Елена Арнаудова е Директор на българския културен институт в Братислава от 2004 г. Той е създаден през 1971 г. като филиал на българския културен център в Прага и е един от първите чуждестранни институти в Чехословакия, сега Словакия. Преди месец е спечелила отново мястото за директор за следващия мандат до 2012 г. Тя е дейна и организирана, изпълнена с нови идеи, владее 5 езика - английски, немски, испански, френски, италиански и словашки, завършила е международни икономически отношения и външна търговия в Коменския университет в Братислава през 1975 г.

интервю на Снежана Йовева-Димитрова

- Поздравления за това, че отново сте избрана да ръководите дейността на Българския културен институт в Братислава, желая Ви успехи. Да започна от този приятен повод – какво Ви мотивира да се кандидатирате отново?

- Наистина съвсем скоро получих и заповедта за назначаване от Министерството на културата в България и още съм развълнувана. Кандидатирах се отново за този пост, защото работата ми в БКИ е приятна, дава ми възможност да се срещам с много хора, предимно творци на различна възраст и област, които са положителни, креативни личности. Общуването с тях ме зарежда с енергия. За трите години, през които бях тук, свършихме доста неща, други са в процес на довършване и планиране. Хубавото в конкурса тази година беше, че включваше нов елемент - всеки един от кандидатите трябваше предварително да представи собствена концепция за развитието на културната дейност на института, което дава по-добра възможност да се представи визията на всеки за работата му в БКИ. Познавайки вече словашкото законодателство, изтъкнах възможностите на БКИ да реализира проекти за получаване на средства, които да инвестира в културни изяви.

- Идеята за създаване на музей е интересно предложение! То намира ли разбиране в Министерство на културата, кой би финансирал такова начинание? Словашките културни институции как биха погледнали на подобно предложение?

- Да, подобни въпроси имаше и от комисията на конкурса. Но тази идея не е моя, а на наследници на българите градинари, на българската общност в Словакия. Ние като културна институция само може да бъдем участници в едно такова начинание и да помагаме в контактите и ангажирането на Министерството на културата, МВнР, Института по фолклор и Етнографския институт с музей при БАН за съдействие. Защото от подобен музей по моему има потребности тук в Словакия – българската общност не е малка, официално признато малцинство е. Като друг плюс в конкурса отчитам и факта, познавайки вече словашкото законодателство, че БКЦ има възможности да получава дарения и да ги инвестира в културни изяви. От друга страна словашкото Министерство на културата ежегодно финансира културни проекти на малцинствата. Това е възможност, която също трябва да се използва.

- Дейността на Българския културен институт в Братислава е насочена повече към словаците или към българите?

- С изграждането на общото европейско културно пространство, в което и България вече активно участва, се забелязва нарастващ интерес към страната ни и съответно към културната дейност на нашия институт, която е насочена основно към словашката и българската публика, но и към представителите на всички народности, живеещи тук. Тук има много европейски, международни институции и представителства, които се интересуват от културния афиш в Братислава, а нашият институт има активен живот в това отношение. Тук работят много българи - в представителствата, в общината на града и ние може да се каже, че изграждаме едно добро, силно българско лоби в центъра на Европа.

- С какво ни свързват най-често словаците като чуят българин?

- Най-често с българина градинар, жив е още този мит, но всъщност това не е мит, а реалност! Това е българин, който с честния си труд си е заслужил името в Словакия. Другата асоциация е с българското Черноморие. Ако преди промените словаците идваха в България на море едва ли не защото тази дестинация беше една от малкото възможни, сега идват, защото е предпочитана от тях, въпреки възможността да пътуват свободно не само в ЕС, но и из целия свят. За тях е много привлекателно да са на почивка у нас – България има хубаво Черноморие, планински курорти, културен, археологичен туризъм. Всичко това е на много достъпни цени в една приятелска славянска страна. Напоследък има една друга група туристи, предимно млади хора, които са провокирани от родителите си да посетят нашата страна. Идват в института да търсят туристическа информация за България, понеже “мама и татко са били там, разказват ни за преживяванията си и ние искаме също да отидем!”

- Българската общност в Словакия е с история, с традиции в Словакия, тя е призната като малцинство със съответните права и финансиране. Но през последните години не останаха скрити противоречията вътре в нея. Как БКЦ помага за разрешаването на конфликтите сред българската общност и успявате ли да сте етнокултурен обединителен център или балансьор?

- Когато пристигнах в Братислава като директор на БКИ, се опитаха да ми обяснят кой крив, кой прав, но аз парирах този стил и ясно заявих, че като представител на Министерството на културата съм в Словакия, за да работя за културната политика на България и вратите на Центъра са отворени за всички, независимо от местните им взаимоотношения. Мога да кажа, че институтът наистина е средище, в което идват българи и техни наследници, търсещи връзката с родината, а аз работя за тази кауза - чрез изкуство и културни мероприятия да даваме възможност на тези хора да се докосват до изначалните си корени на българското. Човек се връща към корените си, към родното някъде след като е прехвърлил 40 години и в Центъра идват българи, които търсят връзката с родината. И аз съм била откъсната духовно от моето родно масто, аз съм израсла на село и това ме е възпитало в много оптимизъм и позитивизъм към живота, това сега много ми помага в работата.

- Българската държава полага ли достатъчно усилия и отделя ли средства, според Вас, за съхраняването и разпространението на българския език и култура в чужбина?

- Освен Министерството на културата чрез българските културни институти и Министерството на външните работи чрез своите задгранични представителства за съхраняването и разпространението на българския език и култура в чужбина съществено допринася и Държавната агенция за българите в чужбина. Миналата година беше представен сборник, посветен на българите в Словакия. Да не забравяме и Българското училище в Братислава, което се ползва с добро име и уважение сред словашката общественост. В него учат не само българчета, но и много словашки деца. Искрено се надявам това училище, което през 2008 год. ще празнува своя 60-годишен юбилей, да просъществува. С идването ми през 2004 год. възобновихме курсовете по български език. Броят на словаците, желаещи да изучават български език, нараства. Известно време идваше и един мексиканец. Преподаването на български език също е една от възможностите да се разпространява не само кирилицата ни, но и нашата култура. Имаме известни затруднения с преподавателите, но се справяме. За съжаление обаче, аз имам наблюдения, че много малко се пише в България за дейността на българските културни институти и успехите на нашите културни политики в Европа. А трябва!

- А всъщност от къде е тази бликаща любов у Вас към Словакия? Това не може да го скриете! Има нещо, което явно ви привлича силно в тази страна.

- Следвах тук, имам много състуденти и приятели. Изкарах 6 от най-безгрижните и щастливи години в тази страна. Чувствам я като своя втора родина. Тук се оформих и като личност. Научих, че всичко е въпрос на труд - да изпълняваш задълженията си с желание и всеотдайност. Това е формулата за успеха. Не съм спирала да се уча - завършила съм Английската гимназия в Русе, говоря испански, словашки, немски, преди години изкарах тригодишен курс по италиански. Когато пристигнах в Братислава се записах на курс по френски. Сега работата и задълженията ми нараснаха и за съжаление нямам време да ходя на езикови курсове. За мен изучаването и владеенето на езици е предизвикателство и възможност да надникна в нови култури и светове. А и да Ви призная - животът беше щедър към мен - имах възможност да пътувам и служебно, и частно, което не само ме обогати, но ми помогна и да натрупам повече знания и опит. През 2000 г. пристигнах в Братислава на среща на випуска от Университета и тогава ми направи впечатление, че всички мои словашки колеги са проспериращи, реализирали се в различни сфери специалисти. Замислих се аз мога ли да направя нещо повече от това, което съм постигнала до сега. Все ми се е струвало, че съм била повече майка, от колкото специалист в областта си. За мен семейството винаги е било на преден план. И тогава, като видях Българския културен институт си казах – «Боже мой, този институт аз мога да го направя да грее, да живее!»

▶Иво Чернев: Голфът и в България ще стане бизнес и спорт

▶ НП Михаел Гайер, посланик на ФРГ: Ако аз бях премиер на България, щях да се грижа за ...

▶Иван Илчев: Ще привличаме студенти от Китай и Индия, за тях ние сме пътят към Европа

▶Адреналинката Яна: ДПС не трябва да управлява България

▶Юри Чарийски: В България има институции, според които не съм българин

▶Инж. Пламен Колев: Най-ценните ловни трофеи са в Северна България

▶Мартин Ламбо: ЕС трябваше да покаже тази година червен картон за България и Румъния

▶Проф. Дамян Дамянов: Бих желал българските учени да запазят водеща позиция в Европа

▶Елена Поптодорова: Посещението на Джордж Буш ще бъде най-добрата реклама за България

▶Бернар Вебер: България е гъсеница, която се превръща в пеперуда

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико