20 Ноември, 2007

Внесените в Народното събрание държавен бюджет и бюджет на НЗОК ни дават основание да преценим какво реално ще се случи в здравния сектор през 2008 г. Преди да видим какво ще се случи, лесно може да определим какво няма да се случи.

Първата количествена констатация е, че българското здравеопазване през 2008-ма няма да получи повече реални публични пари в сравнение с 2007-ма. За 2007-ма бяха планирани 4.3% от БВП, без да броим приетата вече актуализация на бюджета на НЗОК и предвидените субсидии за покриване на дълговете на държавните болници. За 2008 г. са предвидени 4.16% от БВП. Предвиденото брутно увеличение на разходите на НЗОК е малко над 8%, което е с 4 пункта под индекса на годишната инфлация. Следователно, независимо от номиналното увеличение, реалните публични пари  в здравеопазването през 2008 г. ще бъдат по-малко в сравнение с изхарчените през 2007-ма.

По отношение на разпределението на разходите няма никаква съществена разлика от приетите бюджети за годините от 2002 до 2007 г. Като под щампа последните шест бюджета следват една и съща логика на разпределение, като се добавя само коефициент близък до индекса на годишната инфлация. От казаното до тук със сигурност може да се направи изводът, че структурни промени в здравния сектор през 2008 г. не се предвиждат. Всички изразени позиции от министри и депутати от управляващото мнозинство за необходимостта от реформи в здравния сектор и лансираните идеи за такива реформи ще останат в сферата на размяната на мнения. През 2008 г. не се предвижда демонополизация на НЗОК. Няма да бъде въведено задължително допълнително здравно осигуряване. Очевидно е също, че приватизация на лечебни заведения не се предвижда. Не можем да очакваме и съществена промяна в снабдяването с лекарства, платени от бюджета на НЗОК. Почти сигурно е, че няма да има и нов Национален рамков договор. Впрочем дори и да бъде подписан, това няма да промени нищо, защото чрез няколко поправки в закона, НЗОК вече си присвои правото да решава еднолично всички по-важни въпроси, които бяха предмет на договаряне, но това е друга тема.

Всичко това е закономерна последица от липсата на ясна визия за развитието на българското здравеопазване в две последователни правителства. Приетата през 2001 г.  10-годишна стратегия не се изпълнява, а нова така и не можа да види бял свят. Естествена последица на това е следването на историческия принцип във финансирането на сектора или иначе казано - нищонеправене, което би бил правилен подход, при условие, че лекари, пациенти и граждани изразяваха висока степен на одобрение от медицинското обслужване. Както всички знаем, това не е така.

Все пак, ако се вгледаме внимателно в подготвените за приемане текстове ще забележим продължаването на една тенденция, започнала през 2003 г. Тенденция на постепенно одържавяване на здравното осигуряване и плавно връщане назад към бюджетно финансиране на сектора. Така например за 2008 г. е предвидено увеличение с 40% на субсидиите, които Министерството на здравеопазването изплаща на държавните и общински болници(използвани най-често за покриване на дълговете им). И това не е всичко. С чл. 5 от Закона за бюджет на НЗОК за 2005 г. се въвеждат месечни лимити за лечебните заведения за болнична помощ. Иначе казано - и добре да лекуваш, пак толкова пари ще получиш. След въвеждането на месечни лимити, остава само една малка крачка до чистото бюджетно финансиране на болниците.

Още по-неприемлив е друг текст в този чл. 5, според който НЗОК може да решава на коя болница да увеличи лимита и на коя не, защото това отваря широко вратата за разправа с неудобни болнични мениджъри, както и за корупция при определянето на тези лимити. „Хубавата" страна на бюджетното финансиране на болниците е, че по този начин НЗОК си гарантира изпълнението на собствения бюджет. Лошата страна е, че по този начин се ликвидират и малките наченки на конкуренция в сектора. Това винаги води до демотивация у персонала и влошаване на качеството на медицинските услуги по простата причина, че дори и добре да работиш и да бъдеш търсен от пациентите, ти не можеш да увеличиш печалбата си, защото тя предварително е лимитирана. Лимитирането на печалбата, означава и лимитиране на възнагражденията на персонала.

Причините за този очевидно погрешен подход на завръщане към бюджетно финансиране не са само в липсата на визия за развитието на здравния сектор. Важна роля тук играе и легендата за „доброто" социалистическо здравеопазване. Независимо от това, че обективно погледнато социалистическото здравеопазване не е било нито качествено, нито икономически ефективно. Именно защото е мит, той не може засега да бъде опроверган с привеждането на разумни аргументи и посочването на безспорни факти. Изглежда сме обречени отново и отново да се спъваме от един и същи камък, докато накрая всички не разберат, че така просто не става.

Накрая нека кажем нещо, което не е мит. Лошото управление на здравния сектор има висока цена. Тя се плаща не само от лекарите, но преди всичко от пациентите.