22 Ноември, 2007

Използвам повода да поздравя всички колеги от изданията на ВАЦ, с които рамо до рамо сме „орали" (като Белчо и Сивушка може би) в полето на журналистиката. Можех да предам пожеланията си и лично, но не бях сред поканените на тържеството. Знам, знам, там са били само достойните за тази чест. Всъщност 10 години работа в групировката сигурно не са кой знае какво: за мен част от живота, но за ВАЦ аз съм някакво винтче, което в един момент се е търколило нанякъде си и на негово място е завинтено друго - по-лъскаво и вероятно по-талантливо и полезно. Така че едно огорчено винтче не е болка за умиране... Вярно, обади ми се още едно огорчено винтче, което сега е главен редактор на един всекидневник, но преди това 12 години е било в издания на ВГБ, но дори и две разтревожени винтчета са бял кахър. Важното е групировката да просперира. Президентът Първанов по този повод казал: „Вярвам, че независимостта на журналистиката ще е водеща за ВГБ". Не знам кой му е писал посланието, но не се е постарал много. Защото звучи пожелателно оттук нататък, сякаш досега не е било така. Бойко Борисов пък, пак по същия повод, забелязал, че сградата на Полиграфическия комбинат е уникална. Хиляди пъти минавал край нея, но чак сега си отворил очите за красотите й. Излиза, че когато там беше настанен органът на ЦК на БКП  „Работническо дело", същата сграда е изглеждала някак си по-кофти. Нищо, по-добре късно, отколкото никога. Затова е хубаво да има празници, защото иначе можеше още години да минат, докато забележи...
Най-прав обаче, както и подобава, е Главният управител на ВАЦ Медийна група Бодо Хомбах, който казва: „Качествената журналистика е шансът ни културните конфликти да се превърнат в любопитство". Жестоко е прав, дявол да го вземе, защото ако не е много качествена, може да не станем любопитни. Даже ми казаха кой „културен конфликт" е имал предвид и на кои началници е „набил канчето", но сега е празник и няма да си разваляме настроението. Хер Хомбах обаче не спира дотук, а прави на салата в празничното си интервю и прогнозата на Бил Гейтс, че вестниците щели да умрат през 2000 година. „Прогнозите на Бил Гейтс бяха опровергани още преди 7 години. Същото ще е и след 50 години", отсича хер Хомбах. И тук е жестоко прав, защото Гейтс явно закъсва с продажбите на компютърни технологии и му се иска печатните издания да умрат, за да се кефи той из интернета. Все пак по-добре е Бил да не попада на въпросното интервю, когато преглежда българския печат, защото, ако се засегне, може да реши да купи ВАЦ, барабар с българските му разклонения. Но дори и такова фантастично нещо да се случи, вярвам че пак независимостта на журналистиката ще е водеща, както казва президентът Първанов. Пък и тогава той ще поръчва музиката, т.е. ще дава интервюта...
Честито и наздраве на всички колеги, които усещат 10-та годишнина на ВГБ като свой празник.

Огнян Стефанов,
работил 9 години във в. „24 часа",
две от които във ВГБ