
2009: ПП ГЕРБ отстоява принципа на свобода за индивида и бизнеса, насърчаване на конкуренцията и свободната инициатива.

При новата редакция е отпаднал “принципът Laissez-faire в икономиката”, както и “по-малко държава и регулации”. Да припомня, че Laissez-faire буквално означава икономиката “да се остави сама на себе си”, без държавна интервенция. Когато в далечната 1680 г. мосю Льо Жандр отговаря с тази знаменита фраза на въпроса на френския финансов министър Жан-Батист Колбер с какво държавата може да подпомогне търговията, той има предвид само едно: не ни пречете, господа политици. Това е достатъчно.

Да обобщя: всички редакции на първата политическа програма на ГЕРБ, направени в навечерието на изборите се обединяват от едно: намерението за ограничаване на икономическите свободи, за засилване на държавната намеса. От дясната политическа фразеология са останали само лозунгите. Трябва да признаем, че Бойко Борисов и хората му са ни предупредили какво ще правят, макар и с половин уста. Нека видим и доколко реалната политика на ГЕРБ кореспондира с политическите ценности, които партията декларира в програмите си. Икономическа свобода. Правителството на ГЕРБ ограничава икономическата свобода по най-директния начин - като държавата не плаща своите задължения към бизнеса, без да носи санкции за това. Ето справка за просрочените задължения на правителството, която се публикува на всяко тримесечие от Министерството на финансите:

Към 31.12.2008 г. - 7,97 млн. лева
Към 31.03.2009 г. - 8,94 млн. лева
Към 30.06.2009 г. - 37,22 млн. лева
Към 30.09.2009 г. - 211,86 млн. лева
Към 31.12.2009 г. - 602,16 млн. лева
Към 31.03.2010 г. - 522,97 млн. лева
Към 30.06.2010 г. - 600,95 млн. лева

За третото тримесечие на тази година данни още няма. Видно е, че сегашното дясно правителство безцеремонно ползва над половин милиард лева безлихвен кредит от изнемогващата българска икономика. Още по-любопитен е действащият механизъм за уреждане на държавни задължения с Българската банка за развитие чрез договор за цесия, при която лихвите се плащат от кредитора, а не от държавата длъжник (която, апропо, финансира с бюджетни средства тази банка). По подобен начин стоят нещата и с възстановяването на данъчния кредит по ЗДДС. Във всекидневните си медийни изяви премиерът трудно различава общество от държава. Пропагандата на ГЕРБ срещу незаконното забогатяване обичайно заклеймява самото притежаване на богатство. Така е между другото и с пропагандата на политическите конкуренти на ГЕРБ, които също експлоатират сиромахомилството на българина. У нас богатството е грях както за управляващите, така и за широките народни маси, добре обучени в годините на социализъм.

Не виждам нито едно действие (не думички и лозунгова патетика), което да съответства на приемането на икономическата свобода за политическа ценност. Конкуренция при ясни отговорности и правила. Тук в практиката на ГЕРБ гъмжи от лобистки поправки в законови текстове, облагодетелстващи едни за сметка на други. Основната възможна дясна стъпка - редуцирането на хилядите лицензионни и регулаторни режими, обещавана и в двете програми на ГЕРБ, няма никакви изгледи да бъде предприета. Говори се за ревизия на Закона за обществените поръчки, който в сегашния си вид е инкубатор на корупционни практики, но личното ми очакване е, че промените ще бъдат насочени към създаване на още по-мътни отговорности и правила. Дано да греша. Но досега с действията си управляващите от ГЕРБ с нищо не показват, че имат намерения да се придържат към тази ценност.

Минимална или поне ограничена роля на държавата. И слепец би забелязал, че имаме работа с управление, което не си представя други възможности за решаване на даден обществен проблем освен чрез институционалния натиск на държавата. Много българи това и очакват от политическата власт. Вероятно има и проблеми, които не могат да бъдат решени по друг начин. Но превръщането на държавата във всесилен регулатор на обществения живот няма нищо общо с политическите ценности на десницата. За каква ограничена роля на държавата да говорим, след като се организират полицейски акции срещу студенти, копиращи учебници?

Политиката на ГЕРБ не е непопулярна. Аз лично не я приемам, защото противоречи на личните ми политически убеждения - смятам, че мутиралата, но все още тоталитарна държава, е главният проблем на българското общество и хранителна среда за повечето от пороците му и не вярвам, че има друг начин да се цивилизоваме, освен като съкратим до минимум нейните функции. Мнозинството хора в България мислят обратното - че ни трябва силна държава, управлявана от честни политици, която да въведе ред навсякъде и във всичко.

ГЕРБ е партията на това мнозинство. Тази партия води лява политика в класическия смисъл на думата. Проблемът е в това, че нарича себе си дясна и се брои в десницата на европейското политическо семейство. Дясната идеология и десните ценности са чиста декорация, която няма общо с реалните политически действия на тази партия. (Труд)